През май в Ковачевица се срути Карагергьовата къща - паметник на 2 века. А в уникалното село бетонът завзема все по-големи територии. Обречени ли са на изчезване самобитните градчета като Копривщица и Мелник и кой е виновен за това? "Стандарт" разговаря с архитекта проектант Коста Сандев. Благоевградчанинът е член на Управителния съвет на Българския национален комитет на ИКОМОС - Международен съвет за опазване паметниците на културата и забележителните места, който е от ЮНЕСКО.
- Г-н Сандев, преди време се приеха нови закони за собствеността на паметниците на културата. Помагат ли те повече за тяхното опазване?
- Изиграха не позитивна, а негативна роля. Поне що се отнася до тяхното опазване. Така се съчетаха, че хвърлиха грижата за паметниците на културата с местно значение на собствениците, които имат различни финансови възможности и инвестиционни намерения. Много от тях искат да ликвидират тези вековни сгради, за да построят нещо ново и модерно на тяхно място - офиси, магазини, къщи, търговски обекти, молове, но не и да запазят автентичния им вид. За да заобиколят забраната, оставят постройките да се рушат, да падат, те стават опасни и за обитатели, и за туристи.
- Преди 6 месеца в Ковачевица се срути къща на 2 века. Защо се стигна дотам?
- Това е тъжната истина. Много старинни къщи в Ковачевица са опасни и може всеки момент да последват съдбата на падналата Карагергьова къща, която вече е в историята. Собствениците й надали ще тръгнат да я възстановяват. Някои бързат да придобият имот, но не и да се грижат за него. Някои сгради трябва да се бутнат от собствениците им, после да се възстановят в автентичния им вид по проекти, съгласувани с Националния институт за недвижимо културно наследство (НИНКН). Необходимо е държавата да реагира в лицето на този институт. Да се прави оглед на сградите поне веднъж годишно. Тези, които са опасни, собствениците да ремонтират веднага. В противен случай да подлежат на сериозни санкции. За щастие никой не пострада при падането на къщата. Не е тайна, че новото строителство в резервата е неудачно и не е по нормите, но НИНКН не се трогва и не прави нищо, за да спре този процес. Ако така продължава, един ден Ковачевица няма да може да е декор за филми като "Мъжки времена" и "Мера според мера".
- Какво трябва да направят стопаните на такива старинни постройки, за да ги спасят?
- Много е трудно на собствениците на паметници на културата в Ковачевица, а и не само там, да преодолеят всички административни пречки, за да стигнат до разрешение да реставрират и запазят вида на сградите. Строителните разрешения се издават от съответната община, в която обаче няма експерти с необходимия капацитет. И се стига до почина "Направи си сам", което води до ликвидиране на качествата и достойнствата на съответния паметник. Не по-различно е положението и в Мелник - ново строителство, нарушаване на средата, на мащаба, на автентичността на населеното място. Много важни са средата, атмосферата, духът - дори смяната на калдъръм с асфалт и базалтови плочи е недопустимо. Да не говорим, че в някои църкви са разбити старинните каменни подове и на мястото на камъните са залепени плочки от теракот. Някои сменят дървените дограми на прозорците с алуминиеви. Това е кощунство!
- Защо почти навсякъде грубо се погазва законът. Липсата на контрол ли е причината?
- НИНКН действат единствено по сигнали, които се подават или от общините, или от бдителни граждани. Но в села и паланки, където са останали шепа старци, няма кой да се сети да отиде и да направи оглед на паметниците на културата. Заниженият контрол от страна на държавата в лицето на НИНКН води до безумна ситуация - паметници губят качества и минават в долна категория. Така стана и с църквата "Св. Димитър" в благоевградското село Марулево. Тя вече е паметник с местно, а не с национално значение. С отпуснати от Комисията по вероизповеданията средства са подменени покривът и оградата, но са нарушени изискванията. От НИНКН ги няма никакви, а кметовете не разбират, не знаят как да го направят - гледат да е лъскаво, да е ново, но по този начин слагат край на обекта като част от списъка на националните паметници. Причините са некомпетентна намеса в реставрацията от местното кметство и забавени с години належащи действия на експертите от НИНКН.
- Има ли излизане от този омагьосан кръг?
- Държавата няма пари или поне не иска да харчи средства за тази дейност. И, образно казано, "подава топката" на общините. Те хем нямат капацитет, хем не търсят НИНКН за съдействие и консултации, защото трябва да плащат командировки и издръжка на специалистите. В общините нямат компетентни лица - реставратори, археолози, а им се вменява отговорност. Този процес върви вече 15 г. и води до загуба на културните паметници. В Мелник, Банско, Ковачевица има такива паметници, които са механи, хотели. Тъй като са с увредени качества, се прави предложение за отпадане от регистрите. За някои сгради се преценява, че са опасни и са застрашени от самосрутване. Следва само една заповед от кмета по Закона за устройство на територията, с която се бута постройката и инвеститорът вдига на нейно място я хотел, а заведение. Картината никак не е оптимистична - губят се ценни паметници, цели селища. Местните мохикани, които са борци срещу съсипването на старинните паметници, сред тях е големият ни писател Георги Данаилов в Ковачевица, не могат да спрат процеса на леене на бетон на поразия.
Селището е на прага да загуби статута си на архитектурен резерват. Нарушава се композицията, няма ги дървените еркери, надвисналите стрехи, каменните зидове се имитират с неудачно съвременно строителство - стоманобетон, неподходящи тухли и покривни конструкции. В същото време няма никакви санкции за нарушителите. Само при доказване, че някой умишлено е блъснал паметник на културата, за него е предвидена и наказателна отговорност. Вече е трудно да се намерят и истински майстори - дюлгери, които да възстановят в автентичен вид сградата - всеки идва с механизацията, с машините и бърза да блъска, но не и да вдигне автентичната постройка.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
