Преди време чух д-р Николай Михайлов да казва: „Изглежда, българската политика е вече покойник". Освен вярна, тази мисъл е и полезна – човек дори да следи онова, което става в българската политика, не се чувства особено ангажиран и съответно не чак толкова омерзен: покойниците правят там нещо, карат се, въртят едни пари, редуват им се лекичко процентите през четири години, изобщо – като всеки уважаващ себе си покойник са ангажирани с някаква дейност. Обаче какво да правим в моменти като сегашния: когато, еуфоризирани от новите избори, изпадат в натрапчив брътвеж, при който опитът да си обясниш поведението им се сблъсква с някаква ирационална форма на живот и замайваща липса на логика? Като кофти песен е – няма как да не й обърнеш внимание, понеже дразнението е по-голямо от способността ти да я игнорираш.
Истинска логическа задача е да си обясним – не че някога сме успявали – това, което се случва с Волен Сидеров. Той се появи с плакат „Оставка". Човек не може да не се поддаде на впечатлението, че за няколко дни Волен Сидеров се превърнал в опозиция на Волен Сидеров. Това е неразрешим конфликт, невъзможно стълкновение. Задача, която всеки привърженик на „Атака" (и тримата) трябва да реши. Но Сидеров в това отношение се повтаря – преди година пак стана същото, подкрепяйки власт с ДПС в управлението. Човек не иска да пише следващото изречение, но ето го: Волен вече е опозиция на опозицията, която бе сключил сам със себе си. Някой ще каже: шизофренията, брат...Друг ще добави: пари взел човека. А ние ще софистицираме нещата и ще ги обобщим в норма: Ако веднъж си се превърнал в противоречие на самия себе си, не ставай противоречие на противоречието, което вече си – дори да си новия Левски, който не си. Сега Сидеров като нищо ще се допрецака: ще е много забавно малкото, които са останали да гласуват за теб, да ти вярват на ония простотии „Подкрепяме Орешарски, за да изхвърлим ГЕРБ" и да се почувстват предадени от това, че вече искаш оставка.
Но проблемите на Сидеров са само загрявка за нещата, които през това време върши Бойко Борисов. Борисов вече обяснява, че държавата за една година е толкова назад, че следващото правителство не може да я отлепи от дъното. Което ще рече следното: Бойко Борисов вече се подготвя за нови четири години, в които ще обяснява, че Сергей Станишев е виновен, докато Сергей Станишев убедено ще твърди, че ако той е виновен, то е заради това, че Бойко Борисов е виновен за онези четири години, предшестващи едната година, в която незаслужено го обвиняват, че е виновен. Как може изобщо да си виновен за нещо, за което друг е виновен – та не е ли, освен всичко – моля, проявете усилия! – не е ли освен всичко Бойко Борисов дваж по-виновен, за това, че те обявява за виновен за нещо, за което сам си е виновен? Разбира се, има логика в това. Освен ако не обърнем внимание на факта, че ако Бойко Борисов е дваж по-виновен заради това, че бидейки виновен, обвинява Сергей Станишев, не е ли самият Сергей Станишев трижди по-виновен заради това, че като предшестващ чисто хронологично по виновност Бойко Борисов смее да обвинява Бойко Борисов в това че му вменява вина, макар и бидейки виновен?
Този сложен въпрос, впрочем има прост отговор. И той гласи: бахти тъпата история. България изживява бахти тъпата история в буквалния смисъл – след време това ще е историята за българската държава от началото на 21 век. Далеч съм от мисълта да предлагам патетично чувство за съжаление – неблагонадеждно е човек да обвърже програмата си за пълноценно изживян живот с това какви са ги вършили дебилите с костюми по негово време. Те обаче имат план, който да изправят срещу нашето добродушно презрение. Докато ние се мъчим върху горните логически задачи, отсреща са на път да решат тяхната: и тя е – как, при положение, че всеки е зае*ал и гласуване и всичко, да ги накараме да пускат бюлетини? Отговорът е "задължително гласуване". Проектът любезно предлага – ако не гласуваш, от 10 до 50 лв. глоба, аре ся да те видя.
С вече изтерзани умове, нека помислим върху това. Логиката им е: гледай сега, като е задължително гласуването, купуването на вот няма да се отрази на финалните резултати. В същината си обаче, задължителното гласуване настоява за глоба, тоест то е пак купуване на вот – дали ще ти дадат 50 лв. или ще те принудят да спестиш разход от 50 лв. е една и съща сума и една и съща наглост. „Ъпсурт" имат песен за 50-те лева разходи, а защо и как успяват винаги да хванат толкова добре нещата е онова, което вероятно след време ще разказваме към историята на поколението ни: имаше едни тъпанари, и едни рапъри, дето им казваха, че са тъпанари. Толкоз.
В заключение ще се върнем към метафората за покойника. Големият въпрос е не кога ще има избори, а какъв е смисълът от избори, в които всеки е компрометиран на зиг-заг и по стотици пъти. Изберете си покойник или дайте 50 кинта. В известен смисъл - освен ако не сте от тези, дето искат да сравняват фазите на разложение - няма как да сбъркате.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
