Театърът и киното са моята родина, казва известният актьор навръх рождения си ден
Стоян Алексиев, един от най-големите асове в театъра и киното ни, утре празнува рожден ден. Изтънченият жрец на Мелпомена и Талия обаче надали ще вдига шумни светски суматохи - те не са в стила на голямото му семейство. Естествено, първи ще го поздравят децата му - Цветан (водещ актьор от висока класа), Александър (с диплома от Щатите вече пробиващ в Англия), Елица.
Преди броени дни Стоян, който е изиграл десетки роли на сцената и екрана, "извади" две премиери - като режисьор на "Глас" в Народния и като хирурга във "Фантомна болка" в "199". Скоро влиза отново в репетиции - в политическото кабаре "На ръба", авторски проект на Александър Морфов. Сашо върна в "Хъшове" и неговият Бръчков-баща.
- Господин Алексиев, как тълкувате факта, че "За къде пътувате?" е извън 100-те филма, номинирани от БНТ в "Лачените обувки на българското кино"?
- Като много неприятен знак. Хора, това е изключително неприятен знак. Или недоглеждане, случаен пропуск... В Кан високо оцениха "За къде пътувате" във втората по значимост програма - "Особен поглед". Участва в международния конкурс в Москва, когато Робърт де Ниро беше председател на журито. Представян е по целия свят. До днес мъже и жени от различни поколения ме посрещат с реплики от този уникален филм. Според доста критици той е сред петте най-добри. За съжаление, има и други пропуснати чудесни филми в класацията.
- Как ви избра Рангел Вълчанов за ролята на доцент Радев, който търси смисъла на живота в стила на балканския магическия реализъм в компанията на бай Деньо, последния патриархален българин?
- Поканиха ме на проби, след като художественият съвет вече се е разделил на две - половината са били за Велко Кънев, другите - за Рашко Младенов. Тогава Рангел е решил да се продължи с кинопробите. Два пъти ходих на кастинг - знаех, че този герой е моят човек. Но само в мечтите съм си представял, че ще работя с Рангел Вълчанов. Самият той ми каза, че ме е избрал. И допълни: "Някои епизоди ще бъдат репетирани, защото ще снимаме математически точно. А в други ще импровизирате с Калоянчев". Точно така стана. Първо работихме в Ковачевица - 40 дни не мръднах от там. Всяка вечер Рангел ни подготвяше за снимките по неговия си уникален начин - със смешки, с невероятни истории, различни преживявания... Неизчерпаем извор на идеи и мъдрости. Чувството му за хумор беше откровение, нови хоризонти. Невероятно добър човек. Държа на любезната дистанция с режисьорите, за да бъда независим. Но с Рангел беше различно. След една безкрайно красива сцена с Калоянчев бях толкова емоционално зареден, че започнах да се съмнявам дали успявам да бъда достоен негов партньор, дали всичко е наред с моята работа. Беше изминала повече от седмица.
Навън валеше дъжд и скриваше сълзите ми
Изведнъж се появи Рангел, сложи ръка на рамото ми: "Стояне, всичко върви прекрасно. Ако нещо ме притеснява, бих ти казал". Останах изумен, че прочете мислите ми. Интуиция. Усещане за другия. Беше абсолютно принципен и взискателен. Целият екип работеше идеално - все едно не си в България. Филмът вече беше тръгнал по света, когато звънна Миряна Башева, редактор на продукцията и много близък човек на Рангел. Каза ми: "Искам да те видя". Дойдох в София и отидох у тях - в дома й на Орлов мост. И тя ми призна: "На кастинга бях против ти да бъдеш Радев. Много се радвам, че Рангел взе друго решение".
- С Калоянчев станахте ли приятели?
- Големи. Снимахме из планини, из чужди земи. Из България и Европа, та чак до Африка. Отидохме в резерват в Зимбабве - съвсем близо до лъвовете. Наоколо имаше върволица от африканци, които ни пазеха. Ако лъвовете тръгнеха заплашително към нас, те започваха да удрят грамадни тенекии и да размахват дълги копия. И едва при гостуването ни в резиденцията на българския посланик ни разказаха какви ужасии са се случили съвсем наскоро в резервата - отхапана ръка, наранена глава... След това заминахме за водопада Виктория. В хотела се озовахме заедно с екипа на "Мините на цар Соломон" - с Ричард Чембърлейн и Шарън Стоун. Американците си бяха поставили лист с графика - до секунда. Във всяка почивка вадеха топки и започваха да играят. Докато ние бяхме само четирима - Рангел, операторът Радослав Спасов, Калата и аз. Мъкнехме всичко сами - обективи, камери, сандъци, дрехи. Трябваше да се качим в шестместно самолетче - да летим и снимаме над водопада и над реката Замбези. Калоянчев отказа, след като видя пилота - англичанин на предполагаема възраст около 115, слаб, съсухрен.
