- Проф. Илчев, вече трета седмица продължават протестите. Как разчитате посланието на улицата?
- Аз съм доста раздвоен по отношение на протестите. Ако не бяха някои откровени глупости на правителството, не знам дали щеше да ги има, поне в такива мащаби. Това е първото. А второто е, че винаги в подобни случаи се сещам за думите на Ричард Никсън по време на протестите срещу войната във Виетнам, когато той заявява, че зад него е мълчаливото мнозинство на американския народ. Това не са толкова мащабни протести, колкото бяха, да кажем, през 1989-1990 година или по времето на Жан Виденов. Но понякога имам чувството, че протестите се държат в немалка степен на социолозите и политолозите. За мен винаги е било любопитно като човек, който години наред се е занимавал с история на политическите манипулации и спекулации, да наблюдавам такива примери. Има и доста манипулативно представяне на протестите.
Целта на повечето, разбира се, е благородна. На всички ни е дошло до гуша от тайните политически механизми, които действат при формирането на правителствата. Това, което поне за мен се вижда в сферата, в която работя, е, че все още не е защитена тезата на г-н Орешарски, че ще бъдат назначавани експерти. Виждаме може би донякъде експерти, но на всяка цена обвързани с определена политическа група.
- Още преди служебния кабинет Софийският университет също постави определени искания за промени във висшето образование. Дори заявихте, че ако не бъдат изпълнени, може би ще протестирате.
- Исканията съвсем не са нови, всички на думи са съгласни с тях, но на практика не се прави почти нищо да бъдат изпълнени. Колебаехме се дали да не излезем на Академически съвет с декларация, в която да изразим солидарност с искрено протестиращите, но решихме, че ще бъдем атакувани и от едната, и от другата страна. Искахме да кажем, че хората имат право да протестират, но все пак да се даде някакъв шанс да се види дали управляващите могат нещо да направят в тази конфигурация, която се е създала. И която е без аналог - толкова нестабилна конфигурация мисля, че не е имало, и то поддържана напълно безпринципно от партия, която доста време подкрепяше предишния кабинет. Но да видим какво ще се случи.
Преди изборите всички партии без изключение се кълняха в образованието, но досега комай нищо не е направено. А би могло. Може бързо да се промени системата на финансиране или поне да се направи по-решителна стъпка в тази посока. Можеше официално да се възложи на Съвета на ректорите да предложат и промени в Закона за растежа на академичния състав, и в Закона за висше образование. Вече месец е изпуснат, което автоматично прехвърля всички реформи не към тази, а към следващата учебна година. Т.е. с месец-два забавяне губим година. Образованието е една относително стабилна сфера. Но как да се развива и как да се правят реформи в област, в която в последните три години и десет месеца са се сменили шестима министри?
- Вие отдавна говорите за промяна на модела на финансиране във висшето образование. Какво може да се направи?
- От месеци насам говоря едно и също нещо с надеждата да бъда чут - че не трябва да се финансират надеждите и розовите очаквания на ректорите за това колко души ще приемат. А трябва да се финансира качеството на тези, които излизат. Това не е толкова сложно - може да се направи по подобие на матурата национален държавен изпит. Тези изпити, които сега броим за държавни, всъщност са университетски. Ако се направят национални държавни изпити, да кажем, по химия, по икономика, история, с държавни комисии, ще се види какво е общото ниво на висше образование в страната. Може да не ни хареса. И със сигурност няма да ни хареса. Но ще се види и от кои висши училища излизат хора, които получават по-високи оценки и са по-добре подготвени. И това ще ни позволи да не хвърляме пари на вятъра. Би трябвало, разбира се, когато се правят тези национални комисии, да бъдат на някакъв квотен принцип, обвързан със съответния принос на висшето училище в образованието и науката. Не е редно университетът в Долно Нанагорнище да оценява примерно Пловдивския университет. Но това са неща, които могат бързо да се направят. В рамките на четири години може да се постави задачата стъпаловидно да се премине от финансиране на входа към финансиране на изхода на висшето образование.
- В момента върви кампанията по приема в Софийския университет...
