Петър Стоянович е прочут с таланта си да ползва иронията и сарказма по възможно най-светския начин. Докторът по философия, завършил елитен университет във Виена, наследява хъса към бесен хумор от баща си - изключителния интелектуалец Иван Стоянович, един от най-изтънчените познавачи на киното, театъра и литературата. Майката на министъра на културата, звездата на сцената и екрана Ани Бакалова, също се слави като ценител на качествени майтапи и каламбури. Димитър Стоянович, по-малкият брат в семейството, притежава едно от най-острите и забавни пера (или мишки) в родното медийно пространство. В навечерието на светлите християнски празници Петър Стоянович сподели пред "Стандарт" спомени и размисли.
- Господин Стоянович, какво беше вашето детство около елхата: Дядо Мраз ли чакахте или Дядо Коледа? Участвахте ли в правенето на руската салата?
- Е, как да е около коледна елха? Възбудено, приказно, нетърпеливо! Голямо дърво, което баща ми мъчително довличаше от пазара на Римската стена, а аз подтичвах покрай него. Цял ден украсяване - татко помнеше всички играчки, оцелели от неговото детство. Варирайки според фамилната доза смъртност, на тържеството по раздаване на подаръци присъстваха широки слоеве на родата. После кадене, молитвата от най-стария: едно време беше дядо ми, после баща ми, леля ми, сега съм аз. Какъв Дядо Мраз, каква руска салата, Боже?!
- Правехте ли представления вкъщи? Какви роли избирахте?
- Да, непрестанно. Роли - каквито даде режисьорът. Баща ми най-често играеше тази роля. И аз, де. Но сега няма време.
- Ходехте ли на църква като тийнейджър с компанията си?
- Редовно, най-вече на Възкресение. По Коледа само на 25-ти. Естествено във великденското висене в черковните градинки имаше и немалка доза показен бунт срещу забраната.
- Какви късмети в баницата ви се падаха?
- Да сте виждали лош късмет в баницата? Та и аз така - все попадах на "здраве, късмет, нова кола, ново гадже"...
- Вярвате ли в знаците на съдбата? Имало ли е случаи, в които пряко сте усетили нейната намеса във ваша полза?
- Вярвам в Бога и не вярвам в случайността. Нищо не е случайно, всичко е от Него. Да вярва в знаците свише човек се учи най-вече от опит. Показателни са особено онези знаци, когато за твое добро не се е случило нещо, което много си искал.
- Кои са приятелите ви от юношеството, с които продължавате да общувате?
- Чак оттогава са малцина. Годините някак естествено подменят кръга около теб. Най-близък останах с Коко Каменаров, с когото се намерихме в една отпуска от казармата на кана домашно червено вино отел, което и двамата не обичаме.
- Какви бяха вашите студентски години? Кое беше повече в музиката, поведението и средата - рокът или класиката, бунтът или традицията?
- Учебни, как какви? Друга работа студентът няма. Особено ако е много беден и трябва да работи извън ученето - каквато беше моята съдба във Виена, където завърших история, после направих и докторат.
И до днес обаче се питам какво обективно ми донесе това високо образование
За субективното си знам и благодаря Богу за шанса. Но иначе, един паралелен човек в мен ми напомня непрестанно, че докато в смутно време мнозина тук правеха кариера, пари и връзки, аз прашасвах в архивите и аудиториите. Колкото до другия въпрос - в студентските години бях в апогея на "бунта на класиката". Във всяко отношение.
- Как ще коментирате протестите и контрапротестите на студентите?
- Всеки бунт, недоволство, дори несъгласие са смислени, единствено когато имат искрена подбуда и ясна цел. Другото е или далавера, или безпътица. Най-лесно е да се каже, че съпротивата е задължителна при младите. Но не е достатъчно. Важно откъде идваш, два пъти по-важно е накъде отиваш. Не мога да разбера твърдения на медийни мъдреци, които искат да внушат, че е важна не целта, а просто бунтът. То прилича малко на родната поговорка: "Залудо работи, залудо не стой". Не може да си просто срещу всичко, срещу "системата" по принцип. Невъзможно е да заспиш роб и да се събудиш свободен - просто ей така. Това е процес с дълъг път, правила и собствена философия.
- Запазихте ли бунтаря в себе си, след като влязохте в политиката?
- Не смятам, че влизането в политиката е била някаква повратна точка в характера ми.
От малък съм доста луд и трудно управляем
Когато майка ми ме хокаше да слушам спокойно детските приказки, обикновено се умирявах, но на челна стойка. В основното училище дразнех съучениците си и бая го отнасях. Другата странна птица в клас беше Хари (Харалан) Александров - и той бамбашка. В Немската гимназия пък се изтрепвах с учителките по литература и история. Отказах да отида на абитуриентския бал - добре, че партийната секретарка ни беше класна. В политиката правилата не са по-различни от "нормалния" живот.
Ако влезеш в политиката като свиня, надали ще я напуснеш като ангел
Едно време Надежда Михайлова ме обвиняваше, че отказвам да работя неща, които не са ми интересни, което било недопустимо в тоя занаят. Сигурно е права, но не я послушах. И до днес участвам само в проекти, в които виждам смисъл. И до момента, в който имат смисъл.
- Вие сте министър в оспорвано правителство - мислите ли, че е възможно някога да се постигне поне протоколна хармония между политиците и техните избиратели?
- Хармонията никога не може да е протоколна. Формално е само взаимното търпение, облечено в подобие на социално възпитание. Истинската хармония трябва да е по същество, което е невъзможно от Освобождението до наши дни. Казвам го като историк, а и вече като съвременник. И то с тъга.
- Как комбинирате ангажиментите на министър и на баща, който гледа бебе?
- Едвам. Ама как ви хрумна, че аз го гледам! Да са живи и здрави Мария, бабите, родата, помагачите. Голям успех е, ако вечер успея да се върна за банята на малкия. Пък и като знам какъв се връщам - убит, изнервен, препушил.
Добре, че жена ми ме търпи още
- По-големите ви деца искат ли акъл от вас?
- Чак акъл не. Засега са на нивото на материалните щения. Още не са довтасали с големите въпроси, с които аз изпотен отивах при баща ми.
- За какво продължавате да спорите с брат ви?
- В ужасно малкото време, което напоследък прекарваме заедно, гледаме просто да си говорим. Разбирам, че е идвал да нагледа майка ни по намалялото шише с ракия у дома. Което си е направо близост, макар и задочна.
- В кой момент се просълзихте при срещите ви с етническите българи в бившите съветски републики?
- Голям рев падна! И имаше защо, повярвайте ми. Това е истинска, паралелна България, които ние още не сме дооценили. Опасявам се, че онази е по-чиста и истинска от нашата тук.
Не се трогвам лесно, ама пред нашенска кауза, страдащо животно и строена войска нямам спирачка
Ама това не е много голяма хвалба за един политик, нали?
- Спектакълът, филмът и книгата, които са изпълнили душата ви напоследък?
- Уви, имам фатално малко време за четене - извън бумащини и проекти, разбира се. Ще ви се стори странно, една от последните вечери се спасих с малко Анна Ахматова. В галерия "Ракурси" имаше едни чудни етюди на Камен Цветков. Преди броени дни ме очароваха блестящите грузинци от "Сухишвили". Крада си по малко време, иначе не става.
- Гледате ли тв сериалите, които разделят мнението на публиката на две?
- Нямам време и нерви. От някое око, което хвърлям епизодично върху екрана, оставам с впечатлението, че публиката заслужава и по-истински телевизионни филми.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
