За Кремена и Маги Халваджиян спокойно може да се каже match made in heaven. Отвсякъде си личи, че са перфектната двойка, че усещат мислите си, че им е хубаво заедно не само вкъщи, но и докато работят по поредния проект рамо до рамо. И така 25 години. За любовта, веселите и тъжните моменти, за милите жестове, ги разпита "Стандарт" навръх празника на влюбените.
- Седмицата на брака е, а вие се взехте дори два пъти - важно ли е двама души да са законно обвързани?
Магърдич: Не знам. Този спор е откакто свят светува. Не мисля, че има формула. Може да си женен и да се разведеш след седмица. Може да не си бракуван и да си живееш 50-100 години с някой.
Кремена: Хората се женят по какви ли не причини. Когато ние го решихме, го направихме един четвъртък - беше толкова естествено! Не сме мислили, че ще живеем заедно, без се женим. Че даже и втори път!
М: Не трябва да има догми. Правила. Че ако се обичат, непременно трябва да се оженят.
К: Християнските ценности изискват да има брак.
М: Във всяка религия съществуват догми. В XXI век, 2014 година този избор е личен. Не бива да има обвинения, въпрос на свобода е.
- Защо се взехте точно в четвъртък?
- Това беше времето на социализма. Истинска революция бе да се подпишеш в делничен ден. Много обичам четвъртък и вторник. Говорихме си по телефона с Маги и трябваше да се разберем в кой ден той да си дойде от Италия, при това само за два дни. Пита ме кога и аз казах: "Нека бъде четвъртък", че и петък, и събота да остане. Подписахме в културния дом "Лиляна Димитрова". Баща ми, Людмил Дешев, беше диригент на оркестър, репетираше там с музикантите. Бяхме като у дома си. Не знам за други хора, но за нас нямаше проблем. Влязохме, подписахме се и си тръгнахме. Минахме през всички приятели, съобщихме им, вечерта ги заведохме на кръчма. Бяхме към 15 човека. Затова и решихме 20 години по-късно да си направим и църковна сватба.
- Обетът пред Бога ли е по-важен?
К: След като сме живели 20 години без него, не знам. Явно сме си го дали тогава - между нас, а не в църква.
М: На Кремена й липсваше църковния брак. На мен ми липсваха родителите - те не присъстваха на първата сватба. На втората бяха майките ни.
К: Бащата на Маги беше починал наскоро, преди първата сватба, майка му беше в Италия, а моята от солидарност към нея не дойде. Само моят баща беше. Той каза, че няма сила на света, която да го спре. Дойде с неговия най-добър приятел италианец. Само двамата. Облякох бели кожени дрехи, ботуши, украса от масата в косата - и към райсъвета.
На тръгване от вкъщи счупихме чашите си
М: Ударих ги във вратата.
К: Не стига другото, ами и закъснявахме 2 часа за съвета. Кумове бяха Явор Попов, известен тв продуцент, и Десислава Танчева, приятелката ми от ученическите години, която живее в САЩ. Бяха като дечица - с едни пуловерчета, чакат ни на улицата, кършат пръсти: ще дойдем ли, няма ли да дойдем. Маги потроши чашите, които бяха от венециански сервиз, но за щастие имаше още от тях и майка ми веднага извади други две.
Всичко, което може да говори за неприятни поличби, явно е измислица.
М: И милицията ни спря.
К: Да, бях изрисувала ладичката със спрей Just married - с едни маргаритки наоколо. Хипарска работа. Като се подписахме, на втория ъгъл ми взеха книжката. Как така с шарена кола?!
Втората сватба беше изключителна. Остана точно този спомен, за който винаги съм мечтала и който вероятно всяко момиче има в главата си - суетене с приятелки, шаферки, които облякох еднакво. Приказно, красиво. Направихме welcome drink във Военната академия, защото съм родена отсреща. Явно повлякохме крак и след това какви ли не събития се правят там. После в църквата епископ Тихон такива хубави неща каза, че направи денят незабравим. Говореше специално за нас, а не общи неща. Знаех, че не разрешават венчавки в "Свети Александър Невски", но на излизане от нашата церемония отидохме дотам - като обикновени миряни. И все пак излязох от храма и всички ме чакаха отпред. Пак стана така, както си мечтаех. За купона - да не говорим. Предвидливо бях поръчала шкембе чорба за 6 сутринта. Феноменално беше. Не понасям сватби по принцип, но моята много си я обичам.
- Маги, как й предложи и двата пъти?
М: Първия по телефона. Казах й: "Хайде да се оженим", тя помълча 3 секунди и отвърна: "Супер, кога?". Аз съм бил на 23, а тя на 21 - на колкото е синът ни сега.
