Симеон Лютаков, който е отличен актьор и перфектен фотограф, снима в два сериала за TV7 - в "Знакът на българина" на Димитър Недков и в "Дървото на живота" на "Дрийм тийм". Той работи върху екстравагантен проект - фотоси на известни и неизвестни хора в крайни житейски ситуации. Чаровният мъж, завършил ВИТИЗ в класа на професор Елена Баева, е от Русе, но отдавна е скъсал връзки там - въпреки че винаги се връща с удоволствие в красивия град, където живее майка му. След като взима тапията от Академията, акостира във Варна, където с кеф остава две десетилетия. Играе във всички култови спектакли на Явор Гърдев за крайморската сцена - "Марат/Сад", "Крум", "Калигула"... Обикалят успешно Европа. После топрежисьорът го вика за роличка в "Дзифт" - прощъпалникът в голямото кино. А Маги Ралчева направо "му разказва" играта, когато го кани за "Още нещо за любовта" - преди Маги Халваджиян да го наеме за "Седем часа разлика". През пролетта Радка Маринова, почетен консул на България в Коста Рика, случайно попада на негови фотографии. И му предлага да направи изложба в далечната за нас земя. Тогава Мони си казва: По-лесно ще стигна до Луната, отколкото до Коста Рика. Но натиска газта и така се случва първата му голяма изложба по света. Показвал е свои работи в Северна Африка, но не в подобен мащаб. Симеон е зодия Овен плюс Близнаци - гръмотевична комбинация. Доказателство - неотдавна се впуска в рафтинг по Струма и се включва в оф роуд из Родопите. После седмици наред бори травми, но няма как да се откаже от изкушението.
- Как навивате вашите герои да застанат пред обектива - с голо тяло или гола душа?
- Ако усетя, че трябва да навивам някого прекалено много, се отказвам. Не обичам да влизам в личното пространство на когото и да било. Далеч съм от подобни мераци. Повечето от хората, с които общувам, знаят какво означава всичко това, за което им разказвам, че ще се случи. Ако не го разбират, за какво са ми? Не мога да говоря за скандал. При мен всичко е на ръба. Отвъд него следва консервативният поглед на българина. Като започна, много здраво работя - хич не се жаля. Хубаво ми е. Тук-там се появявам и аз пред обектива. Всичко е лично, документално, надникващо - я да погледна, а-ха-а, виж ти! Няма да има представяне или разкриване от начало до край. Не се притеснявам, че
някой може да ме обяви за воайор
Не откривам топлата вода. От 20 години я върша тази работа - който каквото иска да говори и да пише. Ако са имали мерак да ме изядат, да са го направили досега.
- По-рано хората знаеха ли, че сте фотограф?
- Когато физиономията ми стана по-популярна покрай "Седем часа разлика", половината ми приятели ужасно се изненадаха, че съм актьор. Направо не можеха да повярват! А аз живях 20 години във Варна, защото през цялото това време играех в тамошния театър. Но ми е все едно кой какво мисли за мен. Важното е хората да се кефят на ролите или снимките, които правя.
- Какви персонажи срещате по време на вашите пътешествия - две години бяхте в Северна Африка, сега атакувахте Южна Америка?
- Изумен съм колко добри и позитивни хора живеят по света. Винаги съм си мислил, че, примерно, в Сахара или в джунглата, те са по-първични. А се оказа, че носят в себе си изумителна родопска мъдрост - идваща направо от земята, вкоренена и дълбока.
В Сахара всички гледат да те излъжат
а в същото време са толкова наивни, че не ти е никакъв проблем за десетина минути да ги финтираш, да ги завъртиш на малкия си пръст, както си искаш. Преди да тръгна за Коста Рика, бях много притеснен - мислех си, че ще се срещна с някакви индианци, за чиято култура не знам нищо. Никакви индианци обаче нямаше там. Коста Рика е Швейцария на Америка. Общувах с личности със здравословно самочувствие - най-богатите на континента. Стъпили стабилно - където искат. В час по всички въпроси. Изложбата, която открих, беше събитие, каквото не ми се е случвало в досегашната ми кариера - изключително високо ниво. Дори ми стана неудобно - не съм свикнал около мен всички да са на нисък старт и да изпълняват всеки творчески каприз. Имаше дипломати, бизнесмени, културтрегери.
