В българските блокове и кооперации от години тлее напрежение, но последните промени в управлението на етажната собственост го превръщат в истински пожар. Новите такси за професионални домоуправители, липсата на строг контрол и неясните правила създават условия за конфликти, които разцепват цели входове. Вместо спокойствие и ред, реформата отключи поредната вълна от съседски войни.
Регистърът на професионалните домоуправители – надежда, която още не работи
След години отлагане държавата най-накрая започна да изгражда публичен регистър на професионалните домоуправители. Идеята е добра – всеки да може да провери дали фирмата, която поема управлението на блока, е легитимна, проверявана и санкционирана при нарушения. Целта е да се изчисти секторът от самозванци, които събират пари и изчезват.
На практика обаче регистърът все още е празен, непубличен и без реална стойност. Докато не се натрупа информация, хората нямат инструмент да проверят кого наемат. А междувременно фирмите продължават да работят почти без изисквания – нужно е само да не са осъждани, да нямат публични задължения и да имат поне един служител. Няма образователен ценз, няма минимален капитал, няма бариери, които да гарантират качество, предава "Марица".
Единствената „спирачка“ е таксата за вписване – 80 евро. Тя обаче не е пречка за никого.
Колко струва спокойствието в блока
Пазарът на професионални домоуправители расте, защото малцина са готови да се занимават с бумащина, събиране на такси, ремонти и общи събрания. В Пловдив услугата започва от 5 евро на апартамент, като някои фирми правят жестове към пенсионери, а други фиксират таксата като процент от минималната заплата – около 6.20 евро.
Това е само базата. Отделно се плащат режийни, ремонти, поддръжка, асансьор, почистване. И точно тук започват войните – кой колко да плаща, кой ползва какво, кой е „на далавера“ и кой „пак е прецакан“.
Когато никой не иска да е домоуправител
В много входове ситуацията стига до абсурд – никой не желае да поеме управлението, но и никой не иска да плаща на фирма. Законът предвижда решение: районният кмет назначава служебен домоуправител измежду собствениците. Това често води до още по-големи конфликти, защото назначението е „отгоре“, а не по волята на съседите.
Най-горещите точки на напрежение
Асансьорът – вечната ябълка на раздора
Законът е категоричен: всички плащат за асансьора, независимо дали го ползват. Дори живеещите на първия етаж. Общото събрание може да освободи някого, но само напълно – или плаща 0 евро, или пълната такса. Това правило е източник на безброй скандали.
Домашните любимци – такса „куче“ и шумови войни
За всяко животно се плаща такса, равна на тази за един обитател. Законът не ограничава броя на животните, стига площта да го позволява. На практика никой не проверява. Съседските битки избухват заради лай, миризми и страхове, а не заради закона.
Празните апартаменти – плащаш, дори да те няма
Собствениците, които живеят в чужбина, също дължат пълна такса плюс фонд „ремонт“. Логиката е, че сградата трябва да се поддържа, за да не губи стойност. За много хора това е несправедливо и поражда напрежение.
Чистачката и поддръжката – кой цапа и кой плаща
Един от най-честите поводи за скандали е таксата за почистване. Някои твърдят, че не цапат, други – че плащат за чужда немарливост. Входове се разделят на лагери, а общите събрания се превръщат в арена на обвинения.
Последвайте ни в Google News Showcase за важните новини
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
