Съдебната реформа не е партиен частпром

Съдебната реформа не е партиен частпром | StandartNews.com

Кои са големите препъникамъни пред съдебната реформа? Ще заровят ли томахавките Сотир Цацаров и Христо Иванов, както обещаха вчера? Има ли пукнатини между партньорите в управляващата коалиция? Ще просъществува ли РБ и след местните избори? Потърсихме отговорите от депутата от Реформаторския блок Гроздан Караджов.

Дошло е време да се търси подкрепа от всички в парламента, казва Гроздан Караджов

- Г-н Караджов, защо отново зацикли съдебната реформа?

- Лош знак е, че от самото начало съдебната реформа e торпилирана от междуличностни битки и затова в очите на хората тя се води като битка между отделни фигури. Това изкривява целите и значимостта на тази реформа като най-важната, за последната фаза по модернизиране на страната ни. Тук са кодирани възможностите да привлечем качествени чуждестранни инвеститори и да опазим частната и държавна собственост, да опазим интересите и правата на гражданите и стопанските субекти. В държава, където върховенството на закона не е висша ценност, на практика няма държавност. Нали си давате сметка, че никоя компания няма да инвестира в развитие и подобряване на своята собственост, ако нейните права не са защитени? Помним аферата "Белведере", при която едно чуждестранно дружество е "превзето", а собственикът му почти беше отстранен с помощта на българска съдебна система. Случаят стана дипломатически, политически и съдебен скандал едновременно. Това плаши инвеститорите - страна, в която магистратите участват в завземане на бизнес "на абордаж", съвсем не е привлекателна. Изследване отпреди дни на Световния икономически форум нареди България и нейните институции на 119-о място по ефективност от общо 144 държави. И това също е проблем, който опира до качеството на правораздаването.

Точно затова искам да подчертая, че съдебната реформа не е на Реформаторите, нито е частна собственост на министър Христо Иванов. Затова е и реформа - защото е обща политическа воля: партиите се съгласяваме в нейната необходимост и непрекъснатост.

- Как си обяснявате желанието на ДПС ГЕРБ да поеме съдебната реформа? Трябва ли да отстъпите?

- Ето, и вие ме питате така, сякаш съдебната реформа е частпром на Реформаторския блок. Ако това ще помогне за старта на промените и ще осигури широка политическа подкрепа, не може да става въпрос за отстъпление. Вижте, политиката е битка, но не е война. Няма нужда от кръв и жертви.

Ако някой така го разбира, то значи, че мястото му е в Генералния щаб. Погледнете постигнатото споразумение за ядрената програма на Иран - това е победа на дипломацията над грубата сила и отне няколко години. Надявам се за нашата съдебна реформа да не е необходимо десетилетие.

- Какви аргументи използва РБ, за да убеди ДПС в нуждата от съдебна реформа сега на срещата ви в сряда?

- Нямам подробности от тази среща, но бих могъл да кажа, че е дошло времето да се търси подкрепа за съдебната реформа сред всички парламентарни групи. В това число трябва да има серия от разговори между ДПС и РБ, за да намерим допирните точки, които са основа за ДПС да подкрепят реформата сега, а не след местните избори. Защото няма как ДПС да разиграват българския народ, след като 86% от гражданите заявяват, че искат съдебна реформа сега. По време на гласуването ще паднат маските, ще станат явни всички фалшиви аргументи за отлагането на съдебната реформа. Всички, които гласуват против или въздържали се, на практика ще гласуват за запазване на съдебно-олигархичния модел у нас и ще са против справедливото правосъдие.

- Има ли нещо общо между забавянето на съдебната реформа и протестите срещу Сотир Цацаров?

- Не виждам каквато и да било връзка между двете - едното е процес, а другото събитие. Гражданите имат своето място в този процес и право да изразят позиция. Това, което стана ясно и на двата протеста, е, че хората искат промени в съдебната власт и като законодателна власт ние сме длъжни да потърсим и намерим отговор на тяхната заявка.
Протестите имаха организатори - и единият, и другият (т.нар. "контрапротест"). Tе бяха ясно обявени, а ако ме питате кой седи зад организаторите, то отговорът ми е "Не знам". Въпросът е към самите тях.

