Първан Симеонов,
социолог
Министърът на образованието в оставка Тодор Танев беше уязвим, защото не личеше ясен политически гръб зад него. Той беше свободен агент. Беше уязвим и защото в подопечното му ведомство има прикрит интерес на една от партиите на Реформаторския блок- тази на Корман Исмаилов. Тодор Танев като че ли стоеше на похлупака на това, което не беше много удобна позиция. Той беше уязвим и защото е по-скоро нестандартен в публичното си поведение. Все пак е университетски човек и културологично е по-различен от останалите типажи във властта. Всички тези неща накуп го поставиха на топа на устата. Все пак нека не забравяме нещо много важно - часове преди премиерът Бойко Борисов да обяви, че иска оставката на Танев,
на изслушване го извикаха хората от ВМРО
Още тогава се говореше за оставки в екипа на образователния министър. ВМРО повлече този министър. Нямаше и какво друго да се очаква, при положение, че един от основните атрибути на това управление е фактът, че за пръв път официално патриотични и националистически формации участват като видима част от управленската формула. При присъствието на такива формации, което е една от новостите в това управление на фона на най-новата ни политическа история, е ясно, че един от атрибутите на управлението е патриотизмът като политическо течение. Няма как подобни неща да бъдат лесно приети, още повече, че българското общество е чувствително на тази тема. Танев има право, че тези въпроси служат за скрепване на общността и затова са толкова чувствителни. Вероятно е съзнавал какви са рисковете. Във връзка с това оставката на Танев не беше предизвестена, а предизвикана от общественото недоволство и действията на патриотите, в частност ВМРО. Но Танев
беше и един доста уязвим министър през цялото време
В тази ситуация премиерът Борисов има доста по-големи проблеми на главата си. Един подобен проблем встрани от политико-икономическия процес е добре дошъл за леко отстраняване на дискусията. Това обаче е нормално като политическо действие.
След напускането на властта от Радан Кънев и оставането му като полуопозиция, повече от ясно е, че другата величина в Реформаторския блок - партията на Меглена Кунева ще получи естествено предимство да разширява територията си.
В РБ има сложна игра, защото от една страна, партията на Корман Исмаилов очаква да запази позиции в министерства, а, от друга страна, това е доста чувствително, след като образователният министър си е тръгнал заради такава деликатна тема, свързана с османското минало. Точно партията на Корман Исмаилов да се включва в този дебат може само да налее масло в него. Съзирате горчивата историческа ирония, която съдържа този момент. От друга страна, вътре в Блока всяка една партия, колкото и малка да изглежда, е ценна, защото те там се броят. Сега
тече нещо като битка за наследството на РБ
В нея и двата лагера ДСБ и ДБГ имат своите хитри ходове напоследък и в тях като че ли една партия повече е нещо важно. В Блока ще се опитват да пазят този баланс. Той е много по-сложен от това кой ще е новият образователен министър и от коя партия, защото касае бъдещето на РБ. Самият ексминистър на образованието Тодор Танев беше доста точен. Да не забравяме, че той е с академичен поглед върху политиката и доста точно усети какъв е залогът и какви процеси може да се отключат в РБ. Но трябва да кажем, че създалата се ситуация може да укрепи позициите на Блока, защото премиерът Борисов напоследък спешно се нуждае от реформаторска легитимност на управлението си. Той я позагуби с напускането на Радан Кънев. Именно РБ може да бъдат тази реформаторска легитимност на управлението, на която толкова дължат и външните партньори.
Що се отнася до искането за затваряне на външните граници на Европейския съюз, зад което България застана, в опита си да балансираме ние заставаме зад доста неща. Наскоро застанахме и зад тезите на Турция по отношение на бежанската криза. Тук има няколко обстоятелства. Първо, вече се гледа с други очи на фигурата на Орбан. Дълго време той беше отритнат. Национално-консервативната вълна в Европа, породена и катализирана от мигрантската вълна, тероризма и бежанците, кара Борисов да се замисли дали да не вложи повече национален и патриотичен елемент в управлението си. Той има примера на Орбан. Те са политици с донякъде сходно политическо потекло, но Борисов досега винаги е избягвал радикалността, присъща за лидери като унгарския премиер. Борисов повече прилича на мекия вариант на популизма като Берлускони навремето. Той усеща, че ветровете духат точно в национално-консервативна посока и напоследък интуитивно заема национално звучащи позиции. Вижда се, че има промяна в позицията на България. Ето че и външният ни министър вече говори по различен начин за бежанците и нелегалните имигранти. Това означава, че напоследък политиката на България леко се преосмисля от либерална към консервативна.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