- Джунглата хареса ли ви?
- Уникална е - колкото половин България. Там е сниман "Джурасик парк". Има 140 вулкана, като половината от тях са действащи, не липсват и земетресения. Тресе като за световно. Обиколих цялата държава - до двата океана, до границата с Никарагуа. Влязох в невероятни резервати. Срещнах ленивец - само в тази част на света го има. Отровните жаби са на почит - символ са на държавата. Попаднах на река в синьо, която извира от земята - до границата с Никарагуа. До това място се стига много трудно. А аз - с ужасно тежката раница. Толкова бях развълнуван, че снимките сега не ми харесват. Емоциите така ме бяха завладели, че нищо друго не ме интересуваше. Всеки водопад ме изкушаваше, влизах в него и забравях, че трябва да снимам. Преходите бяха тежки - двата океана притискат със страшна влажност. Всичко е високо в планината - през цялото време си в облаците. Качих се на един от действащите вулкани - на 3500 метра надморска височина. Нямах подготовка и горе ми спря токът. Останах без въздух.
Осъзнах, че ако искам да оцелея, светкавично трябва да сляза надолу. Но няма как да стане, изисква се време.
Кислородът ми свършваше и зачаках да припадна
Казах си: "Какво пък толкова?" и се оставих в ръцете на Бога. А и трябваше да снимам - почти в несвяст. Хората си организират периоди за адаптация, но аз нямах време - хвърлих се с главата напред. Вечно бързам.
- Там ли се загубихте?
- Да, въпреки че всичко ми беше написано. Рекох си: "Абе, защо да не хвана тази пътека, която не води до никъде, та да видя какво ще стане!" И умря Марко! Е, оправих се, но беше страшничко. Сам обикалях. Нямаше кой да ми каже: "Не го прави, тъпо е". Мислех си: "Сега ми е паднало". И изведнъж осъзнах, че от два часа се въртя в кръг. До този момент си мислех, че това е литературна измишльотина и не е възможно да се случи в действителността. Работата вървеше на много зле - за да стигна до момента, в който не можех да съобразя нито къде съм, нито накъде вървя. Около мен имаше стена от растения - нямаше как да видя слънцето, нито пък дали съм на изток или на запад. А бая маршрути съм изръшкал през живота си. Водата ми беше свършила преди час. Снимах се сам на видео - от мен течеше вода, като че ли ме бяха залели с няколко кофи. Бях се обезводнил до краен предел. Слънцето залязваше след 20 минути - изведнъж, щрак, и става тъмно, като един лев в касичка. Останеш ли там през нощта, един Господ знае какво може да ти се случи.
Зверски се изплаших - до смърт
Страхът кара организма да произвежда адреналин. Хукнах здраво и за половин час намерих изхода. Озовах се на селски път и влязох в първата чешма.
- Първата ви голяма роля в киното е в "Още нещо за любовта" на Магдалена Ралчева - бяхте ли плах и нащрек?
- Абсолютно. В началото бях доста срамежлив, но и много дисциплиниран. Ужасно ми се искаше да се получи. Киното е съвсем друг занаят, няма нищо общо със сцената. И ако допускаш театрални грешки пред камерата, направо те издухват. Заклеймяват те.
- Бяхте на снимачната площадка с Велко Кънев - как се справихте до великан като него?