- Ти притесняваше ли се, преди да я попиташ?
- Никога не съм се притеснявал за нищо. Не съм мислил да й предлагам. Тя ми се обади и аз го направих. Беше ми домъчняло за нея. В нашия живот никога нищо не е било планирано. Решихме стана.
- А втория път?
- Изненадах я в "На кафе". Избрах пръстен...
К: Ето го! Случайно е на ръката ми!
М: Паднах на коляно и й предложих брак, този път църковен. Не знам дали е било кой знае каква изненада за нея, защото сме обсъждали варианта за втора сватба. Просто сме го отлагали, все работа, това-онова.
Знаехме, че и на 60 може да се случи.
- Какво казваха родителите ви?
К: Нашите се влюбиха в него, много преди мен. Въпреки дългата му коса и шантавия му вид много си го харесаха. Първо сестра ми си имаше приказка с него, после баща ми, което беше странно. Татко го извика да пътува с нас из Италия и да направи филм за турнето ни. И така се сближихме.
М: Тя не ме понасяше...
К: Чак пък толкова... Просто имах връзка. Двете ми сериозни връзки се бяха засекли и тогава бях в драми какво да реша: новия или стария. И когато ми представиха Маги, ми стана много смешно: "Двама се карат, третият печели". И след време не знам как успя, но ме спечели.
М: Така, какво успявам с всичко - с упоритост, с постоянство.
К: Сега ще каже, че от първия момент, в който ме е видял, е казал:"Това е жената на живота ми!". Не мога да го повярвам.
М: Така беше! Харесах те.
К: Много хора са ме харесвали.
М: Но къде са те сега?! Значи в живота оцеляват постоянните, тези, които имат добри идеи и са като китайска капка.
- Маги, Кремена спомена дългата ти коса - ти подстригвал ли си се някога?
- Само в казармата. Там заедно със свободата ми отнеха и косата. Иначе цял живот само Кремена ме подстригва. Не стъпвам във фризьорски салон.
- Да се върнем на родителите - твоите как я приеха?
М: Заведох я при баща ми. Неговото мнение ми беше най-важно. Той беше в Плевен, на гости при брат си. А ние с Кремена отивахме към Русе, защото трябваше да взема шофьорска книжка много спешно. В София нямаше курсове. Там имаше ускорен за 40 дни. И по пътя минахме да видим баща ми. Вечеряхме заедно. Той каза: "Това момиче е много умно". Рядко ми е давал съвети. Но си спомням нещо важно, което ми казаха, когато се върнах от Москва и се бях разхайтил - ходех усилено по жени. "Сине, животът си е твой. Досега сам си се оправял. Обаче едно ще ти кажа: намери си умна жена. Защото глупавите предават мъжете за нищо и евтино. Докато умната жена знае добре какво губи и много ще се замисли преди да тръгне да те предава". Спазих съвета му.
- Имало ли е моменти след първата сватба, когато сте се убеждавали, че наистина сте един за друг?
К: Когато и двамата загубихме бащите си. В такива моменти виждаш кой е до теб.
М: Всяко приятелство, връзка се доказват при преодоляване на препятствията. Едно приятелство лесно може да се разруши при криза. Във връзката мъж - жена е същото. Трябва да минеш през кризисни ситуации, за да разбереш дали човекът до теб наистина те обича. Защото само истинската любов може да преживее през хиляди изпитания. В ранните 90 години преживяхме суперяки финансови кризи. Не сме имали с нея пари и кафе да си купим.
К: Имахме поне къде да живеем. Никога не сме искали нищо от родителите си. Решили бяхме сами да се справяме. Може да съм нямала пари за цигари, но
не съм и помисляла да помоля за помощ
Сега, ако ме питаш, това са били най-сладките години. Макар тогава да не ми е било много розово. Ние никога не сме се тръшкали за бъдещето.
М: Преди да започна да работя в България, ми се обади приятел, че демокрацията най-сетне е дошла. Бяхме в труден момент. Кремена беше бременна, аз бях спрял с работата по вариетета и циркове и нямах никакви доходи. Друг приятел имаше лозя в Италия и ми предложи да карам трактор. Бях най-добрият. Бързо се уча. Изкарвах добри пари, цял месец. Никога, за секунда дори, не съм се плашел от какъвто и да било труд.
- И как се върнахте?
К: Кремена реши, че й липсват паветата на Орлов мост и цялото ни семейство се прибра. Сега като гледам филмчета, виждам Бебо като бебе и ние, млади и надъхани, си говорим, че ще променим света. Че всичко предстои, че ще създадем бъдещето. И гледам след 24 години какво бъдеще направихме.
