Асен Блатечки може би е най-заетият човек в държавата, много повече от всякакви рояци политици в предизборен режим. Тича от театъра в телевизията и обратно. За разлика от някои политици обаче е много желан. Особено за зрителките, които казват, че не ги вълнува нито сюжет, нито нищо, само "той" да е на екран. В интригуващия трилър "Фамилията" по bTV Блатечки отново играе с Мастера си от ВИТИЗ.
- Асене, изучил си занаята при Стефан Данаилов в Академията, а се изправяте един срещу друг във "Фамилията" - помниш ли първата си среща с него?
- Беше ми ядосан на самия кандидатстудентски изпит, че съм бил прекалено нагъл. Каза ми: "Ей, щях да те скъсам, колко хора са дошли тук, притесняват се, от това им зависи животът, а ти ми се разхождаш, като че ли си у вас!" Бяха ме приели и в друг клас - на проф. Атанас Илков. Искаха ме и двамата, но Мастера ме дръпна и каза, че има нужда от мен, и отидох.
- Какво помниш от онези години?
- Още на първия изпит в първи курс през първия семестър подготвих неговия любим откъс от "Тютюн" - играех Борис Морев. И предния ден реших, че героят на Димитър Димов трябва да е с прошарена коса, златни гривни, пръстени и часовници и си боядисах косата. Излязох на сцената и колегите ми подвикваха: "ейц, ейц", много смешно беше. И като свърши изпитът, Стефан Данаилов ме подгони по коридорите, искаше да ме набие. Аз му избягах. Като му размина, обаче ми каза: "Добре че ме заболя сърцето!" А то му станало лошо, като ме видял. И се хванал за гърдите. После ми обясни: "Иначе щях да те хвана, да те пратя да се изкъпеш и пак да го изиграеш отначало."
- Дава ли ти още съвети?
- На мен вече - не, на другите дава. Изключително приятно е да снимаме заедно, това е супер кеф! И то толкова много. Топло ми става от това.
- Защо с Радина пак сте екранни любовници, да не ставате новите Ваня Цветкова и Иван Иванов? Как така ви се получава химията?
- Тези неща са необясними! Понякога се случват, друг път не. Не виждам причина за тази химия, понеже не сме и много близки с нея. Не пием кафе, срещаме се само по работа. То затова му се казва химия, защото се случва от само себе си.
- Нима не сте приятели в живота, не се ли събирате семейно?
-Не.
С Радина не се събираме нито семейно,
нито несемейно.
- Кое е трудно и приятно при съвместните ви снимки?
- Независимо дали си партнираш с мъж или с жена, ако няма химия, е гадно. Все едно си сам срещу стена - всеки за себе си, всеки се мъчи.
Тъпотия е да не гледаш другия в очите.
- Има ли бъдеще любовта на героите ви?
- Имаме минало! За бъдеще и аз наистина още не знам.
- Как марихуаната, която твоят герой Марков пафка, му помага?
- Въобще не му помага! Не смятам, че наркотиците са помощно средство. Всички тези допълнителни стимуланти, не само наркотици, ами енергийни, анаболи и други, са израз на бягство. Хората се крият от това. За героя така са решили сценаристите.
- Ти пробва ли, за да влезеш в образ?
- Някога съм пробвал един-два пъти, но не ми понася. Още като се появи тревата в България преди години, нямаше начин - трябваше да опитам. Драйфам от нея, организмът ми й се съпротивлява много.
- Малко напомняш на екрана на Филип Марлоу, черпи ли опит от журналист?
- Прилича на Марлоу, може би защото е разследващ репортер. Взел съм неща от истински хора, но няма да ги кажа кои са. Когато бях студент, нашите имаха кръчма на гърба на полиграфическия комбинат "Димитър Благоев". Бях сервитьор там. Идваха много журналисти. Тези, които съм запомнил, бяха точно такива на външен вид, небрежни, много приличат на Марков. И това пуловерче, с което героят ми се разкарва, го откраднах като идея точно от конкретен човек от тази тайфа в ресторанта. Както и прическата -по-къса, но взета от журналист.
- Подобни медийни смелчаци могат ли да променят нещо в действителността, или това е изгубена кауза?
Обществото ни трудно ще се промени
Не омаловажавам труда на този тип журналисти, даже им се възхищавам. Те са идеалисти, които се блъскат с вятърни мелници, но продължават да го правят, не се отчайват. Какво като е изгубена кауза - всеки го прави за себе си, за другите. Колкото могат, толкова.
