Ще помагаме на бизнеса, вместо да му пречим. Това бе заявено като основен приоритет в програмата на кабинета "Орешарски". Какви действия трябва да предприеме правителството, за да защити интересите на строителния бранш, попитахме председателя на съсловната камара Светослав Глосов.
- Г-н Глосов, какви са очакванията на строителния бранш към новото правителство и за какво ще настоява сектора?
- Очакваме да бъде продължено това, което започнахме заедно със служебния министър Екатерина Захариева и с нейните предшественици на поста. Очакваме да бъде променен законът за обществените поръчки, да се въведат типови тръжни процедури, да се провеждат електронни търгове и да се водят електронни досиета на проектите. Ще предложим и разделяне на два нови нормативни акта от настоящия закон за устройство на територията (ЗУТ). От написването му до сега този закон е променян 54 пъти и едва ли някой си спомня кой е последният вариант, кои текстове са отпаднали и кои са останали. Съществуващият в момента ЗУТ създава много неясноти. Затова предлагаме да се раздели на две, като около това мнение се е обединила по-голяма част от бранша.
- Кои предлагате да са двата нови закона?
- В една част според нас трябва да се обособи законът в частта му, регулираща устройството на територията, устройствените планове, начина на застрояване. А вторият да е за строителството или с други думи - инвестиционния процес.
- Вашето искане всъщност дублира и намерението на правителството за две министерства - на регионалното развитие и на инвестиционното проектиране. Означава ли това, че променяте рокадата?
- Разделянето на двете министерства е изненада за бранша. Може би има своята логика, но независимо колко са ведомствата, най-важният въпрос остава какво ще се случа оттук-нататък в сектора. Не съм убеден, че самото наименование министерство на инвестиционното проектиране е най-правилното, защото всъщност така се изважда една част от инвестиционния процес. От друга страна това, което се очаква да му бъде възложено като функции - строителният надзор и кадастърът, не е част от инвестиционното проектиране. Може би името подвежда, но наистина е изключително важно да бъде направена кадастралната карта на страната. Кадастърът през последните три години изостана от всякакви европейски директиви заради липсата на средства. Нямаме подробни карти, кадастър и по този начин липса база за големите инфраструктурни проекти. Причината за "Дюнигейт" е именно липсата на подробна карта на Черноморското крайбрежие. Новото министерство се очаква и да координира европроектите за бранша, така че да не допуснем загубата на средства.
- Познава ли браншът своите двама нови министри - Десислава Терзиева и Иван Данов, и получихте ли покана за среща с тях?
- Още при отправяне на поздравленията за встъпване в длъжност сме изпратили и покани за срещи с тях. При промяна на ЗУТ могат да се облекчат и административните пречки и тежести за фирмите. Когато един голям инвеститор прояви интерес и вложи много средства в голям проект, той трябва да има информация какво ще се случва през следващите 2-3 години в държавата и кога. А не както е в момента - започваш да правиш нещо и постоянно те чакат изненади. Така че предвидимостта на действията на държавата също е от ключово значение за бизнеса. Това е и начинът да привлечем инвестиции. Те бягат от неяснота и липса на прогнозируемост
- Правителството обеща да подкрепя бизнеса, а не да му пречи. Оптимист ли сте, че това ще се случи?
- Това е много сериозно обещание, което те поеха, и ние трябва да бъдем оптимисти, че това ще се случи. Ако го изпълнят, този кабинет ще бъде номер 1.
- Как гледа браншът на евентуална смяна на експертите, с които към момента работите?
- Според мен - и това е мнение и на други колеги - има двама души, които не бива да се сменят. Това са зам.-министър Добромир Симидчиев, който е много подготвен във ВиК сектора, който предстои да бъде основно реформиран. Другият доказан експерт е инженер Лазар Лазаров - председателят на Агенция "Пътна инфраструктура".
- Какво е реалното към момента състояние на строителния бранш? Отпаднаха ли фирми?
- В началото на юли ще бъдат ясни реалните резултати. Интересно е обаче, че в момента се регистрират и много нови фирми, които се преориентират от високо строителство към инфраструктурно. Това са предимно български компании.
- Браншът твърди от години, че най-големите проблеми са при възлагане на обществените поръчки от страна на местните власти. Промени ли се това?
- Този въпрос остава труден, защото по-голяма част от търговете, които се организират от общините, са лошо направени. Причината са недобре подбрани консултанти и липсата на капацитет в голяма част от местните власти. Оттам идват и големият брой обжалвания на конкурсите, и загубата на евросредства. Това бе причината да се обмисля пренасочването на пари по ОП "Регионално развитие" от забавени общински проекти към изграждането на голям инфраструктурен проект. Защото времето за усвояване изтече в процедури по обжалвания. А причината за тях са условия в поръчките, които понякога директно водят до конкретна фирма. И ако те бъдат открити от мониторинга на EК, резултатът е финансови корекции. Средно корекциите се движат около 25%. Представете си какво означава това за община с бюджет от 2 милиона, а корекция по голям проект в размер на 3 млн. лв.
- Част от големите поръчки вече се провеждат по нови условия. Вместо изграждане се възлага инженеринг, който включва и проектиране и решаване на проблемите в движение. От друга страна вместо според най-ниската цена компаниите се подбират според икономически най-изгодната оферта. Положително ли гледа браншът на промените?
- Най-доброто възлагане на големите проекти е това на инженеринг. Защото в противен случай често изпълнителите имат проблеми с остарели или недобри проекти. Започва едно търсене на това кой е виновен за трудностите и как да се осигурят допълнителни средства за непредвидените дейности.
- Започнаха ли банките отново да отпускат кредити на строителите, след като за известен период тези заеми бяха замразени?
- Банките загубиха клиенти преди 2-3 години в кризата и сега няма на кого да продават пари. И за да намерят, подобряват условията. Така че ако преди ние ги търсихме, сега те търсят нас.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