М: Върнахме се на изходна позиция.
- Четете ли си мислите?
М: О, много пъти!
К: То ние вече мислим еднакво. Първо, че по принцип мислим еднакво, затова и толкова време сме заедно. Отварям скоба, че той обича да се забавлява по един начин, аз по друг, но имаме едно и също светоусещане. И аз онзи ден тъкмо тръгвам да кажа нещо и той влиза в стаята и го изрича, пред да съм започнала. Знам много добре какво си мисли той, вероятно и той така за мен.
- Кой е най-трогателният жест, който сте направили един за друг?
М: Много са. За мой рожден ден беше направила клипче с най-хубавите ни моменти на фона на парче на Journey.
К: Бях решила да му го пусна на видеостената при НДК. Голям заговор беше. Как да го закараме - уж тръгва за среща, пък някой трябваше да го прилъже да отиде дотам неочаквано. Камера бяхме извикали да заснеме случката. Колегите се бяха скрили зад храстите.
М: Беше много яко! Пътувам си и единият от партньорите ми, Асен, вика: "Дай да спрем при НДК". Питам го защо. Той отговаря, че ще отнеме само две минути. Изведнъж стената светна и гледам себе си на нея! Любимо мое парче. Отвсякъде около мен изскачат хора! Беше много емоционално и хубаво.
К: Аз съм по тези изненади. На него, на Бебо.
М: Веднъж си седях вкъщи, точно преди рождения ми ден. Тогава правехме "Великолепната шесторка". И започва да се пее под балкона, а аз съм по гащи.
К: Тогава най-драматично казах: "Маги, виж какво е станало в градината". Той си изкара акъла.
М: Излизам и гледам строени всичките участници от шоуто. И пеят. Бях в шок от тази серенада, неочаквана. После седнахме, пихме по едно, беше много готино.
- Кой му е любимият филм?
К: "Междузвездни войни" харесва, но "Индиана Джоунс" му е по-любим.
М: Верен отговор. Заради "Индиана Джоунс" съм това, което съм. Когато го гледах през 1981-а, реших, че ще ставам режисьор и ще правя това.
- Коя му е любимата храна?
К: Спагети и пица. И кисело мляко. Сигурно съм купила 7-8 гига тира с кисело мляко през живота си. Може би е по-лесно да купя кравичка.
- Кой й е любимият цвят?
М: Пепел от рози.
- Как си пие кафето?
М: Пие го задължително с малко мляко.
- Ревнувате ли се или го надраснахте този период?
М: Сега се ревнуваме повече отпреди. По-рано никога не ми е хрумвало - а и на нея - да го правим. Не сме си давали и повод. Сега с времето сигурно повече пазим територията си.
К: Изненада ме с този отговор.
М: Тя ме познава. Като се завъртеше някой около нея, не казвах нищо, но тя по физиономията ме познаваше.
К: Неминуемо е имало жени, които са си падали по него. Имаше една упорита почитателка, а той си е такъв любезен и не можеше да се оправи сам. И ми се оплакваше от тази ситуация и аз за да го спася, трябваше да се намеся.
М: Има по-агресивни жени, но аз съм тактичен.
Даже не усещам, че ме ухажват
Кремена ме е питала: "Не разбираш ли, че те свалят?". На всеки му се случват такива работи, но за да изневериш на някого, трябва да го искаш. Не става случайно. Само при желание, при търсене на ситуация.
- Колко време най-дълго не сте си говорели?
К: Преди време - по седмица.
М: Тя си е мълчалива, разприказва се последните 5-6 години. Водех я по купони, с приятели, тя си стоеше кротко и не взимаше много отношение. Но когато ми се разсърдеше и нямах идея за какво става въпрос, се чудех защо мълчи.
К: Мъжете рядко разбират какво става. Трябва да му го кажеш в прав текст.
М: Правеше ми го редовно този номер - с мълчанието. Лошото е, че съм в неведение. Ясно ми е, че съм направил нещо, но не знам какво.
Питам:"Кажи какво става?". Мълчи. Ако аз се сърдя и тя ме провокира да говоря, не мога да мълча повече от три минути.
- Какво най-харесвате в другия?
М: Различността й. Една от догмите в обществото е да отхвърлят различните. По изказ, по дрехи, по всичко. Когато някой се отличава, другите не го възприемат. Да, някои осъзнават, че различните движат света, но това не им пречи пак да ги отричат. Преди Кремена съм имал връзки с момичета, които са били някак стандартни, не са ме изненадвали с нищо. Усещах, че ще ми доскучеят. За 25 годинки Кременка не ме остави да ми доскучее.
