София. Народът днес оплака Петър Попйорданов - една от малкото истински звезди в многострадалната българска култура. Четири часа се ви опашката пред първия ни театър, където Чочо по никое време и извън програмата изигра последната си роля. Затова пък овациите бяха оглушителни, а сълзите се лееха непрестанно. Никой не скри мъката си - нито 91-годишната Стояна Мутафова, нито невръстните фенчета на изключителния чаровник. Неслучайно Чочо обичаше да казва: "Не мога да живея нито секунда без любов". На 24 май в Народния театър трябва да бъде изиграно представление № 200 на "Хъшове". То обаче ще се случи без легендарния и луд Македонски. Александър Морфов, Христо Мутафчиев, Вальо Танев, Вальо Ганев, Рени Врангова, Захари Бахаров, Валери Йорданов и останалите юнаци от бандата изпяха мегахита на Влатко Стефановски "Бел кон" с ръка върху затворения ковчег на приятеля си. По-късно Аня Пенчева постави там черната фанелка с надписа "Свобода или смърт".
Момчетата извикаха мощно "Сбогом, Македонски"
и любимата клетва на Чочо, на която той държеше за всяко представление: "Който ни мисли зло, да върви на майка си в гъзо".
Чочо, който като същински ангел с детска душа пое към небесата на най-светлия християнски празник Великден, гледаше от една от снимките, които много си харесваше - с вдигнати на челото слънчеви очила. Жена му Даниела, която винаги е била неотлъчно до него - както в училище, така и през последните години - беше оставила върху ковчега своя венец в бяло с надписа "Моя любов". Двамата са били на крачка от осиновяване на момиченце - мечтата на Чочо. Сред хората, които прегърнаха Даниела малко след началото на поклонението, беше Хилда Казасян, първата съпруга на Попйорданов младши. Певицата ридаеше неудържимо. Тя и Чочо останаха близки приятели до последния му дъх. Йоана Буковска, заради която хъшът напусна джаз звездата, си спести камерите и микрофоните в Народния и дойде направо на опелото в храма "Свети Георги" с бели калии в ръце.
Иван Попйорданов през целия ден се държа като голям мъж, въпреки че неговото страдание е от древногръцка трагедия. Преди по-малко от 40 дни той погреба жена си Катя, а сега остана и без сина си. "Майка му го прибра, те не можеха един без друг", беше лаконичен той.
Самият Чочо трудно преживяваше смъртта. Аня Пенчева и Жана Яковлева си припомниха как на поклонението на Андрей Баташов им каза с характерния си апокалиптичен хумор:
"Аз съм следващият"
Той много плака за любимите си учители Коко Азарян и Тодор Колев и за любимия си приятел Велко Кънев. Все питаше: "Как ще живеем сега без тях?".
В Народния дойдоха близки, колеги и съвършено непознати за гилдията хора. Вежди Рашидов, Светлин Русев, Мария Данаилова, Илка Зафирова, Санчо Финци, Севда Шишманова, Ириней Константинов, Славчо Пеев, Бойко Илиев и цялата академична трупа бяха тук. Росен Цанков, който прекара до Чочо през последната му земна нощ в "Пирогов", и Мариян Вълев, негов боен другар още от времето на "Граница", застанаха на опашката с цигара в ръка. Към тях се присъединиха Димитър Гочев и синът му Радослав, Димитър Митовски, Цветодар Марков, Христо Шопов и Марияна Станишева. Елин Рахнев промълви: "Защо си отиде този светъл човек, а останаха толкова гадове?". Стоянка Мутафова поднесе шест червени рози. "Великолепен, безкрайно чувствителен. Влияеше се от най-малкото нещо. Личност, която не е за това време. Не можа да издържи. Беше много нежен и внимателен. Безкрайно обичаше майка си, тежко понесе смъртта й. Мъчно ми е за баща му, също много фин човек", сподели примата. Татяна Лолова скърбеше несдържано. "Още не мога да повярвам, че това е вярно. Не може да поднасяме цветя пред ковчега на същество като него. Чочо е обичлив, добър, талантлив, умен, интелигентен. Не съм толкова религиозна, нито пък знам толкова неща за вселената, но мисля, че той не е землянин. Той е пратен от Космоса и си тръгна.
Той е някъде с нас и ни гледа сеира
Дано малко да сме взели от това невероятно същество", каза Лолова. Двамата се видели последно съвсем случайно в страстната седмица на ул. "Хан Аспарух", когато Чочо й предложил да я откара с неговото такси.
Директорът на Народния театър Павел Васев сподели последните си планове с Чочо. "Влизам в театъра не по-късно от 8 часа. Чочо също е ранобудник. Идваше напоследък да кроим планове, да говорим за бъдещето. Много искаше да излезе от образа на красивия театрален и филмов герой. Искаше да изиграе нещо силно разтърсващо. Умувахме за пиеси на скандинавски автори, където трагедията е много силна. И както понякога се случва в живота, той изигра най-драматичната роля - отиде си без време. Беше слънчев човек. Македонски е единение между неговата личност и сценичния образ, между човека и актьора. Историите на Македонски и на Попйорданови си приличат, енергиите се преливат. Един хъш си отиде."
Асен Шопов, който режисира Чочо в "Да се провреш под дъгата", беше категоричен: "Сцената и публиката загубиха едно ренесансово момче".
Лидия Абаджиева призна: "Обожавах го и заради него кандидатствах във ВИТИЗ. Ако има някакъв смисъл съществуването, то той е да обичаш и да бъдеш обичан. Чочо го постигна. Чочо е любов. Безсмъртната му душа, необятното благородство на духа му не могат да бъдат сравнени. Прочетох за травмата много късно през нощта. Сънувах го именно след този инцидент. Срещнахме се на някаква улица, хванахме се за ръцете и започнах да му говоря колко го обичам, какво означава за мен и че е най-добре да се върне. Той каза: "Не, недей. Аз съм добре и се прибирам." И си тръгна, а аз извиках след него, че ще кажа на всички, че Чочо си е вкъщи. Вижте колко хора го обичат. Не знам дали има човек, който да е общувал с него и да не го обича. Устремлението и вдъхновението на душата му са заразяващи."
Марта Вачкова се скъса от рев. "Страшно искаше да живее, обичаше живота. Всички, които са тук с цветя, идват на неговия последен спектакъл, да се поклонят пред таланта му за последни аплодисменти". Стефан Илиев също беше лаконичен: "Той беше като Жерар Филип, навремето завърши ВИТИЗ с осем филма."
Боряна Пунчева, която беше неразделна с Попйорданов в "Клуб НЛО", сподели: "Дори когато ни ядосваше, ни разсмиваше. Той даваше не 100% от себе си, а двойно и тройно. Правеше всичко без резерви, никога не се пазеше за "после".
Деница Шопова, с която са израснали заедно, се усмихна през сълзи. "Сънувах го тази сутрин. Каза ми: "Хайде, поемам към Ерусалим. Скоро няма да се видим".
В 14 часа хъшовете изнесоха ковчега от Народния, а целият площад ръкопляскаше и плачеше. Опелото в "Свети Георги" също приключи с овации. Чочо беше погребан към 16 часа в гроба до този на майка си в Бояна. На метри от мястото, където на 5 май падна от необезопасена площадка и разби главата си в каменен ръб.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
