"Тя е обикновена майка с нормални ангажименти. Не е мутреса, не прави далавери, не се издържа чрез мъже. Животът й е работа, грижа за децата и мечти за любов". Това е характерно за героинята на Людмила Сланева, която тя умело изгражда в сериала "Революция Z" по bTV. "Не е много весела", добавя актрисата, но все пак много държи на нея. Приема превъплъщението, само ако в него усети нещо от себе си. Неслучайно е отказала няколко предложения за нови филмови продукции.
Съпругът й Стенли и малката Никол гледат и се вълнуват за сериала дори повече от нея. "Естествено, не аз съм любимият персонаж на дъщеря ни - тя си пада по Боби и Тино. Все още не може да избере между двамата. Всички деца от блока се събират около мен, когато излизам, а преди въобще не ми обръщаха внимание. Питат ме как съм. Ако има някой нов, задължително ме интервюира дали участвам в сериала. Потвърждавам, че няма грешка, а те започват да го коментират", радва се тя.
"Все още ходя с кецове. Имам ги в пъти повече, отколкото токчетата. Но този филм ме накара да се замисля, че вече не съм дете. Обичам да се чувствам като тийнейджър, обичам лекотата на малките, която имат във всичко. И не се чувствам добре, когато ми е натоварено. Мисля, че пораснах, откакто играя майка", признава Людмила. До съвсем скоро тя беше откъм страната на Боби и Тино и свиреше с бандата си Loco по ъндърграунд клубовете. Сега, макар че са прекъснали концертите заради счупения крак на басиста и снимките на сериала, през лятото отново се събират.
Освен че снима по всяко време на денонощието, на Людмила й се налага да е ранобудна заради дъщери си Никол, която сутрин изпраща на училище. Тя е в четвърти клас. "Падна ми се изключително стриктно и дисциплинирано дете, ужасно ранобудно, не обича промените. Обратното на това, което съм аз. Това е хубаво, защото, когато срещаш противоположности, се учиш и балансираш по-добре. Тя е много по-подредена от мен. Сякаш е родена в Германия и е строго възпитавана в определени правила, което няма нищо общо с нас.
Като артисти сме доста по-хаотични
спуска паралела между поколенията.
Никол все още търси попрището си, но едно е ясно - не обича да бъде втора и трета. "Не съм майка, която ще кара детето си да учи само защото така трябва. По-скоро ще му дам свободата да реши само доколко иска да има шестици или петици. Вероятно я товаря с твърде много свобода. Но съм убедена, че когато не насилваш детето в началото на живота му да прави неща против сърцето, е много по-добре. Децата, оставени да се развиват сами, изваждат от себе си неподозирани възможности. Толкова рядко се срещат хора, които да намерят пътя си от самото начало. Принудени сме да поглъщаме много ненужни неща, които не развиват желанията на сърцето", обяснява Людмила.
Тя е убедена, че не би спряла Никол от пътя й, какъвто и да избере. Опитва се да й бъде приятел и да е в течение на нещата, които я интересуват. Предпазва я от всякакъв вид крайности и от това да не е мислещ човек. Иска да я научи да взима решенията си само според собствения си аршин. "Свободата тръгва оттам", казва Людмила. За това няма нищо чудно, че Никол, макар и в IV клас, вече мисли за образование в чужбина. Дори е помолила майка си да я увeдоми за размера на таксите в училищата в странство. "Не бих я спряла. Ние учим много неща, без да съсредоточаваме силите си в една посока, което е много по-разумно. Другото е разпиляване на енергия", мисли актрисата.
"На българите им липсва смелост. Не сме научени, пропуснали сме часовете, в които се е трупал кураж", убедена е тя. Това я кара да си спомни юношеството, в което търпи големи ограничения. Налага й се да преодолява граници, често немислими за други. За това й е стресиращо, когато някой й казва, че постъпките й са странни. Спомня си за някогашните последствия. Навремето се изправя срещу желанието на родителите си да я направят лекар. Казала им само: "Сори, ще ставам актриса." "Винаги правя това, което искам. Има моменти, в които се чувствам несигурна, но работя върху тях", казва тя.
Трите правила за щастлив дом
"Омъжена съм от толкова дълго, че не помня колко точно. Направих го на 20 години като един неосъзнат човек. По любов. Вече дори ми е трудно да си се представя неомъжена. Понякога ме закачат и младите момчета, които ми хвърлят флиртаджийски поглед, но не отвръщам", разказва Людмила. Не вярва в неща като вечната любов или "двама да мислят като един". "Не разбирам тезата за "едно цяло". Може би тайната на моите отношения със Стенли е, че никога не съм си казвала "завинаги". Макар че в тези години ние сме се разделяли за година и половина. Беше много живителна раздяла", разкрива актрисата. Твърди, че няма правила за щастлив брак, но все пак се осланя на три свои закона, които не нарушават свободата на другия. Първо: Избягвай скуката. Второ: Усмихвай се винаги, когато го видиш. Трето: Ако нещо те дразни в поведението му, седни и му го обясни. Това е искреността.
