Русия спечели Третата кримска война, хвърли "бомбата" във вторник вечер червеният депутат Николай Малинов. Какво точно е имал предвид видният русофил - не е ясно. Но във всеки случай не е исторически вярно. Не е тайна, че големият и лесен за отбрана откъм сушата полуостров, с топъл климат и удобни пристанища, винаги е привличал народите и държавите от Черноморския басейн. И за него са се водили навярно не 3, а 300 войни. През последните три хилядолетия той е владян последователно от кимерийци, скити, гръцки колонисти, като последните дори създават свое царство, наречено Боспорско. Гай Юлий Цезар го завладява за Рим през 63 г. пр.Хр. През 250 г. легионите отстъпват пред готите, а те на свой ред през 375 г. - пред хуните, които обаче бързо изоставят полуострова в полза на Византия. Следват българите на Кубрат, хазарите, куманите, докато през 1239 г. татарите за дълго слагат ръка на Крим - отначало като част от Златната орда, а от 1441 г. - като отделно ханство, подчинено на Османската империя. През следващите векове неведнъж запорожки казаци, руснаци и поляци са предприемали безуспешни опити да завземат полуострова. Но това се отдава едва на императрица Екатерина II, при чието управление през 1783 г. той става част от Руската империя. Това обаче не носи окончателен мир по северния черноморски бряг. И на три пъти в ново време Крим става арена на кървави сблъсъци. Като два пъти в тях пряко участват Великите сили.
1853-1856 г. (като печат)
Русия губи, но се модернизира
След поражението Александър II отменя крепостното право
Към средата на ХIХ век Англия и Франция все по-активно завземат пазарите на Османската империя и я поставят под свое влияние. Руският император Николай I не успява да се договори с Лондон за разделяне на сферите на влияние в Близкия изток и затова прибягва към пряк натиск върху Турция, за да запази своите икономически интереси на Черно море и да укрепи влиянието си на Балканския полуостров. Англия и Франция, от своя страна, способстват за изострянето на конфликта, разчитайки на откъсването на Крим и Кавказ от Русия. Непосредствен повод за войната е спорът за контрола над светите места в Йерусалим. За да укрепи своята власт след преврата на 2 декември 1851 г., френският император Наполеон III иска от Турция да го признае за суверен на светите земи. Позовавайки се на Кючуккайнарджийския договор от 1774 г., Русия оспорва френските искания. Когато през май 1853 г. Портата отговаря с отказ на искането на руския посланик княз Александър Меншиков за признаване правата на гръцката църква върху светите места, а също за привилегиите на православните християни в Турция, император Николай I заповядва на руските войски
да завземат васалните на султана Молдова и Влашко
"като залог, докато Турция не удовлетвори справедливите искания на Русия". На 21 юни (3 юли) руските войски влизат в дунавските княжества. Англия отговаря с изпращане на военен флот в Дарданелите, където вече има френски кораби. На 23 октомври 1853 г. войната започва.
Военни действия се провеждат и на Балканите, в Кавказкия регион, Балтийско море и Тихия океан, но основната част на конфликта се развива на Кримския полуостров. Затова тя оставя в историята като Кримска. Първоначално турците постигат няколко успеха на Дунавския фронт под командването на Омар паша. В Кавказ успяват да се противопоставят на руснаците с помощта на чеченски мюсюлмани. Николай I изпраща военни кораби, които в Синопското сражение на 30 ноември 1853-а разгромяват част от турския флот, закотвен в пристанището на Синоп. Това дава повод на Англия и Франция да обявят война на Русия, като към тях по-късно се присъединява и Сардинското (Пиемонтско) кралство.
Руският император смята, че Австрийската империя ще запази неутралитет, но
Виена подкрепя ултиматума на Англия и Франция
Русия да се изтегли от Дунавските княжества. В резултат през юни руската армия вдига обсадата на Силистра и до септември се изтегля от Влашко и Молдова, като това де факто премахва формалната причина за конфликта. Съюзниците обаче предлагат и неприемливи за Русия условия, които Николай I отхвърля и войната се задълбочава.
