Стоянка Мутафова е жива, здрава и играеща - в Сатирата, във "Възраждане", в Благоевград, Враца, Варна... На всичкото отгоре миналата събота получи поредна титла - "Кралица на комедията". Серията от премиери и овации провокира изригването на нова доза злоба и клюки. В медиите отново се появиха какви ли не версии - че е болна от пневмония (а тя беше хремава), че е на инвалидна количка (а така е по роля в "Златният телец"). Мария Грубешлиева, дъщерята на Стояна и на Леонид Грубешлиев, е категорична - завистта е национален спорт, тя няма почивен ден.
- Муки, кой създава и тиражира слуховете?
- Вероятно различни хора. Не мога да бъда категорична. Но се сещам за една актриса - дълги години не играеше нито в театъра, нито в киното. Уволниха я от Сатирата. После я наеха от мобилен оператор за серия от реклами. И тя реши, че вече е толкова известна, че единствената й конкурентка е Стояна. Е, няма как да си по-добър от Мутафова, която има стотици роли, а ти само си се блещил в реклами. Може би церемонията "Златна бленда", на която майка ми беше провъзгласена за "Кралица на комедията" в тв сериалите, отново й бръкна в здравето. Но въпросната жена дори не беше номинирана. Да не говорим, че никога не може да получи подобна награда. Виж, Татяна Лолова - да. Тя е голяма! Третата в категорията беше Ева Тепавичарова - много я харесвам, готина, млада е, тепърва ще прибира отличия.
- Къде е в момента Стояна?
- През уикенда има представления във Варна. Уточнявам още веднъж: не е на легло, не е болна, не умира, слава на Бога. Домашният лекар й предписа сироп за гърло и витамини. Надали в това има нещо странно - все пак Стояна е на 91. Но може. Излезе ли на сцената, усети ли публиката, хвърля десетилетия от себе си. Талантлива е, образована е - за разлика от много, които не успяха.
Дадено й от Господа
Не че ми е майка.
- Израснала си в Сатирата - усещаше ли интригите в онези години?
- За мен всичко беше чудесно. Бях дете. Радвах се на Парцалев, Калоянчев, Хиндо Касимов... Имаше опашки за билети до "Славейков". А майка ми ме спираше да стана актриса именно заради негативизма в гилдията, но в онези времена не можех да й повярвам. Разбрах я, чак когато отидох в Младежкия. Там ме спъваха на всяка крачка. Не можаха да ми простят, че съм нейна дъщеря. Изкарах 14 години. Бях щастлива, че дишах един и същи въздух с Николай Бинев - един от най-големите. Той, Жана Стоянович и цялата им група се отнасяха с мен съвсем човешки.
- Каза, че Стояна е във Варна - обича ли тя морската столица?
- И тя, и аз винаги сме били свързани с Бургас - родния град на чичо ми Нейчо Попов. Благодарение на него дори имахме къща там. Но я продадохме. Всеки имот иска грижи, ремонти, енергия, пари, за да се плащат данъци. Не успяхме да се справим с всичко това, а и не си струваше да се заробваме. С майка ми никога не сме били подвластни на бита.
- Ти наричаше Нейчо Попов "чичо", а винаги си казвала, че той е повече от баща за теб...
- Истинският ми баща не позволи да бъда осиновена - това няма да го забравя, въпреки че той вече е в небитието. Никога обаче няма да си простя, че не казах "татко" на Нейчо, който ме е отгледал от 6-годишна и ми беше повече от родител. Правенето на деца е лесно, след това е трудно. А и Леонид си имаше друго семейство.
Остави всичко на брат ми
Но това дълбоко не ме интересува. Голямата ми драма е, че Нейчо си отиде точно тогава, когато навлизах в живота. Беше съвсем млад - на 49. А аз бях на 19. Безкрайно го обичах и след смъртта му всичко се преобърна.
- Защо според теб Стояна не погледна друг мъж след него?
- Той беше вселена. Имаха прекрасен брак - заедно на репетиции, на представления, на турнета. Тя играеше, той режисираше. Денонощно си говореха. Просто се обичаха. Когато Нейчо си отиде, Стояна каза: Слагам кръст на сърцето си. Беше само на 50. Би могла да има който мъж си пожелае. Но и досега говори само за Нейчо. Е, понякога и за Роснер, разбира се - първия й съпруг, също безкрайно интелигентен. Но след Нейчо не допусна никого до себе си. Хванахме се като удавници за сламка - тя за мен, аз за нея. Това беше може би втората най-голяма драма в живота ми.
- А защо се провали брака ти с гърка Нико?
- Тъкмо заради това - не можех да живея без Стояна и без България. Седях в Гърция и ревях: "Имам само една майка...". Когато му писна окончателно, той ми рече: "Всички имаме само по една - не само ти!". На луд го правех. Стояна идваше всеки петък в Гърция и когато си тръгваше в понеделник, го карах да шофираме след нея.
- Цяла София знае, че Богдана Карадочева те е сватосала. Разкажи подробности.
- Богдана имаше близка приятелка, омъжена в Гърция. Казваше се Емилия. Един ден Бубата звъни и казва: "Имам подарък за теб". И след представлението ми представи Нико. Бях толкова развълнувана, че бях обула два различни ботуша. Отидохме на кръчма, Стояна дойде веднага, и Нора Нова беше с нас. От негова страна може би беше любов от пръв поглед. Бързо заговори за сватба. Аз също се привързах към него. Майка ми го хареса - наистина не беше нито лош, нито грозен.
След три месеца се оженихме
По това време допуснах още една голяма грешка - напуснах демонстративно Младежкия, отрязах си пътя за връщане. Две години по-късно се разведохме с гръм и трясък. Забравих, че няма вечна младост. Забравих, че ми липсва трудов стаж за пенсия. За всичко това се сетих доста по-късно. А тогава животът беше пред мен. Най-лошото беше, че с Нико нямахме деца. Ако имахме, щеше да е друго. Но бях в постоянен стрес и не успях да забременея.
- Имаше ли любовна връзка след него?
- Да, със Сашо Балкански - известен художник и скулптор, девер на Алис Крайчева. 11 години бяхме заедно. Стояна много го харесваше. Но нито той, нито аз искахме да се женим. Голяма ни беше разликата - 13 години, въпреки че той много младее. Много качествен човек. Всъщност пътищата ни с него се преплетоха два пъти - първия бях на 19, втория - на 46. Залюбихме се, след като почина съпругата му Лора, дъщерята на Васил Априлов.
Последвайте ни в Google News Showcase за важните новини
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
