През отиващата си година поредица от тежки сътресения катапултира Балканите в самия център на голямата политика. Страните от региона се оказаха с ключова роля и в един от най-драматичните сюжети на 2015-та.
Балканите да се "замразят", а ЕС да се занимава отново с тях едва когато е готов за това - до неотдавна в Брюксел и в големите европейски столици мислеха точно по този начин, смята политологът Иван Кръстев. Ала стана другояче. Първо избухна гръцката финансова криза, после Русия агресивно настъпи към съседите, възникнаха и напрежения около руските енергийни доставки през Балканите, надигна се бежанска вълна от Средния Изток, която минава пак през Балканите, а от самите балкански страни стотици хиляди кандидати за политическо убежище (от Западните Балкани) и "мигранти по бедност" (от България и Румъния) година след година продължават да се стичат към Европа и най-вече към Германия. Всички тези тежки сътресения отново катапултираха периферния европейски регион в самия център на голямата политика.
Балканите, това трудно дете
Ако не броим Турция, всеки десети европеец живее на Балканския полуостров. Регионът е много хетерогенен, но въпреки това в европейския контекст балканските страни имат помежду си много общи черти: бедност, икономическа и обществена изостаналост, дефектни правови държави, политическа нестабилност. А кризисната 2015 г. допълнително изостри тези и без това достатъчно мъчителни проблеми. Ето защо ЕС спешно се нуждае от нови решения, от нови стратегии и инструменти за Балканите, смята Йохана Даймел от Дружеството за Югоизточна Европа, която нарича региона "неразривна част от Европа".
Наблюдателите са единодушни: на "трудното дете" трябва да се отдели повече внимание. И то в интерес на самата Европа. Най-вече миграционните потоци, които се насочват към Западна Европа от или през този регион, налагат бърза смяна на политиката. "С тези държави трябва да се разговаря. Вече не е достатъчно просто да се говори за тях, необходимо е да се говори със тях", казва Душан Релич от фондацията "Наука и политика", мозъчния център на германското правителство. Той припомня, че голяма част от бежанците, потърсили политическо убежище в Германия през първата половина на годината, идват от държавите в Западните Балкани. Пак Германия е страната, приела и най-много от тъй наречените "мигранти по бедност", идващи от България и Румъния - над 200 хиляди през последните две години. Често пъти това са роми, но също така и просто бедни хора, които бягат от липсата на перспектива у дома.
"Независимо дали става дума за държави-членки на ЕС или за такива, които още са в чакалнята -за целия регион са характерни един относително нисък стандарт на живот и висока младежка безработица. В Европа ножицата между Севера и Юга по отношение на приходи и благоденствие се разтваря все по-широко. През 2014 г.. протести имаше в Босна, през пролетта на 2015 - в Македония, напоследък и в Черна гора. Протестиращите навсякъде настояват за нова политическа култура, за нови икономически и демократични перспективи, за повече правова държава", обобщава Йохана Даймел, пропускайки да спомене и аналогичните протести в България малко по-рано. А за да получат хората такава перспектива, са необходими усилията както на собствените им държави, така и на ЕС. В противен случай миграцията на тамошните граждани към Западна Европа ще продължи.
През втората половина на годината балканските страни привлякоха вниманието с една втора миграционна вълна. Стотици хиляди бежанци от Близкия и Среден Изток се отправиха на запад през страни като Гърция, Македония, Сърбия, отчасти през България, Хърватия и Словения.
Правителствата на държавите по протежение на така наречения "балкански маршрут" на бежанците много късно осъзнаха проблема и бяха съвършено неподготвени за притока на хора. Докато властите съумеят да внесат поне малко ред в придвижването на бежанците, каналджийски банди направиха добър бизнес с неволята на тези хора. Квотите за бежанци, които въведе ЕС, също предизвикаха недоволство в страните-членки от региона. Правителствата в Букурещ, София и Загреб със скърцане на зъби се съгласиха с квотите, но хората в тези три страни изобщо не гледат на бежанците с добро око. Антилибералните и ксенофобски тенденции са особено отчетливи в България. И може тъкмо поради това повечето бежанци заобикалят страната. Изобщо бежанците предизвикаха ново разделение в Европа, при което балканските страни попаднаха в една група не със западноевропейците, а със страни като Унгария, Полша и Балтийските държави.
Гигантските миграционни потоци от и през Балканите спешно поставят на дневен ред проблема за външните граници на ЕС.
"Днес бежанската криза налага въпроса, който ЕС упорито избягваше през последните 10-15 години: въпроса за границите на Европа. Сега този въпрос иска отговор, защото бежанската криза не може да бъде овладяна, ако Брюксел не е готов да реши къде минава границата на ЕС", казва Иван Кръстев.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
