Пенсионната система на България е сред най-малко ефективните в Европейския съюз по отношение на
способността да намалява бедността сред възрастните хора.
Причината е в огромната разлика между доходите на днешните пенсионери и растящите заплати на работещите, както и в хроничните дефицити на бюджета за обществено осигуряване. Тези дефицити не позволяват по-сериозно увеличение на пенсиите без това да изисква нови трансфери от държавния бюджет. Така милиони възрастни българи остават в капана на бедността, въпреки че получават пенсия.
Анализ на ИПИ
Икономистът Адриан Николов от Института за пазарна икономика посочва, че в сегашния си модел системата няма как да стане по-ефективна в свиването на бедността. Това няма да се промени дори след предложеното увеличение на осигуровките, което е насочено единствено към намаляване на дефицита. Според него ефектът от тази мярка в средносрочен план е спорен, а за самите пенсионери резултатът няма да бъде съществен.
Какво показват данните на Евростат
Според дефиницията на Евростат в риск от бедност са домакинствата с доход под 60% от медианния за страната. В Европейския съюз делът на бедните над 65 години е 17% и почти не се променя през последните 15 години. Разликите между страните обаче са огромни: в Чехия, Словакия и Люксембург бедните пенсионери са под 10%, докато в Латвия те са над 40%, а в Естония – 39%. Германия и Франция са по средата – съответно с 19% и 12%. Тези различия показват, че бедността сред възрастните отразява най-вече общата бедност и неравенство в обществото.
Ефективността на пенсионните системи
За да се оцени реално влиянието на пенсиите, се сравнява делът на бедните над 65 години преди и след пенсионните плащания, без социалните помощи. Този показател също се различава рязко между държавите. В Латвия пенсиите намаляват бедността само с 35 процентни пункта, в Хърватия – с 40, докато в Белгия и Чехия ефектът достига 78 пр.п., а във Франция – 77 пр.п. Подобни разлики се дължат на дизайна на пенсионните системи и на щедростта на останалите социални механизми.
България между кризи и временни подобрения
В България между 2006 и 2024 г. бедността сред пенсионерите варира между 20% и 40%. Най-високите нива се регистрират по време на финансовата криза през 2009 г. и пандемията от COVID-19. В същото време по-щедрите увеличения на пенсиите над швейцарското правило временно свиват бедността, но този ефект е краткотраен.
Способността на системата да намалява бедността също се движи между 35 и 55 пр.п., отслабвайки при кризи и засилвайки се в периоди на икономически възход. Това показва, че пенсионната система у нас не може да абсорбира шокове и не успява да гарантира стабилна защита за възрастните хора.