Борбата за надмощие е непрекъсната в дома им. "При него работи само "моето правило". А аз съм човек, който може да побеснее от това, че някой не забелязва желанията им. Имаме постоянни търкания от рода на "какво да стои на барплота" и "къде да държим ножа за месо". Но аз ги превръщам в забавление. Дъщеря ни дори ни се подиграва на тези спорове. И ми казва: "Мамо, защо си сложила ножа там?"
Стенли е със 16 години по-голям от Людмила. "Моята енергия понякога го изморява. Има много неща, за които той знае, че са ненужни, и се опитва да ме убеди в това. Но пък аз следвам правилото, че трябва да преживееш нещо, за да го научиш. Така че на него му се налага да прави компромиси с моята емоционалност. Това е по-скоро толерантност, защото не се лишаваш от нищо. Просто по-широкото разбиране на другия води до това да нямаш проблем с поведението му", разкрива тя философията си.
"Бащата" Коко Азарян
След като завършва НАТФИЗ при проф. Крикор Азарян, Людмила играе 12 години без прекъсване на столичния Бродуей. Разочарова се от системата и напуска. "Почувствах, че вече няма какво да дам. Това не е отказ, а моят път. Професионално така не се прави. Ако искаш кариера в театъра, не бива да излизаш от там. Отказът ми може би се дължи на моя характер. Не съм амбициозен човек. Имам желания, но само толкова", казва тя. И както винаги се е занимавала с музика, така винаги е искала да стане актриса. В началото на 90-те, когато актьорите са изтикани в периферията, тя дори обмисля да се захване с някаква друга професия, но все пак избира това, в което е добра - музиката и актьорството.
Споменът за професора й Коко Азарян я разстройва и до момента. "Той беше баща на много деца. Ние го гледахме в часовете ни като единствения човек, който има да ни каже нещо важно. От него съм научила, че не може да излизаш на сцената просто за да направиш нещо. Има голямо търсене преди това. Когато ми е трудно за някоя сцена или роля, си отварям записките от часовете му и винаги помага", споделя Людмила за великия режисьор. Тя няма съмнение - ако я поканят в театъра, ще играе отново.
Мила Мерилин
Писането й е страст от най-малка, но няма амбиции да става писателка. С Ваня Щерева издадоха приключенско-любовния роман "Мила Мерилин", по който сега обмислят да реализират филм. Въпреки че е много добра приятелка с Елин Рахнев, не си позволява да му иска съвети относно словото. Пише само за себе си и много се притеснява, когато трябва да ги представя пред публика. "От Елин съм научила много неща - кое е интересно и кое - не, голямото и малкото. Той казва за мен, че обичам да си стоя в бекстейджа. Понякога ми е по-удобно да съм отзад, в сянка и да си се трудя", признава Людмила.
Холивудски блясък
"Всичко, което знам за снимането на филми, е от тези продукции. В годините, в които излязох от НАТФИЗ, се снимаше само "Дунав мост". Виждала съм покрай Стенли камери, самата аз започнах да снимам видеоклипове, но исках да знам как става това в киното. Първите ми опити бяха точно в американски продукции от b-клас". Играе терористка в Disaster, за която роля се учи да стреля с пистолет.
"В чуждите продукции разбрах какво означава командата "Камера работи". Стояла съм часове наред, след като свърша работата си, за да видя как излизат актьорите, как се приготвят. Много вълнуващ период и никак не беше маловажно, както други колеги смятат за подобен тип работа. Мащабите в "Непобедимите" бяха огромни и си заслужава само заради тях да участваш, независимо колко малка е ролята. А и аз никак не се срамувам да съм ученик", признава Людмила. В хитовия екшън тя кандидатства за една по-голяма роля и я харесват, но в последния момент решават да извикат американка и така остава селянка. Вижда се със Силвестър Сталоун, Джейсън Стейтъм, Долф Лундгрен. "Достъпът до тях беше отрязан. А снимките бяха толкова сложни, че нямаше време за приказки. Но най-големите изобщо не са капризни, те просто работят. Усещаш личността в моментите, в които всичко е свършено както трябва и човекът казва някоя смешка."
Партнира си и с Арманд Асанте лице в лице в българо-германската копродукция "Деца от восък". "Той е изключителен професионалист. Преди тежките сцени тичаше около терена и правеше по няколко обиколки. Имах сцени с Удо Киер, изключителен актьор, любимец на Ларс фон Триер, участва в неговата "Меланхолия".
Когато той произнасяше монолога си, двеста души масовка мълчаха", впечатлява се Людмила.
