На заседанието на Националния съвет за тристранно сътрудничество не беше постигнато единодушие между бизнеса и синдикатите по проектите за промени в Закона за защита на конкуренцията и в Закона за защита на потребителите с мерки срещу високите цени и нелоялните търговски практики. Вносители са Явор Гечев и група народни представители от "Прогресивна България".
Работодателските организации обявиха, че се въздържат от подкрепа на двата проекта и настояха за корекции между първо и второ четене.
Синдикатите дадоха принципната си подкрепа.
Вицепремиерът и финансов министър Гълъб Донев заяви, че целта на Тристранния съвет е да се намерят решения, едновременно социално справедливи и икономически устойчиви: "Често тристранният диалог се възприема като пространство за високо напрежение, но като свалим градуса на емоциите, всички имаме една и съща цел - да постигнем единство за разумни управленски решения с високо обществено доверие".
Председателят на Асоциацията на индустриалния капитал в България (АИКБ) Румен Радев поиска редакция на редица текстове, тъй като според организацията сега пораждат опасения, свързани например със съмненията за нелоялни търговски практики.
"Ефективността на КЗК не следва да се разбира като неограничена възможност за административна намеса в търговската политика на предприятията. Ефективна КЗК за нас означава компетентен предвидим и икономически аргументиран контрол", каза шефът на АИКБ.
От бизнес организациите отправиха и редица критики, свързани с регламентирането на понятията "съвместно господстващо положение" и "справедлива цена".
Според работодателите всички тези мерки само ще доведат до административна тежест, но не и до реални резултати. "КЗК не трябва да има неограничена възможност за намеса в търговската политика", изрази опасенията си Румен Радев от АИКБ.
В момента сме с най-високата инфлация в Европа, защото винаги смятаме, че регулаторите са решение. Но инструментите, които да решат проблема, са парични. Предупреждаваме да внимавате с вдигането на обществените очаквания, категоричен беше изпълнителният директор на КРИБ Боян Митракиев.
Тристранката подкрепи увеличаването на минималната пенсия от 1 юли със 7,8%. Така тя ще се вдигне от 322 евро на 347,50 евро.
Единствено от АИКБ се въздържаха принципно, тъй като тяхната позиция от години е, че не подкрепят минимални форми на възнаграждения.
От 1 юли се увеличават всички останали пенсии според Швейцарското правило. За да има равнопоставеност, в Закона за удължителния бюджет ПБ записаха и това увеличение. И работодатели, и синдикати подкрепиха предложението.
Тепърва обаче то ще се разглежда в Народното събрание. В следващите дни работодатели и синдикати ще се срещнат с министьра на финансите относно предложените от него параметри в бюджета, за да се обсъдят детайли, уточни председателят на КНСБ Пламен Димитров след края на заседанието.
На този етап социалните партньори отказаха да коментират бюджета, за да имат време да формулират позициите си.
Разбира се, че подкрепяме някои предложения, като намаляване на администрацията, каза единствено председателят на АИКБ Румен Радев.
Работодателските организации разкритикуваха мерките за цените на правителството и се въздържаха от подкрепа, а синдикатите ги подкрепиха.
Работодателите нито подкрепиха, нито се противопоставиха на двата законопроекта за овладяване на инфлацията, внесени от "Прогресивна България" в парламента - за промени в Закона за защита на конкуренията и в Закона за защита на потребителите.
Една от основните критики от всички работодателски организации е, че понятието "справедлива цена" е неясно и ще подведе потребителите.
Продължаващото изискване за обосновка на повишаването на цените ще ce прехвърли от временния закон за еврото в постоянен закон - за защита на потребителите, и то без посочени конкретни фактори, с които може да се обясни поскъпване, възмути се Добри Митрев от БСК.
Според работодателите всички тези мерки само ще доведат до административна тежест, но не и до реални резултати.
"И четирите работодатели организации подходиха много отговорно, не сме против, а в този вид се въздържаме. Но допълнителните ни предложения между двете четения може да доведат и до подкрепа, стига текстовете да не деформират пазара и да не вменяват изрично философията, че търговецът и като цяло участникът в ценообразуването непременно е лош. КЗК прави подобни на нас предложения", обобщи на брифинг след заседанието Румен Радев.
КНСБ подкрепи мерките, но също направи допълнителни предложения. Трябва ясно да се разпише къде е границата между надценка и спекула. Инфлационният натиск се дължи основно на увеличените кредити на домакинствата, така че са нужни много по-широк комплекс от мерки, смята председателят Пламен Димитров.
КТ "Подкрепа" също подкрепи законопроектите. Пламен Димитров посочи след заседанието, че за тях ключовият въпрос е дали текстовете ще дадат обосновани допълнителни възможностите на КЗК и КЗП.
"Според нас - да, съдържат се подобни текстове. Имаме своето предложение що е то справедлива пазарна цена, има си европейски практики и решения, които отговарят на този въпрос. Това е референтна стойност за ориентир. Подкрепяме и дефинициите за съвместно господстващо положение и високи надценки. Това ще даде възможност цената дори да се понижи при определени храни", смята Димитров
Последвайте ни в Google News Showcase за важните новини
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
