Войната между големите чуждестранни търговски вериги и родните производители се разгоря отново с пълна сила. Искрата подпали огласената от соцдепутати идея да защитят със закон българските стоки. И както често става в такива случаи, парата отиде в свирката. Казано иначе, страстите се нажежиха предварително, още във фазата "речено-казано", без да има нищо конкретно като текстове за бъдещия закон или позиции, избистрени след дебати и сериозно обществено обсъждане. Така, вместо да се отиде на сериозно разменяне на идеи, голямата дилема се оказа дали трябва да се забрани на Била, Карфур и Лидл и останалите големи вериги да работят в събота и неделя. Което щяло да спаси малките квартални магазинчета, защото те пък щели да са отворени през уикенда.
От БСП се усетиха, че
идеята е доста куца и свириха отбой
Аргументи срещу предложението, което предизвика бурни реакции - колкото искаш. Първо, защото не може със закон да се казва кой кога да работи и, второ - гражданите посещават големите вериги именно през уикенда, защото те са създадени именно с тази идея - да се пазарува семейно в големи количества, когато хората са свободни и могат да преценят на спокойствие какво ще им трябва за цялата седмица. Дискусията се измести на безсмислена плоскост, докато основният проблем изобщо не беше засегнат - трябва ли и как е най-добре държавата да регулира взаимоотношенията клиент-търговец. Защото навсякъде по света именно със закон тези отношения са точно регулирани и което е по-важно -
спазват се стриктно и от двете страни
Крайно време е да се разбере, че това е начинът, за да бъдат защитени българските потребители. Защото в последна сметка всичко опира до тях, а никъде не чух, че целта и на търговци, и на производители е клиентите да получават качествени стоки на прилични цени. Всички говореха само за печалбите си. Горчивата истина за България е, че пазарните механизми у нас са все още много неразвити или изкривени. Все още пазарът се мотивира от групови и монополни интереси, а държавната намеса (или ненамеса) е нерегламентирана. Но за това не се чу и дума. Изобщо не се говори за субсидираното производство на редица храни, което от години е практика в страните от Евросъюза, въпреки пазарните заклинания. Затова и тези стоки там са еднакви или дори по-евтини, отколкото в България. От една страна, хората нямат нищо против да пазаруват на разумни цени и затова се отнасят с подозрение към исканията на производителите за по-високи цени. И сега повечето клиенти и на големите вериги, и на малките квартални магазинчета купуват само най-необходимото - хляб, мляко, сирене. От друга страна пък, не са доволни от предлаганото в големите супермаркети и копнеят за истинския вкус на доматите, на плодовете и колбасите. Затова нямат нищо против в тях да се предлагат повече стоки на български производители, надявайки се, че те ще са по-качествени. В крайна сметка не получават нито едното, нито другото. И точно за това трябва да е спорът и в този дух да са текстовете на бъдещия закон.
Последвайте ни в Google News Showcase за важните новини
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
