Никога няма да забравя деня, в който ме нарекоха "мамо", споделя ямболийката
Меги Дерм или Миглена Христова Дерменджиева е родена на 4 юли 1974 година в Ямбол. През 1992 г. заминава със семейството си в Германия. В началото живеят на кораб за имигранти, спят на двуетажни легла с войнишки одеала без чаршафи. Меги работи като камериерка с майка си, после в соларно студио и като сервитьорка. Научава немски и завършва курсове за застрахователен агент. Известно време практикува тази професия. Неочаквано получава предложение да управлява нощно заведение, скоро и второ. Става шоу мениджър на реномирана фирма, действаща в Германия и Европа. Влиза в света на богатите и красивите, опознава бляскавите курорти и екзотиката на скъпите дестинации.
През 2010 г. Меги са завръща окончателно в родината си, за да се отдаде изцяло на грижи за деца, лишени от родителски грижи.
- Госпожице Дермeнджиева, малцина са способни на такава житейска метаморфоза като Вашата. От лукса към отшелничеството. И то доброволно.
- Животът ми се състоеше в правене на пари и добрини, запознаване с различни култури и религии, търсене на истината... Бях нощна птица и нямаше връх, който съм си наумила и да не съм успяла да покоря. Винаги съм била независима. Имах всичко, което поисках. Не се поблазних да се омъжа за богат или влиятелен съпруг. Живях в разкош и под светлините на прожекторите. Накрая избрах своя път.
Сега съм почти отшелник
Живея в гората, близо до природата, далеч от суетата. Бера билки, садя зеленчуци, пека домашен хляб, отоплявам се с печка на дърва, храня себе си и децата, за които се грижа, с продукти, които произвеждаме с майка ми.
- Кога и как стана промяната?
- Преди десет години започнах да се грижа за малкия Божидар, който познавам от дом за деца, лишени от родителски грижи, където помагах дълго време. Между нас се получи силна емоционална връзка и скоро ми бе разрешено да го прибера да живее при мен. На 31 януари 2008 г. Боби за първи път ме нарече "мамо". А две години по-късно официално стана мой син и носи името: Божидар Мигленов Дерменджиев. Вече е на шестнадесет и учи в Софийската духовна семинария. Гордея се с него и с това, което постигнахме заедно. Детето от институция се превърна във възпитан, достоен, добър и ученолюбив младеж, искрено вярващ в Бога.
- От пет години официално сте доброволна приемна майка. Защо се захванахте?
- Не ми беше достатъчно да помогна само на едно дете и затова взех решение да стана приемен родител. Първото ми детенце ще си остане завинаги моята голяма любов. Грижих се за нея цяла година. Животът в дома за деца лишени от родителски грижи бе оставил отпечатък върху физиката и психиката й. Не можеше да говори разбираемо, да върви, без да пада, въпреки че беше голяма. Страхуваше се от къпането, боеше се от тъмното, притесняваше се от хората, смучеше си пръста и се блъскаше в стените на леглота, докато заспиваше... Всичко се промени, когато усети моята топлина и грижа. Малкото ми златце бързо се превърна в будно, смело, възпитано, добро, щастливо, контактно и интелегентно дете. Сега принцесата ми е щастлива при истинските си родители, където й е мястото. А за мен остана удовлетворението, че я измъкнах от пансиона. Благодарната й майка ме направи кръстница на малката. Всеки път тръпна от радост, когато ми предстои да я видя.
- Защо, след като толкова обичате децата, нямате свои?
- Здрава съм, мога да родя, не се и притеснявам за фигурата си. Проблемът е в избора на мъж, от който да зачена! Смятам, че децата трябва да бъдат създавани от любовта между двама души. Тъй като аз нямах късмет да срещна подходящия за мен партньор, затова и не съм родила. Ще имам свое дете само ако я има любовта и хармонията с човека до мен. Но сега това няма как да се случи, защото
избягвам връзки с мъже
Отказах се от личния си живот, за да имам време за децата и животните, които много обичам.
- Това не е съвсем нормално за красива и млада жена като вас?
- За мен е нормално да правя любов с мъж, когато съм влюбена или поне се самозалъгвам, че е така. Секс за спорта никога не ми е бил по вкуса. Моралът и принципите ми не позволяват да имам любовна връзка с женен мъж. Случвало ми се е преди години, за съжаление. Той скри, че е обвързан. Разбрах едва по-късно, загърбих чувствата си и въпреки страданието предпочетох раздялата, за да не ми тежи на съвестта едно разбито семейството.
- Мнозина подозират в цялата ви активност, свързана с децата и грижата за животните, някаква корист?
- Тази дейност е свързана с постоянен труд, отговорност, нерви и много мои лични средства. Ползата ми е, че се чувствам щастлива, удовлетворена и значима! Добротворството дава смисъл на живота ми, има за какво да съм на този свят. Бях "от другата страна на реката" и зная за какво говоря. Да съществуваш, само за да консумираш, е пропилян живот. А и
с деянията си плащам данък на онзи горе
че съм жива и съм здрава! Благодаря на Бог, че ме направи проводник на Своята доброта.
- Вие сте лице и доброволец на благотворителния проект "Нашата детска къща" на Фондация "Добрите феи". Какво представлява той?
- Заела съм се с ремонта на първата детска къщичка. Тя е почти готова да приеме малчуганите, лишени от родителски грижи, заедно с приемно семейство. Останаха стълбището и детската площадка на двора. За съжаление, работата е временно прекратена поради липса на дарения. Досега решавах всичко със свои пари, но от два месеца семейството ми се увеличи с още две деца, за които се грижа и нямам вече такава възможност. Благодарна съм на всички доброволци, дарители, на хората, които подкрепят моите инициативи и усилия. За тях е ясно, че не можем да се правим на слепи за мизерните условия и насилие, в които живеят много от питомците в държавните институции. Всяко дете трябва да си има семейство, в което да расте обгрижвано, с любов, с топлина и родителска закрила. Точно затова се боря аз!
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