- Страшно много ми се иска журналистите да правят интервюта с мен за завършващите. Не за постъпващите. Защото постъпващите са тесто. Какво ще излезе от това тесто - дали курабийки, дали баница, дали пък няма да се препече и просто ще го хвърлим, това никой не знае. Много по-важно е какви хора излизат.
- А какви хора излизат?
- Такива, които, след като завършат бакалавърски програми при нас, нямат проблеми да запишат магистратура в който и да е европейски университет. Които по време на следването си са използвали възможностите на програма "Еразъм" и са учили и в чужди университети. Излизат хора, които завършват третата степен на образование - докторската, и за голямо съжаление си намират работа в чужбина. Не казвам, че качеството ни е на световно ниво, но поне добрите университети у нас сме на нивото на едно нормално европейско образование.
- Шеф на изпитната комисия по литература каза, че напоследък с изпит се кандидатства само право, за останалите специалности предпочитат матурата. Ще измести ли тя изпита напълно?
- Това е неизбежна тенденция. Тя обаче ще зависи от това доколко сериозно се провежда матурата. Тази година родители пропищяха, защото за първи път бе направен опит за по-обективна матура. Ако тя е действително реална, тогава очевидно ще останат само специфични изпити за много специфични професионални направления. Правото например няма пречка да се приема с матура. Само че то е регулирана професия, със закон е сложено това ограничение.
- Преди седмица имаше скандал около отпадането на автори и произведения от програмите по литература в гимназиите.
- Това е глупост. Разбира се, че ще отпадат и автори, и произведения. Това е съвсем нормално, не може да се обучават през 2013 година децата по същия начин, по който са били обучавани техните дядовци и родители. Променя се времето, появяват се нови реалности, нови добри писатели, които са не по-малко патриоти от възрожденските ни творци. Всичко това зависи от една премерена политика. Защото, за съжаление, в областта на обучението по българска литература (грях ми на душата да го кажа, аз ви го казвам като човек, който обича страшно много книгата) имах чувството, че едва ли не съзнателно се правят опити децата да намразят литературата. Като им се даваха книги, проблеми и тълкувания, които не са за тяхната възраст. И те ги намразват.
- Все пак не бива програмите да остават без знакови текстове като "Моята молитва".
- Каквото и да кажем, че отпада, винаги ще има някой, който е скътал много свидни спомени, свързани със съответното произведение. Но съвсем правилно проф. Клео Протохристова от Пловдив каза "Колко от тези, които страстно протестират, са чели "История славянобългарска", да речем. Това са неща, които влизат в канона на един народ. Не е задължително винаги да си чел всички тях. Така че трябва да се действа внимателно, разбира се, но това е съвсем нормален процес - да отпаднат едни и да се включат други произведения.
- Не можа да се види какво е отпаднало или влязло в програмите по история. Как стоят в момента нещата по този предмет в средното училище?
- За съжаление стоят отчайващо. Защото поради утежнената програма, от една страна, и поради слободията, която се утвърди със знак на равенство със свободата, учителите не могат да покрият целия предвиден материал. На практика нашите наблюдения са, че в повечето от училищата приключват преподаването на българска история с Първата световна война. Целият ХХ век го няма. Затова и на кандидатстудентските изпити избират средновековната история - другата не я познават. Без да броим и това, че като започнат да преподават за 20-те и 30-те години, за Втората световна война, самите учители се страхуват да не навлязат в политически спорове. Защото един ще говори за зверствата при избиването на децата ястребинчета, да речем, а друг - за зверствата на партизаните, които отрязват главата на един селски пъдар и я слагат в родното му село вместо лампа. Има ги и двете неща в историята, така че важното е да се намери балансът.
- Как е преодолимо това?
- Умни хора да готвят добри студенти, и надявам се, че ще се получи.
- Може би все пак проблемът е в учебниците, които залагат определена идеология.
- Без идеология не може. Въпросът е каква идеология ще бъде и доколко ще сме обективни. Разбира се, пак няма да се харесаме на всички. Аз например за доста от нещата, които съм писал, съм бил руган с еднаква страст и отляво, и отдясно.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
