Скоро българи ще говорят родния език като чужд

Пандемията докара нови думи и "изтупа нафталина" от дълго неизползвани
Агресията в говоренето ни залива като цунами
Мика Зайкова показа как от парламентарната трибуна може да се говори образно,но и човешки
Филолозите не са на едно мнение по въпроса за осъвременяване на класически текстове
Апелирам към работодателите - наред с изиксванията за чужд език, да има такива и за роден
Проблемът не е в чуждиците, а в непознаването на нашето речниково богатство, казва доц. Надежда Сталянова в специално интервю за вестник СТАНДАРТ

- Доц. Сталянова, в навечерието на 24-ти май сме и отново говорим за език и писменост. До каква степен се е променил съвременният български език в последно време?
- Смело можем да кажем, че животът ни коренно се промени през изминалата година, като това пряко се отрази и на езика ни, който регистрира всяка промяна и намира думи, за да я назове. Много интересни процеси се наблюдаваха. От една страна, в живота ни активно навлезе дума, които бяхме чували само по филмите - пандемия. Като че ли "изтупахме от нафталина" думи като карантина, карантинирам - тях ги бяхме чували от разказите на бабите и дядовците ни за тежките времена на липса на достъп до медицинска помощ и лекарства в трудни времена на заразни болести. От трета страна, мълниеносно в цял свят се разпространиха думи като локдаун, хоум офис, които нямат нужда от превод. Същевременно с това редица медицински термини получиха изключително широко разпространение - вирус, епидемия, рнк ваксина, векторна ваксина и др. Можем да заключим, че животът в последната година беше изпълнен с редица неочаквани обрати, също така езикът отговори на това с разнообразни явления.
- Вие редовно правите изследвания за езика на политиците. Докъде стигна той, кои са най-новите неща, които видяхме в последния парламент?
- Животът на последния парламент беше много кратък, а повечето лица в него - познати от десетилетия. В този смисъл не бих могла да правя по-генерални изводи. Потвърдиха се наблюденията ми за превес на агресивното поведение, нарушаването на елементарния етикет. И все пак имаше "глътка свеж въздух" - почетният председател г-жа Мика Зайкова показа на практика как от парламентарната трибуна може да се говори образно, но и човешки, да се изрази емпатия и беше пример за това как дадена личност може да запази нормалността въпреки избраното поприще на политик. Искам да направя и един коментар за новото, служебно правителство - приятно изненадана съм от първото интервю на министъра на икономиката Кирил Петков. Безспорно експерт, той говори така, както бихме очаквали - професионално, но разбираемо и фактологично. Дано запази този стил на общуване.
- Увеличи ли се агресията в нашия език?
- От няколко години се съсредоточавам върху езиковата агресия в обществото ни - от децата в училищна възраст, през публичното общуване, вербалната агресия в интернет, спортните фенове и т.н. Тъжната тенденция е, че агресията около нас не само се увеличава, а ни залива като цунами. Бих искала да изтъкна поне една от причините за това - когато има спор, неразбирателство или конфликт между двама души, при изчерпване на аргументите естествената човешка реакция е да действа нападателно. Отново с тъга отбелязвам, че речта, която слушаме от медиите на повечето управляващи, е именно такава - агресивна, нападателна, а не търсеща общите решения или градивния подход. Има и нещо друго - когато човек не успее със силата на аргументираното слово да обори тезата на събеседника си, най-лесно е да го обиди, засегне или унижи. Такива модели на езиково поведение ни заливат отвсякъде и не е чудно, че младите хора им подражават.
- Периодично се появяват твърдения как децата не разбират "Под игото" и въобще класиците и те трябва да бъдат преведени. Как гледате Вие на това?
- Да, това наистина е така. И не са само децата. Ако прочетем някой разказ на Любен Каравелов или Иван Вазов, повечето от нас ще срещнат много думи, които не разбират. Това е съвсем естествено. А ако се върнем още по-назад и отворим текст, написан на старобългарски, само специалистите биха могли да прочетат какво пише там. Няма как да се сърдим на днешните деца, че не разбират думи, които назовават отдавна изчезнали предмети от бита. Те няма къде да видят тези предмети, няма кой да им ги покаже и тук отново натоварваме с очаквания учителите да обясняват бита и живота на старите българи. Но съм съгласна, че е странна и тъжна гледка, на която съм била свидетел и лично аз, как дете с каменна физиономия чете "Патиланско царство" и не се засмива на шегите, просто защото не ги разбира. Относно "превода" на класиците - примерът, на който бяхме свидетели беше толкова нелеп, че не заслужаваше медийното внимание, което му се обърна. Този, не се свеня да го нарека нескопосан опит за "превод", обаче не измества въпроса за това нужно ли е остарелите текстове да се осъвременяват. И сред колегията, филолози и хуманитаристи, няма единно мнение по този въпрос. Трябва да си даваме сметка, че ако за нас, поколението на средна въраст, текстовете на Вазов, Талев или Георги Караславов са четивни и разбираеми, те не са такива за поколението, родено в 21 век. Така, както не бихме могли да прочетем и да разберем неосъвременената версия на "История славянобългарска", например. Осъвременяването на класически текстове не е ново, а е по-скоро традиция и в световната практика, но е важно с това да се захванат професионалисти и да бъде извършено прецизно и професионално.
- Ако Вие трябва да преведете част от текст на Вазов, коя ще бъде и как би звучала?
- Не бих посегнала да осъвременя текст на който и да е класик.
- Обеднява ли езикът ни?
- В езикознанието ние не боравим с термини "беден" или "богат" език. Даден език съществува докато има хора, които си служат с него. Богатството на изказа е нещо съвсем различно. Широтата на езиковата култура на всеки човек определя дали той ще съумее да се възползва от пъстротата и многопластовите възможности на езика, на който говори. Затова не са много коректни спекулациите, че българският език е застрашен или обеднява. Не чуждите думи, които навлизат в езика ни, застрашават неговото съществуване. По-сериозният проблем е непознаването на родния език. Когато не боравим с неговото богатство, когато думите не са в активния ни речник, разбира се, че ще се изразяваме тромаво и оскъдно. Но все пак ми се иска да не размахвам обвинително пръст. Представете си живота на един млад човек - от най-ранна възраст той е залят от чужди езици (особено английски) - всички филми, които гледа, са на английски, музиката, която слуша, е на английски, цялата информация в интернет също. Оказва се, че ако сметнем, младите хора слушат много повече чуждия език, отколкото родния. Освен това за работа, за стаж или за каквото и да е на тях им искат сертификат за владеене на чужд език, тоест усилията и в ученическите им години са инвестирани в овладяване на чуждия език, като родният остава на заден план. Затова ми се струва, че в скоро време ще сме свидетели на една малко странна тенденция - с усилие да се говори изискано на родния език, а с лекота - на чужд. Ако сме и по-смели в прогнозирането, не след дълго българският език ще се учи и използва като чужд от самите българи. За да не се стига дотам, не е въпрос да насилваме някого да чете с омраза българска класическа литература, а по-скоро апелирам към работодателите - наред с изиксванията за чужд език, да има такива и за роден език.