През септември 1854-а съюзническите войски под командата но френския маршал Сен-Арно дебаркират в Крим и обсаждат Севастопол - база на руския черноморски флот. Руснаците потапят своите ветроходни кораби, които са безпомощни пред параходите на съюзниците, за да блокират пристанището, и използват оръдията и екипажите им за усилване на отбраната на града. Обсадата на Севастопол продължава почти една година. Ожесточени сражения се водят и на сушата, където при Балаклава, Алам и Инкерман съюзниците благодарение на по-модерното си оръжие успяват да нанесат поражения на руските войски. Легендарна остава прословутата атака на английската лека кавалерия при Балаклава. Въпреки героичната отбрана, ръководена от адмиралите Нахимов и Корнилов,
градът пада на 9 септември 1855 г.
Освен в Крим военни действия с различен мащаб се провеждат в Азовско море, Балтийско море, Бяло море и в Тихия океан (района на Камчатка и Сахалин).
Руският император Николай I умира през март 1855 г. и на трона се възкачва неговият син Александър II. Той се съгласява да започне преговори за мир в началото на 1856-а, след като Австрия заплашва да се присъедини към коалицията срещу Русия. В Париж е свикан конгрес, който завършва с Парижкия мирен договор от 30 март 1856 г. Една от тежките клаузи за Русия е забраната за притежание на военен флот в Черно море. Империята загубва влияние и престиж, защото съгласно друг текст от договора вече не е единственият покровител на християните в Османската империя.
Кримската война се разглежда като първата "модерна война" с използване на технологични новости като железници и телеграф и параходи. Тя е и първата война, широко документирана с фотографии. На нея са посветени "Севастополски разкази" на
Лев Толстой, който участва в нея
в поемата "Атаката на леката бригада" на английския поет Алфред Тенисън и десетки картини на британски, френски и руски художници. Същевременно тя е и една от най-кървавите войни на ХIХ век. Загубите на съюзниците възлизат на 374 000 убити, а на руските - 143 000.
Поражението на Русия кара император Александър II да предприеме редица реформи и преди всичко отменяне на крепостното право. Благодарение на тях Русия започва да преодолява своята изостаналост и само след две десетилетия да потърси реванш във войната от 1877-1878 г.
4000 наши са край Дунав
Кримската война дава начало на нов етап във националноосвободителното движение. Още през пролетта на 1853 г. цариградските българи изготвят прошение до руското правителство с искане за предоставяне на автономен статут на българските земи по подобие на Сърбия, Влашко и Молдова. Избухването на войната и първите успехи на руската армия обнадеждават за пореден път и българската емиграция. Влиятелни търговци, сред които братята Христо и Евлоги Георгиеви, Христо Мустаков, Константин Чокан и др., основават в Букурещ организация, наречена "Епитропия" и придобила известност по-късно като Добродетелна дружина. Почти по същото време се обединява и българската колония в Южна Русия. Под ръководството на Никола Палаузов, Никола Тошков и Стефан Тошкович в Одеса е създадена политическа организация под името Одеско българско настоятелство. Главната квартира на Дунавската армия привлича Никола Палаузов за координатор между военните власти и българската емиграция. Най-важната цел, която си поставят новосъздадените емигрантски политически формации, е била сформирането на доброволчески отряд, който да се включи в бойните действия на страната на руската армия. Нашенци участват във войната още от март 1854 г. след преминаването на руската армия в Добруджа и обсадата на Силистра. Доброволците са наречени "волунтири", а организирането им е поето от д-р Иван Селимински. Общият им брой достига 4000 души. Съюзническият десант в Крим обаче принуждава Русия да се откаже от подготвяното настъпление на Балканите и да разпусне българските доброволчески отряди. Последният отзвук от Кримската война е опитът за въстание в България през лятото на 1856 г. Начело на подготовката застава Никола Филиповски, известен в националната ни история под името Капитан Дядо Никола.
Французите за малко да изпепелят Варна
По време на войната Варна била избрана за сборен пункт и главна база на съюзническите войски преди отпътуването им към Крим. Към края на месец май 1854 г. тук започнали да пристигат първите кораби, които докарали 30-хилядна френска войска, 25 000 англичани и 10 000 турски войници. С тях обаче идва и холерата. През юлските горещини на ден се разболявали вече по неколкостотин души, много от тях умирали. Болницата била препълнена, а мръсните помещения на превърнатата в лазарет турска казарма допълнително помагали за разрастването на епидемията. Местното население също пострадало, но голяма част от жителите избягали в околните села и манастири.