Тримата литнахме
И този старец, който наистина беше поне на 80, започна да прави във въздуха изумителни фигури със самолета - над водата. Никога не бях преживявал подобно нещо. С Калоянчев бяхме по-късно заедно и из Виена и Прага, където Иван Ничев снимаше "Бай Ганьо тръгва из Европа" - аз бях Алеко, пътуващ с героя си. По време на пътешествията научаваш много за другия. Калата ме канеше във вилата в Банкя. Споделяше доста неща - за живота си в Сатирата, за прекрасните спектакли, за незабравимите си колеги, дори за свои вини, които го тормозеха. Видях истинския Калоянчев - грижовен, мил. Казваше: "Стояне, говорят, че съм бил стиснат. А аз се грижа и мисля за семейството си".
- Ходихте ли на фестивалите в Кан и Москва, където показваха "За къде пътувате?"
- Не. В онези години не ме пускаха да пътувам по различни причини.
- С какво бяхте разгневил тези, които подписваха заповедите за командировка?
- За мен имаше ограничителен режим - за всичко. Но аз съм безкрайно щастлив. Работих с най-прекрасните ни режисьори и в чудесните трупи на театрите в Шумен, Варна, Пловдив...
- Все пак през 1988 година влизате в щата на Народния...
- Да. Тогавашният директор Дико Фучеджиев беше много горд, че най-после беше назначил сам някой актьор, без указания от ЦК и Политбюро. Стефан Данаилов, който по това време беше партиен секретар, получил писма от институции, в които са го информирали за произхода ми. На премиерата на "Животът на Галилей" Дико дойде в гримьорната и три пъти изрече фразата: "Ама ти си бил син на Цвятко Алексиев от Варна?" След третия път не се стърпях: "Да си тръгвам ли?" На другия ден запитах и Стефан: "Не знаехте ли кой съм аз - и други софийски театри са ме канили, но в последния момент все нещо се осуетяваше?". Той обаче пренебрегнал писмата и тяхното съдържание. Каза ми: "Майна, как ще занимавам Дико с всичко това?".
А Дико в онзи период беше в обтегнати отношения с Тодор Живков
Но постъпи много мъжки и ме назначи. Никога няма да забравя какво направи тогава Стефан за мен. Той е човек, който върши само добро.
- Излиза, че баща ви е бил опасен за властта?
- Баща ми беше един от малкото действителни дисиденти, въпреки че никога не се е изживявал по този начин. През всичките години търсеше и говореше истината. Като финансист и икономист разкриваше огромни мошеничества в националния обект Девня, а и навсякъде, където е работил. Защитаваше слабите и онеправданите. От стопанска милиция се обадиха, за да му кажат, че те спират разследванията, така че и той да направи същото. Татко обаче отказа. Уволниха го дисциплинарно. Бореше се и за Българската православна църква - с тези, които пречеха всеки да изповядва свободно своята вяра в храма. Татко беше приятел и любим събеседник на доста от големите ни писатели и поети, като някои от тях бяха на високи позиции в държавата. Те, още през 70-те, наричаха реалността ни "блато". Но се страхуваха. Сред най-близките му смели, искрени приятели бяха Атанас Далчев и Радой Ралин. Радой остана с него до края - двамата открито се бореха за своята правда. За разлика от други познати на баща ми, които минаваха на отсрещния тротоар, за да не бъде "донесено", че са го поздравили. Борбата на баща ми беше открита.
- Правите ли сравнение между тогава и сега?
- Наглостта не е по-малка и днес - при демокрацията. Сега е още по-страшно. Защото е жалко. Тогава беше героично. Днес е абсурдно. Но ние сме си същите. Просто не се променяме. Търпим истерично да ни атакуват национални предатели, които дори не могат да скрият демагогията и алчността си. Някога реагирахме повече - чрез работата си, чрез посланията си, чрез битката за място, от което може да се излъчи посланието срещу лъжата, подлостта, демагогията... Очаквам в театъра и киното да се доближим до хората не с нагаждане на вкусовете, а с достойна работа.
- Защо решихте да поставите "Глас" в Народния?
- Гласът на хора, които трябва да бъдат чути и да излъчат своите послания, често е заглушаван и елиминиран. В прекрасната пиеса на Елена Алексиева става дума за голямото изкуство, което за някои е съдба, за други - проклятие. Но провалът дебне неумолимо и едните, и другите. Надарена с божествен глас, зашеметяваща, ранима и опасна, Виктория Глас приема да играе сянката на великата Мария Калас в продължение на години. Трудна игра, която не е за всекиго. А и Калас вече е мъртва. Досега Виктория е била "една добре пазена тайна". Каква ще е новата й роля? Самоиронична, гротескна или трагична? Да изиграеш самия себе си понякога е по-страшно от това да играеш някой друг. Изборът ми на Яна Титова за Виктория Глас е решаващ, защото в нейната крехкост има неподозирана енергия. Тя излъчва бунтарския дух на героинята, истинна е, искрена и магнетична! Развитието на всеки талант до голяма степен зависи от духовното състояние на обществото. И аз съм обнадежден от начина, по който зрителите приемат спектакъла. Те се вълнуват от невероятната съдба на Виктория - първична, дива, надарена с огромен талант, избрала живота в света на изкуството не заради парите и славата. Гласът - в света на изкуството, в политиката, в икономиката - е манипулиран. Както при диктаторските режими, така и при демокрацията.
