- Освободителните войски ползвали картини на австро-унгарския учен
Картини на големия австро-унгарски учен - археолог, етнограф и географ Феликс Каниц ползват руските войски, когато правят военните си планове за Освобождението на България. Роденият в Будапеща Каниц е блестящ художник.
Като художествен редактор на сп. „Илюстрирте цайтунг“ (1858) той прави серия изследователски пътувания в Югоизточна Европа – Босна и Херцеговина, Черна гора, Далмация, Сърбия и България. Първата му научна студия „Римски находки в Сърбия“ излиза през 1862 г.
Уредник е на Антропологическото дружество във Виена (1870). Научните си съобщения изпраща в Императорската кралска академия. Член-кореспондент на Географските дружества в Дрезден, Санкт-Петербург, Берлин и Виена. Попечител на Музея на търговията и член на дирекционния съвет на Клуба на науките (Виена). От 1878 г. е императорски съветник на император Франц Йосиф I.
Феликс Каниц посещава България осемнадесет пъти. За пръв път стъпва на българска земя на 11 юли 1860 г. През 1868 г. започва изследователско проучване на българските земи за Виенската академия за подпомагане. Резултат от пътешествията из българските земи са уникални трудове с исторически, етнографски и географски характер.
Каниц пръв подкрепя пътеписите си с красиви картини и графики на родината ни.
"Илюстрациите на Феликс Каниц са един документ за онова време и представляват една снимка на България преди Освобождението, по време и след Руско-турската война", разказа пред бТВ изследователят Росен Петров.
В разгара на Руско-турската война ролята на Каниц се оказва незаменима - когато правят военните си планове, руснаците използват именно неговата подробна карта на българските местности.
"Тя е една доста голяма, много подробна карта, на Северна България, както днес я наричаме - частта между Стара планина и Дунав. Тази много подробна карта помага на руските войски за офанзивата през Дунава, защото по това време турците са имали доста лоши познания по картография. Турските описания на местности обикновено са толкова крачки до там, час и половина до там и разбирате, че една армия не може да се ползва от такива сведения", разказа Петров.
Картата по-късно е използвана дори от Берлинския конгрес, когато се коментира разделението на българските земи и по нея се очертават границите на Княжество България.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
