У нас втората пенсия би трябвало да е допълваща първата и се разглежда като част от базисния дългосрочен доход на възрастните хора.
Изключението, което дава право на еднократно или разсрочено изплащане до 50% от средствата по партидата дори преди настъпване на пенсионната възраст, е при трайно намалена работоспособност над 89.99%., пише Медиапул.
Различна е ситуацията по отношение на доброволните фондове – т. нар. трета пенсия, където гражданинът може да изтегли изцяло или частично натрупаните средства от личните си вноски във всеки един момент. Ако е ползвал данъчно облекчение за тези вноски обаче, изтеглената сума ще подлежи на облагане освен ако човекът вече не се е пенсионирал.
У нас все още втората "пенсия" в масовия случай не е точно пенсия,
а е разсрочено плащане в рамките обикновено на от 1 до 3 години, след изтичането на които пенсионерът остава само с намаленото си с около 10% плащане от НОИ.
Истинските пенсионери (тоест тези, които ще получават втора пенсия пожизнено от втория стълб) са едва 6764 души към полугодието, като мнозинството от тях (5822 души) също са избрали варианта на пожизнена пенсия с разсрочено плащане, тоест да получат максимално бързо максимално голяма част от спестяванията си.
Тоест масовото желание на хората е да си вземат частните спестявания възможно най-бързо, което като цяло се разминава с идеята на дългосрочния пенсионен доход. Според актюерските статистики жените у нас получават пенсия средно около 18 години, а мъжете, които все още се пенсионират и по-късно от жените – около 12 г.
Еднократното плащане е в случаите,
когато натрупванията в партидата са под три минимални пенсии за страната (тоест под 1891.50 лв. към момента). Причината е, че средствата са толкова нищожни, че не си заслужава да се плащат разсрочено.
Разсроченото плащане
е вторият и масов вариант към момента, като обичайно хората прибират всичките си спестявания до 3 години. То се прилага в случаите, когато натрупванията по партидата не са достатъчни за пожизнена пенсия, но надхвърлят стойността на три минимални пенсии (тоест са над 1891.50 лв.).
Условието е месечният размер на изплащаната сума да не бъде по-нисък от 15% от размера на минималната пенсия за страната (в момента 94.58 лв.), но да не е и по-висок от минималната пенсия (в момента 630.50 лв.). По данни на Комисията за финансов надзор (КФН) средният размер на разсроченото плащане в периода януари-юни 2025 г. е бил 511.49 лв. на месец.
Обичайно жена-пенсионер трябва да има около 20 000 лв. в пенсионната си партида, за да получи пожизнена пенсия. Към полугодието на 2025 г. средната месечна пожизнена пенсия е била 233.88 лв., но размерът ѝ много зависи от това какъв пенсионен план е избрал пенсионерът.
Последвайте ни в Google News Showcase за важните новини
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