- Артистите постоянно ли са обект на манипулации?
- Да. По-важното е, че когато човек заговори или запее, думите и гласът му се отправят към небесата, но после се връщат обратно. Изкривеният и лишен от смисъл звук е ужасен. Никой не го пожелава втори път.
- Яна Титова е не само от най-обещаващите актриси, но и жената в живота на малкия ви син Александър и майка на внучката ви Ая - семейната ситуация не я ли притесняваше по време на репетициите?
- Имам силно усещане за таланта на младите колеги. Гледах за първи път Яна в Младежкия - тъкмо беше завършила академията. Не я познавах лично, когато я поканих тук, в Народния театър - за спектакъл концерт по произведения на Стефан Гечев, наш голям поет, драматург, преводач от френски и гръцки. Малко след това тя влезе в трупата на театъра. По-късно, след представлението на "Полет над кукувиче гнездо" на 30 декември, я запознах с Алек - беше се върнал за Нова година от Америка, където следваше. След няколко дни разбрах, че вече се чуват и виждат. Преди всичко това обаче Яна е много талантлива. Така че имам право да работя с колега като нея. Бше изключително интересно и полезно за двама ни.
- Кога стана ясно, че бащата на Бръчков ще влезе в "Хъшове"?
- Още преди десет години, когато Александър Морфов се подготвяше за репетициите на "Хъшове", бащата на Бръчков беше в сценария му. След това отпадна. Но се появих в телевизионния сериал - бях много щастлив, беше вълнуващо. И в деня, в който трябваше да се играе юбилейното представление на "Хъшове", Сашо ми звънна някъде по обед. Запита ме какво ще правя следващите часове. Казах му: "Свободен съм, дори съм в театъра". Вторият му въпрос беше: "А вечерта?". Отговорих: "Купил съм билети - с Надя ще гледаме "Хъшове". Тогава Морфов рече: "Не, не, няма да гледаш. Ти ще бъдеш на сцената". И така до 18 и 30 бяхме готови. Изключително рядко се случва събитие като "Хъшове". Най-вълнуващият спектакъл!
- Откъде според вас идва тази невероятна енергия в постановката на Морфов?
- От това, че
всички в "Хъшове" са в плен на заразата, наречена патриотизъм
човещина, уважение към другия. Целият ни народ има необходимост от нея - независимо от партии, класи, произход и професия. Според мен дори в момента се извършва национално предателство. Атакуват ни с лоша енергия - по улиците, от телевизията... Не бива. По-просто и по-лесно е да живеем в хармония - със себе си, с околните, с природата. Да споделяме духовните радости. А не непрекъснато да съществуваме сред тревоги, разочарования и липса на вяра.
- За това ли ще става дума в политическото кабаре на Сашо Морфов "На ръба", чиято премиера предстои?
- Да. Всеки един от нас има личен мотив да е на сцената. Защото каквото и да се случва в политиката, е опасно да се търгува с културата, образованието и здравеопазването. Точно те не бива да бъдат оръжие за удари под кръста между властниците.
- Какъв е вашият мотив?
- Да преодолея и да излекувам нетърпимостта в себе си. Моята родина са театърът и киното. Изляза ли на сцената или пред камерата, вече никой не може да ме скрие. Имам ли послание, ще го изпратя. В останалото време живея в нетърпимост. Бих искал да бъда гражданин на България. Въпреки изпитанията и съмненията. Защото каквото и да ми се случва в реалността, трябва да излъчвам силата на духа пред публиката. Какво търсим и какво намираме? Към какво се стремим, каква е целта ни? Това са темите. Страшно е целият народ да е на ръба. Губим равновесие. Това крие ужасна опасност. Ние, българите, сме далеч от опита и мъдростта на Изтока - така че не сме много добре с равновесието. Ще предизвикаме зрителите да възстановят своята хармония. Дано да успеем - каним се да го направим след Великден. След Възкресението. След Чудото.
- Вие сте от кръстниците на Морфов в театъра - как и къде се срещнахте?
- Морфов сам е намерил себе си, той е смел и търсещ човек. Ръководех театралното студио в МЕИ-то на Варна. Вальо Танев тъкмо беше напуснал, за да кандидатства във ВИТИЗ. Един ден се появи Сашо. Беше прочел на дъската в института, че търся хора. Запитах го дали ще ми каже басня, стихотворение, разказ... Той ми отвърна: "Не, не, не". Тогава се сетих - да разкаже виц. "А, да, става", рече той. И като започна, видях един уникален човек. Първото му участие беше в "Книга на царете" на Маргарит Минков. Репетирахме през нощта - студентите бяха заети с лекции и чертежи, а аз с репетиции във варненския театър, където работех по това време. Сашо правеше такива етюди, че падахме от стола от смях. По-малко хора са наясно, че той е и мъдрец. Повечето виждат реакциите му - човешки силни, граждански, емоционални. Слава Богу, че има толкова изразени темперамент и енергия - затова спектаклите му са мощни, пълни с настроение и истина.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
