Трудно си представяме, че родителите ни имат любовници, казва световноизвестната писателка
Любовта, загубата и остаряването доминират в последния роман на Исабел Алиенде „Японският любовник", която неотдавна се раздели със съпруга си след 27 години брак. Книгата бързо и убедително се превърна в бестселър по целия свят, включително и в България. През 1939-а младата еврейка Алма Беласко е изпратена от Полша в Сан Франциско при богатите си леля и чичо. Нещастна и самотна, тя се сближава с Ичимей Фукуда, син на японски градинари. Така пламва невъзможна страст, продължила цял живот. Историята обхваща поколения и континенти и както винаги, е вдъхновена от личния живот на страхотната дама. От читателската платформа goodreads.com пуснаха интервю с писателката, чиито над 20 книги са продадени в повече от 65 милиона копия.
- Какво ви вдъхнови за „Японският любовник"?
- Единствено изречение, въпреки че темите в книгата отлежаваха в мен от дълго време – любовта, романтиката, загубите, остаряването, смъртта, спомените. Идеята за сюжета дойде, докато се разхождах из Ню Йорк с моя приятелка и тя каза, че 80-годишната й майка, живееща в старчески дом, от близо половин век е близка с японски градинар. „Може би те са любовници", предположих аз. А тя, разбира се, отвърна: „Не-е-е, как можа да си го помислиш?" Защото никога не си представяме, че родителите ни имат любовници. После започнах да мисля дали е реално жена на 80 в старчески дом да поддържа романтична връзка. Така бяха посяти семената на историята. Останалото беше това, което се случва в собствения ми живот. Аз съм над 70 и тази година беше на промяната, на загубите. Майка ми е на 95, а доведеният ми баща ще стане на 100. Виждам ги как остаряват и състоянието им се влошава. И се замислям – струва ли си наистина да живееш толкова дълго.
След 27-годишен брак, изпълнен с любов, нещата между мен и съпруга ми започнаха да се влошават преди 3 години. И през април се разделихме. Въпреки че бракът ни не работеше, аз съм много романтична и винаги се опитвам да спася отношенията. Предпочитам да изживея живота си в двойка, а не сама.
- Как се роди образът на Ичимей Фукуда?
- Ичимей няма прототип. За мен той е човекът, който работи сред природата - много интровертен, спокоен, тих. Идва от друга култура и време. В началото персонажите са много мъгляви. След това заживявам все повече с книгата, задълбочамам се в образите и те стават все по-живи, заговарят със собствени гласове и истории. И аз повече не мога да ги контролирам. Наистина.
- Всичко започва през Втората световна война в Европа и САЩ, където семейство Фукуда е интернирано в лагер. Правихте ли много проучвания?
- Да, както винаги, когато пиша книга. Започвам с времето и мястото - защото това е театърът, в който моите актьори ще се движат и ще преживеят животите си. Важно е да съм максимално близка до реалността - върху нея ще построя сюжета и читателят ще повярва в това, което чете, защото фундаменталните факти ще са на мястото си. Нямах никаква идея за лагерите за интерниране за японци, когато започнах да проучвам периода на Втората световна война. Научих, че след Пърл Харбър 120 000 души с японски произход, две трети от които американски граждани, са били в тези концентрационни лагери. Разбира се, те не могат да бъдат сравнявани с нацистките лагери в Европа. Но все пак хората са били затворници, загубили са четири и половина години от живота си и всичко, за което са работили. Първото поколение на семейство Исей, имигранти от Япония, са били много засрамени и се чувствали толкова обезчестени, че никога не го споменали. Техните деца също не трябвало да говорят за това, разбира се, защото било табу в семейството. Но внуците, третото поколение, извадили историята от забрана - и днес информацията може да бъде намерена.
- Как решихте това да е времето, в което се развива действието?
- Е, то можеше да се случва и в настоящето в Сан Франциско. Но ако жената е на 80, то аз трябваше да се върна назад. В крайна сметка рамката е настоящето.
- Има нещо успокояващо и прогресивно в начина, по който книгата представя остаряването - особено в сравнение със страха, който често съпътства смъртта в нашата култура. Това ли се опитвахте да постигнете?
- Не. Не се опитвам да отправя послание. Пиша, базирайки се на собствения си опит - и на това, което виждам около себе си. Културата ни е фокусирана върху младостта и успеха. Според нея аутсайдер е всеки, който не е млад и успешен.
Ако имате увреждане, ако сте пълен, ако сте беден или стар, вие сте отритнат от обществото. А всички ще стигнем до това положение рано или късно. Неизбежно е. Би било абсурдно да отречем факта, че стареем с всеки изминал ден. Аз съм над 70, но знам, че отвътре съм човекът, който винаги съм била. Енергична съм, мозъкът ми работи – както и всичко останало. Чувствам се много жизнена, изпълнена с любопитство и ентусиазъм. Не се чувствам така, както се очаква от мен – като стара жена. Много хора също не се чувстват по този начин. Новата ми съседка е 87-годишна вдовица, чийто любовник е с 14 години по-млад от нея. Той я посещава всеки вторник - прекарват заедно три нощи и предполагам, че правят добър секс и са приятна компания един за друг. Но нито един от двамата не планира да се нанесе при другия или да сключат брак. Отношенията им ги устройват перфектно. Всичко това е възможно, въпреки че не е често срещано. И когато кажа на младите, които са на възрастта на сина ми, че сексът е важен на всяка възраст те са ужасени. Никой от тях не иска да си представи подобно нещо - още по-малко за майка му. Но е важно - то е част от това да си здрав и да се чувстваш жив. И като всичко останало – чувството за хумор, любопитството, отдадеността на цел, на мисия в живота. Но идеята ми не е да убеждавам хората. Просто споделям опита си.