К: Той е различен от общоприетото. Но най-много го харесвам, защото е добър човек. Или носиш добро сърце, или не. Не може да се прави, да играе. Отдавна сме си заобичали всичко, все едно е твое собствено. Имам чувството, че е част от тялото ми.
М: Тя е страхотно разкрепостена за някои неща и суперконсервативна за други. Аз по същия начин - но по обратната схема.
- Либерални родители ли сте?
К: Да, но нашият син е уникален. Няма такъв човек като Бебо. Даже приятели казват, че искат да имат деца като него. Невероятен е, първо, защото е много умен. Второ, не мислех, че може да има по-добро сърце от това на Маги, но Бебо е най-добрият човек на света! Той не може да търпи да има лоши отношения, повишаване на тон. Не помня Бебо да е мрънкал за нещо, да се тръшка по улицата. Започна да излиза сам на 19 години. Преди това не искаше. Движеше само с нас и нашата компания.
М: Харесва ми, че си намери готини приятели, с някои се събра още в Музикалното, с други в Нов български. Те са пет-шест момчета, умни, възпитани, дават ми надежда, че не всичко е загубена за тази държава. Имат позиция за случващото се в живота. Сега им е времето да смятат, че може да променят света.
К: С Бебо сме се разделяли само веднъж за три дни, когато беше бебе. Нямаше годинка. Направихме опит да отидем на море. Нашите искаха да го гледат, всички умирахме за него, първо дете в семейството. Майка ми ме увеща: "Вървете, починете си!". Аз отидох, два дни ревах. Висях на телефонните кабинки в пощите и на третия ден запалихме колата и се прибрахме. Това беше първият и последен опит да се отделим от него. Където и да пътуваме, той си беше с нас.
М: На кастингите на X factor сега имахме снимки, които продължиха няколко дни по 22 часа. И тогава тя ми написа sms: "Магърдич, прави каквото искаш с твоя живот, но ако не пуснеш Бебо, ще те съдя". (Синът им Бедрос е оператор и то доста добър, правил е клипове на Рафи и други поп звезди - бел.а.).
К: Ние сме го живели това нещо. Знам как по цели нощи Маги е монтирал и се е прибирал с ей-такива очи. Аз съм щастлива, че синът ни работи това, което му харесва, и то в семейния ни бизнес. Но заради това, че не яде, не спи, не знам кой ден подред заради X factor щях да им се карам.
- Работите заедно - Кремена имала ли си усещането, че Маги е началникът?
К: Това е спорно. Липсвало ми е да чуя похвала. Той е пестелив - към всички. Ние правим всичко на равни начала. Ако аз съм му дясната му ръка, явно му е било трудно да се самопохвали. Преди години това ме натъжаваше. След като няма похвала, значи не ми е шеф.
М: С Кремена си спорим за това. Вярно е, че рядко хваля екипа, защото рядко хваля и себе си. Винаги знам, че може да се направи нещо по-добре. Приемам го това обвинение, защото го чувам и от другите.
- Какво е да си собственик на клуб?
К: Като всяко нещо, което правя - готино и трудно. Разделих се и със съдружника ми и сега съм сама, подготвям нови неща за "Библиотеката". Не отстъпих от идеята си, с която тръгнахме и се оказах права. Исках да знаят хората, че това е място, където се слуша модерна музика.
- Гостуваха ви холивудски асове.
- Да, Долф Лундгрен, Уесли Снайпс редовно идваше. Най-щастлива бях, че дойде Мел Гибсън. Бях на снимачната площадка, Диана Любенова ме запозна с него. Два дни по-късно тя ми звънна, че може да наминат в клуба. И аз докато отида, моите хора ми съобщиха, че той вече е там. Пи само вода, въпреки че писаха какво ли не. Аз пристигнах и му се обадих, той ме разцелува, зарадва се.
- Скоро ще започне ново шоу с ваше участие - "Големите надежди"...
М: Преди две години, когато напуснахме bTV и дойдохме в Нова, това беше първото предаване, което им предложих - за деца, по цял свят го има. За съжаление тогава не го направихме. Това го казвам, защото се носят какви ли не слухове, че това било идея на Слави и прочие. Но ето сега дойдоха над 1000 деца, уникални. Обсъждаме кое да е журито, кои да са водещи.
- Бихте ли станали политици, за да оправите живота на хората?
М: Никога! На 47 съм и ще ти кажа, че това няма да се случи. На 23 щях да бъда мотивиран от наивитета, че мога да променя нещо. Докато мисленето не се промени, не става. Като свински черва са се оплели и трудно ще се разплетат.
К: Аз бих! По-крайна съм от него. И съм Дон Кихот. Бих влязла в битки. Ясни са ми и свинските черва, че ще ги има, но все пак.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
