Численият прогностичен модел Global Forecast System (GFS) започва да очертава сценарии с по-зимни нахлувания към средата на месеца и в началото на втората половина на март. Макар календарната пролет да наближава, атмосферната циркулация над Европа може да напомни по-скоро за късна зима, предупреждават от "Метео Балканс".
Възможна по-студена „първа пролет“
Не би било изненадващо, ако първите седмици на март се окажат по-хладни и динамични в сравнение с част от изминалата зима. Подобни обрати не са рядкост за Балканите – преходните сезони често носят резки температурни колебания, нахлувания на студен въздух от север и североизток и условия за валежи, включително сняг в по-високите райони.
Според текущите разчети се очертават периоди с понижение на температурите и преминаване на атмосферни фронтове, които могат да донесат валежи и временно застудяване.
Ролята на полярния вихър
Един от ключовите фактори в по-дългосрочен план остава състоянието на Polar vortex. Разпадането или отслабването му често води до промени в циркулацията над Европа и създава предпоставки за спускане на по-студени въздушни маси към по-ниски географски ширини.
Влиянието на тези процеси тепърва ще се проявява по-ясно в средносрочните и дългосрочните прогнози. Именно подобна динамика може да обясни сигналите за по-зимни епизоди през март.
Без очаквания за екстремни студове
Въпреки индикациите за застудявания, към момента не се очакват екстремни студове или сериозни снеговалежи, подобни на тези през февруари. По-скоро става дума за типични за сезона колебания – краткотрайни нахлувания на студен въздух, редуващи се с по-мек период.
Разбира се, трябва да се има предвид, че прогнозите в по-дългосрочен аспект подлежат на корекции. Следващите дни ще покажат дали сигналите за по-зимна първа половина на март ще се запазят или ще отстъпят място на по-устойчива пролетна тенденция.
Последвайте ни в Google News Showcase за важните новини
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