- Алма казва: „Клкото по-възрастна ставам, толкова повече си харесвам недостатъците" и „Има твърде много възрастни хора на планетата, които живеят много по-дълго, отколкото е необходимо от биологична или икономическа гледна точка". Бихте ли се идентифицирали с тези мисли?
- Да. Въпреки че съм различна от нея.
- В старческия дом, където Алма живее, марихуаната е разрешена, а евтаназията се обсъжда свободно. Съществува ли наистина подобно място?
- Да, то се намира тук, в Мил Вали – старчески дом, който е много сходен на този, който описвам. Там живеят хора с леви убеждения, либерали, артисти, хипита и всички са страхотни и много жизнени. Те са създали свое общество - излизат, протестират срещу правителството, срещу ЦРУ. Всеки петък можете да ги видите в количките им да протестират срещу нещо.
- Самоубийство по избор или планирана смърт – това се обсъжда в книгата. Вие имате ли поглед върху темата?
- Разбира се. Калифорния наскоро одобри евтаназията при определени условия. Когато някой се нуждае от това, би трябвало да е разрешено навсякъде. Едно от нещата, които бейби бумърите промениха, е идеята за стареенето. Преди на 30 човек беше зрял, на 50 – стар. Сега това се отлага до 90. Днес бейби бумърите виждат родителите си все по-стари и немощни, а здравната система – неподготвена. Лекарите бяха обучавани да държат хората живи, въпреки всичко. Вместо да се фокусират върху поддържането на качествен живот възможно най-дълго, а не върху съществуване на всяка цена. Няма смисъл да поддържаш възрастен човек жив, когато е със силни болки и на апарати. Това е лудост.
- Книгата ви поставя тревожни въпроси като трафика на бели робини и детската порнография. Има ли тема, твърде мрачна за вас, когато става дума за писането?
- Едва ли. Но все пак внимавам. Правя го, така че да не внушавам на никого конкретни идеи. Същото е, когато говоря за мъчения или за робство. Мога да пиша за това, но без да влизам в детайли. Те не са нужни, за да се създаде атмосфера на страх, насилие, терор. И мисля, че така се получава по-добре. Същото е с еротиката – не е необходимо да обясняваш кой, какво и къде поставя. Можеш да говориш за аромати, за усещания, за докосвания, звуци. Това е много по-еротично от простата „хидравлика" на процеса.
- Има ли значение, че два от основните персонажи, Алма и Ирина, са млади работнички, емигрирали от Източна Европа?
- Не знам със сигурност, но самата аз съм емигрант. Цял живот съм била чужденка. Бях дъщеря на дипломати, после – политическа бегълка, сега съм емигрант. Не принадлежа никъде, така че мога спокойно да пиша за това. Познато ми е.
- Споменахте развода си. В интервю казвате, че "тъгата е плодородната почва, от която израстват най-добрите творения"...
- Усещам, че трябва да мина през мрака, преди да достигна светлината. Независимо от мъката и загубата. Ще ги преодолея. Това обаче не означава, че ще забравя. Те ще станат част от плодородната почва, от която израства креативността ми. Ако животът ми беше щастлив и спокоен, за какво щях да пиша?
- Помага ли писането да се възстановите от мъката и загубата?
- Писането е чудесно, защото е бавен процес. И аз трябва да избера кои да са акцентите, спадовете, кои да са моментите, на които никой няма да обърне внимание. Как ще опиша нещо така, че то да звучи правилно? Мога да опиша живота си с мрачни, негативни, песимистични прилагателни - и той ще звучи ужасно. И мога да опиша същия живот с различни прилагателни, за да бъде пъстър, блестящ, прекрасен. Когато пиша, се опитвам да организирам объркването в живота и да го изясня. Всяка книга е като карта – на част от пътуване. Писането е прекрасен начин за превъзмогване и учене.
- Как протича обичайният ви ден?
- Точно в момента животът ми е с краката нагоре - имам нова къща, поставям етажерки за книги, които вадя от кашоните. Но до 8 януари (датата, на която Алиенде започва всеки нов роман) всичко на новото място ще е готово. Нуждая се от тишина, самота и спокойствие, за да работя - много часове на ден.
- Има няколко споменавания на призраци и духове в „Японският любовник" - читателите се чудят ще се върнете ли отново към магическия реализъм?
- Той не е литературен похват или подправка, която можеш да сложиш във всяко ястие.
- Промени ли се мотивацията ви за писане през годините?
- Не пиша, за да се изхранвам - или за да ме разпознават. Просто обичам да разказвам истории. И когато го правя, съм толкова вглъбена, че нищо друго няма значение. Така че писането е страхотно пътуване в непознати земи.
Последвайте ни в Google News Showcase за важните новини
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