Но бедите не дошли сами. На 10 август 1854 г. привечер в района около пристанището избухнал пожар. Огънят бързо подхванал дървените къщи и магазини и изпепелил цялата чаршия от Балък пазар до пристанището. Обхванати били и складове с храни, облекло и други вещи на френския лагер. Най-голяма обаче щяла да е опасността, ако бъде засегнато Барутхането. То вече било оградено от огъня, а в него били складирани 8 млн. патрона и всички снаряди. За да го опазят, французите постоянно го покривали с намокрени вълнени платнища. Многочасова била борбата със стихията, също и неорганизирана, и само благодарение на това, че вятърът стихнал, градът бил спасен от унищожение. Зад пожара съюзниците съзрели руска нишка и веднага православното население било обвинено в помагачество. Но самата турска управа обвинявала безобразното поведение на чужденците и негодността на тяхната полиция. След потушаването на пожара французите съставили план на изгорелия пристанищен квартал, като на улиците били дадени френски имена.
Въпреки холерата и пожара приготовленията за десанта продължили. Дошли допълнителни доставки на храни и припаси, пристигнали и специалните десантни салове. На 8 септември 1854 г. 34 броненосеца, 55 крайцера и над 300 транспортни кораби отплавали към Кримския полуостров.
Флорънс Найтингел е първата медсестра
Кримската война ражда една нова професия - тази на медицинските сестри. A първата медсестра е родената през 1820 г. Флорънс Найтингел. През октомври 1854-а, заедно с 38 помощници, сред които има монахини и милосърдни сестри, тя се отправя към полевите болници в началото в Цариград, а след това и в Крим. Последователно провежда принципите на санитарна хигиена и грижата за ранените. В резултат на това за по-малко от 6 месеца смъртността в лазаретите спада от 42% до 2,2%. Била е наричана Дамата с лампата заради късните обиколки, които е правила през нощта. След войната Найтингейл създава през 1860 г. първото светско училище за сестри към болница "Сейнт Томас" в Лондон, сега част от "Кингс Колидж". А рожденият ден на Флорънс - 12 май, става Световен ден на медицинската сестра.
Белогвардейци се барикадират в Ялта
През 1920 г. Крим е последната опора на "бялото движение" в Русия, където пребивава и последният негов лидер - барон Врангел. И този път руснаци воюват с руснаци за власт над полуострова.
Настъплението на червената армия под командата на Михаил Фрунзе започва на 7 ноември срещу силно укрепения Перекопски провлак, а също и срещу по-слабо защитения Литовски полуостров. В тях участват и части от анархисти, водени от прословутия Нестор Махно. Въпреки тежките загуби червеноармейците преодоляват укрепените линии на белите и навлизат в полуострова. На 12 ноември Фрунзе предлага на барон Врангел да капитулира, но не получава отговор. Белогвардейските части отстъпват към пристанищата Евпатория, Севастопол, Ялта, Феодосия и Керч, където се евакуират по море.
Флотът 9 месеца брани Севастопол
Крим има своето важно значение и в годините на Втората световна война. След разгрома на Червената армия при Киев през септември 1941 г. германците излизат на подстъпите на Крим. Съветските войски, съсредоточени на полуострова, са заплаха за южния фланг на настъплението към Кавказ и петролните находища край Каспийско море. Затова германското командване отдава първостепенно значение на разгрома им и завладяването на Крим. На 27 октомври немските войски пробиват отбраната на Перекопския провлак и нахлуват в полуострова. До средата на ноември обсадата около Севастопол е сключена. Боевете за града започват още на 30 октомври. Опитът за овладяване на града от немците е провален окончателно от съветските войски, командвани от вицеадмирал Филип Октябърски и ген. Иван Петров. Нов щурм е предприет през втората половина на декември. Атакуващите немски сили са подкрепени от румънски части. Защитниците удържат натиска им благодарение на подкрепленията, които получават по море, и на морските десанти, предприети на 26-29 декември от съветското командване при Керч и Феодосия в източния край на Кримския полуостров, които принуждават немците да оттеглят част от войските си от Севастопол. Превземането на Керч от немците през май 1942 г. позволява на германския командващ фон Манщайн да съсредоточи срещу Севастопол 200 000 войници, 450 танка, над 2000 оръдия и миномети и над 1000 самолета. Срещу тези сили гарнизонът на крепостта разполага със 106 000 бойци, 38 танка, 1500 оръдия и миномети и 116 самолета. Последният щурм започва на 7 юни, предхождан от 4-дневен артилерийски обстрел по отбранителните позиции. Градът пада в германски ръце.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