- Героите ви с Радина се препъват в перспективата да станат родители. Твоето мнение за абортите?
- Всеки преценява за себе си. И това е най-правилното. Едно дете винаги може да се отгледа, въобще не е толкова трудно или страшно. Но не съдя никого. Не съм против абортите. Защото има ситуации - ако например момичето е на 14-15 г., е абсурд да роди.
- Ухажват ли те сега партии за изборите?
- Да, но ги отсвирих всичките! Явно искат известни хора в листите си, което е пълен майтап.
- Ти скъса ли с каратето, или още тренираш?
- С него не можеш да скъсаш. Ако ти стане начин на живот и мислене, остава. Насочва ти целия живот. Дори да не си тренирал дълго време, влезеш ли в залата, дори си по-добър от преди, когато си тренирал всеки ден. Сега нямам време за спаринги, но
треньорът ме вика постоянно
И все си говорим за пътувания до Япония на някакви семинари. Миналата година щяхме да ходим, но не успяхме заради цунамито, тази пак сме се наканили. Каратето ме държи да не се побъркам от толкова много ангажименти.
- Рисуваш ли?
- Чак да седна да рисувам картини - не. Но много често си драскам нещо. Особено като работя по някоя роля, винаги я скицирам. Представям си образа и докато не успея да го нарисувам такъв, какъвто е в главата ми, не ми се получава героят.
- Имаш ли Фейсбук профил?
- Имам мой и още десетина фалшиви. Някакви хора си пишат от мое име, уреждат си срещи. Най-големият майтап е, че Калин Врачански няма Фейсбук, а някакъв човек е направил фалшиви за него и за мен и си пише по стената: "Пич, айде да се видиме довечера еди-къде си."
- Имал ли си история с напористи фенки?
- Нямам. Все повече се оттърсваме от комунистическото минало.
Хората стават все по-нормални
Все още границите не се прескачат толкова лесно. Не съм виждал в България жени да се хвърлят по колите, да чупят, да късат дрехи, няма такива истерии.
- Не те ли причакват след представление?
- Почти всяка вечер се случва. С Мария Сапунджиева веднъж много бързахме да се приберем за София след гастрол в Бургас и изхвърчахме от театъра с 200 и се качихме във влака. И свалихме прозореца да влезе малко въздух и видяхме десетина-петнайсет деца, които бяха тичали за автограф до гарата.
- Полагаш ли специални грижи за тялото си?
- Старая се, защото го дължа на себе си, на професията си. Това е моят инструмент, с който работя. Това съм аз.
- Симпатизираш ли на метросексуалните мъже, ползваш ли крем за лице?
- Не им симпатизирам, но не ги и осъждам.
Не си купувам крем за лице
Нямам време за глупости. Опитвам се да не се запускам, да тренирам, да изглеждам добре.
- Харесваш ли експериментите в театъра?
- Там трябва да се търсят провокации, да се експериментира, той го позволява. Ако е направено добре и с вкус, в театъра всичко е възможно. Затова е жив. Последната ми постановка е "Вик за любов" на Жозиан Баласко. Велко Кънев поставяше нейни пиеси. Тя пише леки, готини комедии. Свалих 6-7 спектакъла с мое участие, защото не смогвам, сега играя в 5-6.
- Ще гласуваш ли?
- Още не знам.
Лексикон
Ръст - 183 см
Килограми - 83
На кого приличаш? На баща ми.
Домашен любимец? Немската овчарка Арес.
Какво те събужда сутрин? Телефонът.
Колко цигари на ден пушиш? Не ги броя!
Любима детска книга? "Книга за джунглата".
Какво държиш под леглото? Дъмпели.
Коя ти е първата любов? Марияна и прилича на Пипи Дългото Чорапче, бяхме на 5.
Каква е идеалната жена? Като Анджелина Джоли.
Нещо открадвал ли си някога? Да, дини от един супермаркет.
Коя е най-близката забележителност до дома ти?
Всички театри.
Има ли си паранормални преживявания?
Не, но ми се е случвало да си помисля за някого, когото не съм виждал отдавна, и в следващата минута да го видя.▄▄▄▄▄▄▄▄▄▄▄▄▄▄▄▄▄▄▄▄▄▄▄▄▄▄▄▄▄▄▄▄▄▄▄▄▄▄▄▄▄▄▄▄▄▄▄▄▄▄▄▄▄▄▄▄▄▄▄▄▄▄▄▄▄▄▄▄▄▄▄▄▄▄▄▄