- Много ми е мъчно, че Велко вече го няма. Той е от малкото хора, които бяха вътре в душата ми. Бях влюбен в "Да обичаш на инат". Бях много малък, когато гледах този невероятен филм. Но откривах себе си в него. Приликите между семейството на екрана и моето бяха ужасяващо много. За първи път, не знам в кой клас съм бил, си дадох сметка, че и Велко, и Мария Статулова са световни актьори. Те останаха оттогава в мен като образец, като единица мярка за суперкачество. Винаги съм бил убеден, че
"Да обичаш на инат" е за "Оскар"
Заради всичко това безкрайно се притесних, когато застанах до Велко в "Още нещо за любовта". Казах му, а той ми рече: "Абе, какво ти става?". Не можех да си представя, че ще му партнирам. Велко все ми викаше: "Отпусни се, нали сме колеги!". Аз може и да съм му бил колега, ама той за мен беше и остава идол. Та бях доста стресиран. Толкова блага душа, толкова изумителен актьор. Няма друг като него в България. И Тодор Колев беше от тази боя. Вече не може да се намери от нея.
- Вие сте откровен фен на екзотиката във флората и фауната - как се разбирахте с камилата в продукцията?
- Бях убеден, че ме харесва - виждахме се всеки ден, имахме топли чувства един към друг. На финала тя се оказа супернеблагодарно животно. На последните ни общи снимки бях с любимия си работен костюм, който щях да взема за спомен от филма. Отидох при нея, за да се сбогуваме - и тя изригна върху мен, от главата до петите.
Романтиката често ме подвежда
в живота. Много съм доверчив.
- Зад успелия мъж винаги ли стои умна жена?
- Разбира се, по дяволите! Така стана в живота, че в момента съм в пауза! Но ще оцелея - върху вулкан оцелях, в джунглата оцелях, че сега ли!
- С тази прекрасна дъщеря това няма да ви е трудно...
- О, Лиа е само на 11, но е много зряла - благородна душа, направо ми спира въздуха. Компромисна, мека, комбинативна - води ме за носа. Никаква съпротива не мога да окажа. Винаги взимам решения в нейна полза - толкова е добра, че няма накъде.
- На кого е кръстена?
- На песен на групата "Тото" от албума "Фаренхайт". Много искам да създам у нея влечение към арта, към снимането. Тя е Кози рог - при тях риск от самозабрава почти не съществува. И това много ме успокоява. Лиа дори търси локации за снимки. Напоследък започна да говори за актьорстване. Не съм сигурен, че бих я насърчил, но все още е много рано да говорим по темата. Засега е пълен отличник - това лято се прибра в България със златен медал и 15 грамоти по всички предмети. Миналата година беше първа по успех в цялото училище. Чак се притеснявам. Но ще видим.
- Тя къде живее?
- Преди бяха с майка си в Египет, а сега са в Катар. И никога не са имали нещо общо с Испания, както писаха някои вестници.
- Вярвате ли на хороскопи?
- Алена скоро ми направи - потвърди доста неща, които подозирах за себе си. Много пъти съм се опитвал да разбера какъв точно ми е вторият изгряващ знак. А майка ми все не ми казваше в колко часа съм роден. Доскоро все ми излизаше Скорпион. А сега се оказа, че имам четири планети в Близнаци - много е зле положението. Съчетанието с Овен е тежко. Няма спирка, няма сън, няма почивка.
- Но нещата все се случват във ваша полза - поне така се вижда от кариерата ви...
- Ами да - това е логично продължение на живота ми. Имам ли желание нещо да ми случи, то задължително се случва. Не съм от хората, които мечтаят, дремейки. Влизам в нов деветгодишен етап. Изпразних главата си от всичко старо, изтрих го. Живея по различен начин - изцяло. Обграждам се с нови приятели. Само двама-трима са останали от предишните.
- Вашият коментар за протестите?
- Всеки път даваме шанс на политиците, убедени, че това е голям жест от наша страна. А ако не им дадем шанс, те просто ще бъдат изтрити с гумичка от историята. Всеки път ни убеждават, че грешим фатално като не гласуваме. А защо поне веднъж да не направим кампания - нито един глас за тях. Така ще заявим, че никой не е достоен за вота ни. Аман от мита, че трябва да пускаме бюлетин за някакви, избрани неизвестно от кого хора, които сами пишат правилата как на тях да им охолно. Време е да се усетят, че не ни е страх. Дори политическата криза да продължи.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
