Петък,

Македонската Шипка

От: Стоян Праматаров -
A
A
A
  • 6-та Бдинска дивизия взривява френските окопи, избива 5700 войници
  • Наричат битката за Червената стена гробница за легионери

На 18 май се навършват 102 години от подвига на Българската армия в битката за Червената стена. Наречена "Македонската Шипка", тя е неувяхващ спомен за безпримерен героизъм и себеотрицание на българските войни срещу многократно превъзхождащ ги противник.
От края на Битолското до Преспанското поле се издига огромната снага на Баба планина, която прегражда пътищата от Битоля за Охрид, Преспа и Ресен. Най-високият й връх Пелистер (2601 м.) се издига над Битоля и понякога цялата планина се нарича по неговото име. По гърбицата на централния рид се издигат още няколко върха – безименният кота 1248 и Червената стена. Името си върхът е получил от огромната скала с червен цвят, срязана отвесно от юг. Тук по билото на Баба планина през 1915-1918 г. е минавал фронтът между българската армия и войските на Антантата - 6-а Бдинска дивизия (прославила се вече при Лозенград и Люлебургаз) и 8-ма Тунджанска срещу две френски и една сръбска дивизии.
През 1916 г. френските войски заемат Битоля, но не могат да използват града, тъй като българските батареи от Червената стена

държат в обсега на оръдията си всяка сграда

и улица. Затова в началото на 1917 г. френският щаб в Солун разработва операция, която трябва да отхвърли българската армия от Баба планина, да овладее Битолско-Прилепското поле и да надвисне над долината на река Вардар.
На 12 март 1917 г. стотици френски оръдия откриват огън по двата върха – кота 1248 и Червената стена. Стрелбата продължава 24 часа. Българските окопи са преорани от около 200 000 снаряда, унищожавайки изградените укрепления. Но сред българите няма нито един убит и ранен. Предупредени от разузнаването, те се изтеглят в бетонните бункери в обратните скатове на двата хълма. Два дена по-късно пет френски дивизии тръгват в атака срещу кота 1248, Червената стена и западната част на билото на Баба планина. След шестдневни боеве кота 1248 е удържана. Но ударът в тази част на фронта е за отвличане на вниманието. Истинската битка се разгаря за Червената стена, където тръгват в атака три френски дивизии. На 18 март 1917 г. Червената стена вече е наречена „Македонската Шипка“. В редица участъци бдинци, свършили патроните,

хвърляли огромни камъни

и скършени от артилерийския обстрел дървета върху пълзящите към върха френски войници. В крайна сметка в началото на май 1917 г. Червената стена е превзета от французите. Българите отстъпват на съседния връх. Цялата останала позиция по Баба планина остава в български ръце, а Битоля отново е под обстрела на българската артилерия.
От тактическа гледна точка падането на Червената стена не представлявала съществена загуба, но символичното значение, което тя придобива, не позволявала върхът да бъде оставен във френски ръце. Затова в отговор българското командване съсредоточава около върха цялата дивизионна артилерия. На съседен хълм под прикритието на нощта войниците изнасят на ръце шест батареи от тежки оръдия. Пехотните части са добре снабдени с патрони и ръчни гранати и са снаряжени с ново оръжие – огнехвъргачки.
На 18 май 1917 г. върху двата френски полка (6000 души), заели Червената стена,в продължение на два часа се изсипва ураганен артилерийски огън. Под прикритието на артилерийския обстрел до френските окопи се промъкват щурмови команди, които засипват френските окопи с ръчни бомби и огън от огнепръскачките. Скоро френските окопи започват да гърмят вследствие на запалените и взривяващи се боеприпаси. Когато всичко утихва, българските бойци излизат от прикритията си и с поставени щикове на пушките атакуват върха. Но, срещу тях няма нито един изстрел.

С вдигнати ръце ги посрещат двама офицери

и 259 оцелели бойци. Убити са около 5700 противникови войници. Според военни изледователи, участвалите в битката пет френски и една сръбска дивизии губят между 40 и 75% от числения си състав и до края на войната не предприемат нито една настъпателна операция. Френските офицери наричат Червената стена „гробница за легионери".  Българските жертви са 300 войници и офицери.

Полк. Илиев повежда войниците в ръкопашен бой

15 - ти пехотен ломски полк е сформиран през 1889 г. и е част от 6-та пехотна бдинска дивизия. По време на Балканските войни се прославя в битките при Люлебургаз и Чаталджа. През Първата световна война участва в Чеганската операция и боевете за Червената стена. В жестоките битки на войната се ражда маршът на полка „Ломци при Чеган".
Командир  по това време е подполковник Стефан Илиев. Закален в битките от Балканската война в началото на Първата световна е начело на Четвърта дружина. Заради отличната му военна подготовка и боен опит през 1916 е назначен за командир на полка. При една от най-критичните френски атаки на 26 март 1917 година когато част от българските позиции са оголени заради многото жертви, Илиев предава командването на полка на адютанта си капитан Василев и лично повежда оставените в резерв бойци в контраатака с думите: „Момци, днес цяла България се обляга на нашите сили! Тя очаква от нас своята защита! Напред, момци, Бог е с нас! С вас съм и аз, полковият командир. Напред!“  С думите си увлича войниците след себе си за ръкопашна схватка. Врагът е прогонен от позициите. Три куршума го пронизват, докато води войниците и не спира докато врагът не е прогонен от позициите. На път за лазарета осколка от шрапнел го поваля завинаги.  Погребан е с военни почести в двора на църквата „Благовещение Богородично“ в Прилеп. Посмъртно е повишен в чин полковник. 3-ти пехотен бдински полк е формиран през 1884г. с щаб във Видин. Като част от 6-та пехотна бдинска дивизия взима участие в битката за Червената стена.

 

Коментари

Сортирай по: Новите първо

Валутни курсове

По курса на БНБ
Валута Лева (BGN) Обратен курс за 1 лев
CHF 1.70725 0.585737
GBP 2.24388 0.445657
USD 1.71204 0.584099
Виж всички