Сестрата на Скатов с разтърсващ разказ за брат си

Сестрата на загиналия под връх К2 Атанас Скатов – Нели Димитрова, разкри интересни подробности от живота на брат си в интервю за в. „Телеграф“. Тя разказа също колко ужасни са били условията под върха-убиец, при които е трябвало да живее Скатов и съобщи, че е научила за много пропуски на фирмата, организирала експедицията.

"След като си писах с останалите членове на експедицията, разбрах, че е имало много пропуски от страна на непалската фирма организатор. При такива условия експедицията не е могла да завърши успешно в комбинация с лошото време и с това, че се наложи Наско да прекара месец и половина върху ледника и с ротации нагоре и надолу. Всичко това оказа влияние", казва Нели Димитрова.

По думите й, Наско не се е оплаквал, защото е бил много силен мъж и винаги се опитвал да представи нещата в най-добрата им светлина, поемал всички негативи върху себе си. "Иначе още в началото на експедицията получи стомашно-чревно разстройство и се наложи да приема антибиотик. Храната е била изключително еднообразна – само ориз и дал, което е тяхната леща. Хигиената явно не е била на ниво, водата за пиене също. От самите шерпи не се е оплаквал, той винаги ги е съжалявал, защото това беше техният поминък. Представете си едно семейство с 10 деца, в което най-силното и най-здравото момче е изпратено да стане планински водач. То веднъж, максимум два пъти в годината, може да отиде на такава експедиция и да получи заплата, с която после ще храни всички. Наско винаги оставяше на шерпите своите вещи и дрехи, даже и сега е подарил много неща на своя партньор преди края на експедицията", казва сестрата.

Атанас Скатов е вярвал в успеха на рискованото начинание. "Беше изключителен оптимист и ако нямаше тази вяра, нямаше да постигне толкова много. За тази експедиция казваше, че отиват, за да опитат. Наско направи първо българско участие в зимно изкачване на К2 и ние трябва да се гордеем с това. Разбира се, че ние, изпращайки го, се притеснявахме за него. А дали можеше всичко да завърши добре? По принцип да, защото непалските шерпи се качиха. Но все пак те бяха група от 10 човека и със съвсем друга физика, психика и начин на живот. След като обаче си писах с останалите членове на експедицията, разбрах, че е имало много пропуски от страна на непалската фирма организатор. При такива условия експедицията не е могла да завърши успешно в комбинация с лошото време и с това, че се наложи Наско да прекара месец и половина върху ледника и с ротации нагоре и надолу. Всичко това оказа влияние", обяснява Нели Димитрова.

„Получих много обаждания от приятели в България, които недоумяваха за полемиката за връщането на останките му. Не смятам, че след всичко, което той правеше, това е начинът, по който да бъде изпратен. Бих казала, че брат ми е част от идеята, че доброто е заразно. Надявам се това, което правеше, да продължи да се прави. Наско винаги е казвал, че при изкачванията се чувства по-близо до Бог, до силата му, до това, което е над нас и е създало Вселената. През 2008 г. за един месец той стана послушник в Рилския манастир на доброволни начала. Чувстваше, че трябва за известно време да се посвети само на Бог", коментира сестрата на загиналия алпинист пред „Нова Телевизия“.