ЦЕРН работи с български сървъри, стана ясно по време на последното посещение на генералния директор на организацията Ролф Хойер у нас. Фирмата, която е спечелила поръчка от най-престижната организация за ядрени изследвания, се нарича "Перси ООД", а търговската марка на уредите е PERSY STINGER. "Стандарт" разговаря с управителя Евгений Кърпачев, техническия директор Мартин Филев и Георги Димитров, отговорник за техническата поддръжка
- Как се стига до поръчка от ЦЕРН?
Евгений Кърпачев: - Преди четири години направихме първия опит, след това имаше и втори, но бяха неуспешни. Третата и четвъртата година имахме успешни оферти към ЦЕРН. Имаме и още една неуспешна. Договорът ни е до края на 2014 година. За ЦЕРН изработваме над 250 сървъра годишно, тази година може би ще бъдат към 300.
- Трудно ли се покриват изискванията им?
Е. К.: - При организирането на една международна обществена поръчка първо до всички 28 страни участнички в ЦЕРН се разпраща едно пазарно проучване, в което фирмите се представят. Организацията избира тези, които отговарят на нейните първоначални критерии и вече до тях биват изпратени условията, по които се оферира. Нещата са дефинирани изключително точно и прецизно и от организационна, и от техническа гледна точка. Няма място за неточна оценка кой ще изпълнява поръчката. След като фирмите върнат оферти, те избират една, две или три компании, които изпълняват поръчката.
- Знаете ли Вие с колко фирми сте се преборили?
Е. К.: - Между 30 и 40. В случая ние не сме спечелили конкретна поръчка, а годишен договор за доставчик на сървърно оборудване на ЦЕРН. Всяка година има нов конкурс и всяка година две фирми снабдяват ЦЕРН за текущите им нужди.
- Предполагам, че е търговска тайна колко се печели от ЦЕРН?
Е. К. - Много малко се печели от ЦЕРН, но се печели откъм престиж и опит. Там са възможно най-високите изисквания в Европа, при това изключително точно дефинирани, няма никакво мърдане от тях до последния детайл. В крайна сметка изборът е изключително справедлив. Няма никакви признаци на задкулисие, както стана модерно да се казва, или корупционен избор. Всеки е на пазара, за да спечели нещо, но печалбата може да се измерва не само в пари, а и в друго. При положение че имаме конкуренция на фирми от 28 държави и преценката е чисто по цена, ясно е, че не се печели много.
- Помага ли Ви това, че работите за ЦЕРН?
Е. К.: - От административна и търговска гледна точка все още не, тъй като не сме го оповестявали. Но има други ползи - в маниер, начин на работа, манталитет на хората, навици. Всъщност корекциите, които се налагат в производството тук, за да покрием изискванията на ЦЕРН, ги прилагаме и към продуктите, които представяме на останалите си клиенти. Така че ползата е в знания, умения, дисциплина, прецизност и точност.
М. Ф.: - Обемът, който получаваме като поръчки от ЦЕРН, досега не се е случвал. Това наложи да променим малко организацията на складиране, на експедиция, на производство.
Е. К.: - Българите не сме известни с висока пунктуалност и прецизност, това не ни е национална черта. Ние сме малко по-волни. А ЦЕРН ни налага да мислим в перспектива, както мислят американците, да сме иновативни и технологични, както го правят японците, да сме прецизни и точни, както го правят германците, в някои случаи да сме артистични, както италианците. Тоест едва ли не, за да успее едно предприятие там, трябва да притежава типични черти на няколко нации.
Г. Д.:- Когато започнах работа тук преди около 3 години, си мислех, че знам някои неща. Но след като спечелихме първата поръчка и получих един том от 25 листа за конкретна машина, разбрах, че всъщност нищо не знам. Преговорихме теорията, прегледахме всички технически детайли и решихме, че доста от навиците, които имаме, трябва да се променят. Променихме ги и в момента не ни е проблем, ако дойде допълнителна поръчка примерно за стотина сървъра, да ги направим за около месец.
- С кои държави работите?
М. Ф.: - Работим и с държавите около нас, но основният ни пазар в момента е в България. Стремим се да се разширим към ЕС, но засега около 80% от продукцията ни е вътре в страната.
- Има ли в България условия за бизнес?
Е. К.: - България е един малък пазар и успехът на една фирма в някои случаи зависи от неговия обем. Но много зависи и от правилата, по които работят и пазарът, и държавата. Когато всичко е ясно и добре организирано, по-лесно се работи. В България това не е така. Не е съвсем ясен регламентът и отношенията, особено когато става дума за държавна и общинска администрация. Другото важно е, че когато обемите са по-големи, като например в една Италия или Германия, условията, при които фирмите се снабдяват със суровини, са много по-добри. И конкуренцията с тях е много трудна.
- Говори се много, че няма кадри за IT сектора. При вас има ли недостиг на хора?
Е. К.: - Младите хора не знаят стойността на парите.
Г. Д.: - Ние имаме една стажантска програма и всяка година минават около 15 ученици през фирмата. Както Евгений каза, те наистина не знаят стойността на парите и си мислят, че само защото някой ги е поканил на интервю, ще им предложи висока заплата. При това всички не знаят основни неща.
М. Ф.: - Като се каже IT сектор, се подразбират основно софтуерните фирми. Ние не сме точно този сектор, ние се занимаваме с хардуер - произвеждаме това, върху което пишат софтуер хората с големи заплати. Но хората, които идват с някакви очаквания за заплата тук, често ни приравняват към софтуерните фирми.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
