Това е началото на едно търсене...
Надеждата за по-добро бъдеще ни кара да търсим опора във всяко нещо, което излъчва Светлина.
Преди 2 хилядолетия на небосклона се е появило нещо велико и светещо, което е привлякло вниманието на мъдреците на Изтока. Следващите векове нарекли това явление Витлеемска звезда.
Историята
„Защото видяхме звездата Му на изток и дойдохме да Му се поклоним.”
Матей 2:2
„А като видяха звездата, те се зарадваха с твърде голяма радост.”
Матей 2:10
Какво разкриват древните историчеки източници?
Датата 25-ти декември е рождена на много пророци и богове: Буда, Дионис, Индра, Квириний, Артис, Адонис, Зороастър, Митра.
Иисус се ражда и провъзгласява идването на новата епоха на Рибите. Този момент съвпада с обръщането на посоката на Живота от инволюция към еволюция.
Христовият дух прокламира чрез Иисус новото верую, новите принципи на живот, новия ден.
Тази дата се основава на изследванията на учените, които я обясняват с редкия съвпад на планетите Юпитер и Сатурн в зодиакалния знак Риби. Този съвпад е бил предвестник на Месията. При предишни съединения на планетите Юпитер и Сатурн се смята, че са се родили великите Зороастър и Буда.
Точната година на рождението на Иисус от Назарет не е известна, както и самата дата. Съвременната наука стигна до извода, че той е роден по-рано – през 6-та или 7-ма година преди новата ера.
Едва през VI век Дионисий Малки (римски абат, скит по произход, работил в Дуросторум, днешния град Силистра) поставил основите на християнското летоброене. В своите изчисления той стигнал до убеждението, че Иисус е роден на 25-ти декември 754 година от основаването на Рим. Тази година Дионисий Малки поставил като първа от християнската ера.
Новото летоброене, наричано на Запад до VIII век Дионисиево, било възприето най-напред във Франция, а след това постепенно и във всички европейски държави, както и в другите християнски страни по света.
Какво е пропуснал Дионисий Малки?
Той е забравил нулевата година, която е трябвало да постави преди раждането на Иисус Христос. Щом датата на Рождеството е била 25-ти декември, християнското летоброене трябва да започне на 1-ви януари следващата година, а не предходната, в чийто край се е родил Иисус.
Дионисий малки е пропуснал 4 години от царуването на римския император Август, управлявал и под името Октавиан (от 31-ва до 27-ма година преди н.е.). Оттук следва, че годината на рождението на Иисус, а заедно с това и на новата ера, трябва да бъде поставена 5 години по-рано от тази, която е приел за изходна точка Дионисий Малки. Това означава, че Иисус е бил роден най-късно през 749 година от основаването на Рим, а не през 754 година, както е смятал римският абат.
Ако отнесем хронологията към евангелските текстове, ще установим, че споменатото преброяване на населението в Палестина е било най-веротно през 747 година от основаването на Рим и тогава е изгряла Витлеемската звезда.
Според съвременните астрономически изследвания Витлеемската звезда, както е описана в Евангелието на Матей, вероятно е свързана с раждането на супер нова звезда.
Астрономическите изследвания за появата и характера на Витлеемската звезда водят началото си от Йоханес Кеплер. Малко преди рождествения празник, на 17 декември 1603 година, той наблюдавал съвпада между планетите Юпитер и Сатурн в съзвездието Риби.
Той си спомнил за думите на знаменит еврейски учен, според когото юдейските астролози разглеждали съвпада на планетите Юпитер и Сатурн като предзнаменование за велики исторически събития. Очакваният Месия щял да се яви на света именно при тяхното съединение в знака Риби.
След точни астрономически изчисления Кеплер установил, че съвпадът на планетите Юпитер и Сатурн в знака Риби се е осъществил три пъти: два пъти през 747 година и един път през 748 година от основаването на Рим.
Съгласно клиновидните таблици, завещани ни от древен Сипар (Вавилон), точният съвпад между двете планети се е осъществил през 7-ма година преди н.е.
Съвременните астрономически изследвания и изчисления са установени три дати на съвпада на планетите Юпитер и Сатурн през 7-ма година преди н.е.:
29-ти май
3-ти октомври
4-ти декември
Юдейските астролози смятали Риби за съзвездие на Израел и по-специално на Месия. То стои в края на едно старо и началото на едно ново слънчево обръщане. Ето още едно потвърждение, че този момент е ознаменувал края на старата и начало на новата ера в развитието на човечеството.
Датата 3-ти октомври, 7 година преди н.е. е съвпаднала точно с юдейския празник на Помирението. В тези съждения се е криело очакването на предзнаменование за идващ месия Той е бил описан от старозаветните пророци (Иисая) и очакван от народите като велик помирител:
„Мир ви оставям. Моят мир ви давам.”
Йоан 14:27
Витлеемската звезда от гледна точка на сегашния момент
И днес съвпадът на планетите Юпитер и Сатурн кара хората да вдигнат своя взор към небето. В година на изпитания, трудности, несигурност, човекът търси опора в Невидимото, Безкрайното, което бди над нас. Вдигнал ръце към Бога, човекът съзира светлината, която ярко свети в нощта. И провижда и вярва, че пак ще се роди нов Спасител.
А Той, Спасителят, е винаги край нас и остава само да Го поканим в сърцата си, там, където му е мястото. Нека Той бъде Полазникът, Помазаникът, Месията. Той, Христос, ще ни освети с Мъдрост, Любов и Истина.
Витлеемската звезда ще се роди и изгрее в сърцата и душите на тези хора, които имат желанието и зрелостта да влязат в новата епоха. Нейната светлина ще озари както горе небесата, така и нас и ще ни изпълни с радост и мир.
Съвпадът на царските звезди ще се състои във Водолей, който е въздушен знак. Светът на Водолея отрича съществуването на един център, което е характерно за епохите на Овен и Риби. Ерата на Водолея създава пространство за културен и духовен обмен без ограничения и без налагане на единство в мненията.
Всяка житейска сфера ще се организира от небесната енергия като пространство с множество центрове. Епохата на Водолея означава и великолепие. А какво по-голямо великолепие има по Земята от чудното творение на Бога, наречено Жива Природа? Там ние откриваме Неговите прояви на Любов и Мъдрост. Там вникваме в Истината за Живота.
Времето, светът, вселената изискват от нас промяна в начина на възприемане, мислене и живот. От нас се очаква да осмислим присъствието на Великия Творец в нас.
Промяната на посоката на вектора на нашето битие се изразява в погледа и очите ни. От поглед, насочен надолу в земята, днес той се устремява нагоре в небесата, но с внимание да не се препънем в земните си „закачки”.
В тези дни се раждат не само звезди, слънца и пророци. Това е време за нашето вътрешно новораждане – огрято в светлина, радост и щастие.
Осветете битието си!
Извадете Любовта и Красотата от сърцата си и я дръжте като светилник за близките си.
Бъдете добротворци и пример за подражание!
Бъдете смели и силни. Подкрепяйте своя ближен, който е разпънат от злободневните страхове и неволи. Вашата любов, добра дума и благ поглед ще стоплят сърцата на страдащите.
Бъдете проводници на Христовата Вяра, Надежда и Любов!
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