- Неведнъж се тиражираха тезите, че зад протестите седи самият правосъден министър Христо Иванов, знаете ли дали е така, все пак той е от квотата на РБ?

- Този въпрос е несъстоятелен, самият министър вече заяви, че "Иванов срещу Цацаров е абсолютна подмяна на реалните теми". Днес двамата демонстрираха ясно, че са ЗА реформата на правосъдието. Личностните различия са загърбени!
В една спокойна среда винаги се работи по-добре и по-креативно, освен това възможността да се постигне съгласие значително нараства. Така че това ми дава оптимизъм за добър изход.

- А има ли основание г-н Иванов да е притеснен от г-н Цацаров? Какво толкова делят?

- Не смятам, че става въпрос за делба, защото това не е бащино наследство. Става въпрос за различни възгледи относно това как трябва да се случи съдебната реформа. И единият, и другият подкрепят разделянето на Висшия съдебен съвет и принципно са съгласни, че трябва да се случат промените. Важното е да се намерят пресечните точки - и те биха станали опора за постигане на по-широко съгласие - както сред хората от съдебната система, така и в Народното събрание .

- Новият управител на БНБ вече е факт, доволен ли сте от избора на г-н Димитър Радев? А от неговите номинации за подуправители ще подкрепите ли в зала Димитър Костов, Калин Христов и Нина Стоянова?

- Г-н Радев има изключителна експертиза и това се вижда от професионалната му биография. В нея има ясно изразена реформаторска линия. Право на всеки висш мениджър, а управителят на централната банка е такъв, да предложи екипа си - и законът му дава това право. Съгласно внесените от него предложения в деловодството на парламента г-жа Нина Стоянова е предложена за ръководител на управление "Банково", Калин Христов е предложен да остане шеф на "Емисионно", което всъщност е валутният борд, а Димитър Костов, който в момента ръководи управление "Банково", да поеме "Банков надзор". Не сме доволни от подобна рокада - трудно г-н Радев ще убеди Реформаторите, че с екипа, който проспа най-грандиозната българска финансова пирамида КТБ, той ще може да извърви пътя към Еврозоната и ще опази банковата стабилност.
Дано управителят на БНБ ме опровергае. Така или иначе очаквам депутатите от Реформаторския блок да гласуваме "против" този подуправителски екип.

- Тези номинации показват ли пукнатини в коалицията между ГЕРБ и РБ? Очаквате ли гласуването за подуправители да покаже отново една друга коалиция - между ДПС и ГЕРБ?

- Съвсем нормално е да има различия в една коалиция - това е съюз между две политически сили, ако нямаше, то значи бихме били всички от ГЕРБ или от РБ. ГЕРБ обявиха още миналата година, че ще търсят "плаващи мнозинства" - т.е. съгласие на партии извън четирите в коалицията, по различни въпроси, и парламентарната практика показва, че са факт.

- Има ли извиване на ръце в коалиционното управление? Кой на кого?

- Мисля, че на този въпрос вече отговорих.

- А в РБ какви са отношенията между партиите? Защо все още няма единна регистрация за местния вот?

- Не е тайна, че партиите в Реформаторския блок имат различни възгледи относно това да има или да няма единна регистрация. Изборите традиционно опъват нервите на всички политически субекти. Смятам, че накрая здравият разум ще надделее, така че да бъде запазена политическата тежест на Блока в управлението. Очаквам Гражданският съвет на блока да изиграе отново решаващата си роля и да катализира необходимото политическо решение. През следващата седмица предстои заседание на ГС по този въпрос.

- Какви са шансовете на Реформаторския блок на изборите през есента? Мислите ли, че след изпълнението на обещанието - да се явите на пълен цикъл избори, РБ ще продължи да съществува?

- Когато една политическа сила се явява на избори, тя се бори за победа, не може да има друга цел. Не мисля да давам прогноза за шансовете ни, това не е тото. А аз не съм социолог. Смятам, че Реформаторският блок ще продължи да съществува и да играе важна политическа роля по места, защото това, което ни обединява, е по-силно от разделителните линии. Ние влязохме в парламента със заявката да модернизираме България, изпълнявайки няколко изключителни трудни реформи, и сме задължени пред избирателите си да го направим.

Вижте всички актуални новини от Standartnews.com

Коментирай