Този петък българският парламент предстои да претърпи две странни на пръв поглед превъплъщения. Едното има политически измерения - прегласуването на спряната от президента актуализация на бюджета за тази година ще превърне пленарната зала в своеобразен рентгенов апарат, който много точно ще открои странното властово образувание между БСП, ДПС и "Атака", което мнозина определят като злокачествена нова тройна коалиция. На парламентарното светлинно табло могат да се появят и евентуални "разсейки" с гласове на ГЕРБ, които биха дооформили окончателната клинична картина на политическото "задкулисие", същото, което с действията си изкарва на улицата вече 63-ти ден хиляди разтревожени за моралното здраве на държавата си граждани.
Второто петъчно превъплъщение на "ваканцуващите" депутати ще бъде в загрижени на пръв поглед политици, които обаче трябва да осъществят доста елементарна властова операция с отвличащ вниманието характер. В крайна сметка отхвърлянето на президентското вето е параванът, зад който ловко трябва да бъдат прикрити тревожните факти около надвисналата ескалация на политическата криза в икономическа.
Тези факти са достатъчно красноречиви. За разбунения от протести юли за пети пореден месец НСИ отчете дефлация. Дори за икономическите лаици е видно, че понижението на цените не е резултат от повишена производителност или поевтиняване на енергийните суровини, а се дължи на силно свитото потребление. Всичко това води до още безработица, ограничено потребление на домакинствата и в крайна сметка до икономическа рецесия, подобна на онази от края на 1998 г. след въвеждането на валутния борд. Показателни са и данните от отчета на НАП за миналата година. От тях става ясно, че натрупаните дългове на граждани и фирми към държавния бюджет възлизат на милиарди левове, и което е най-шокиращото - 80 на сто от тези задължения са несъбираеми! В по-голямата си част те са на хора, които не разполагат с имущество, подлежащо на принудително отнемане.
От друга страна, НОИ тези дни огласи данни за увеличаващата се зависимост на осигурителната система от данъците, а не от осигуровките. Просто броят на пенсионерите и осигурените българи вече почти е изравнен, а гражданите, които внасят пари в НОИ, са намалели драстично. Това говори, че все повече хора работят, без да се осигуряват, защото са разочаровани от системата, която им гарантира все по-малко права и все по-ниски обезщетения.
Трагично е положението и в здравеопазването, където от 3,5 милиона българи, дължащи здравни осигуровки, едва 40 на сто си плащат задълженията. Към юни тази година над 2 милиона български граждани са с прекъснати осигурителни права и нямат право на безплатна медицинска помощ. Това са близо 30 на сто от цялото население. За сравнение - при 81 млн. граждани на Германия здравно неосигурени са едва 50 000.
Парламентарният маньовър по прегласуването на актуализацията на бюджета едва ли ще успее да заблуди хилядите, готвещи се да протестират пред парламента, и милионите пред телевизионните екрани. Макар с изчерпано търпение, българите днес знаят много повече, отколкото преди 20 или 10 г., а за късмет съществува и интернет! По този повод икономистът Красен Станчев определи случващото се тези дни като "един много бавен и мъчителен процес на осъзнаване на провинциалността на страната и на бандитизма на част от управляващите". Според него тъкмо осъзнаването на нечестността на някои процеси при публичното вземане на решения е всъщност точката на пречупване. И на парламентарния катарзис, биха допълнили, но вече иронично, хилядите протестиращи по улиците на страната.
(Със съкращения)
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
