Футболист номер 1 на България за 2013 г. Иван Иванов говори откровено за живота и кариерата си пред "Блиц". Представяме ви изповедта на защитника на "Базел" и националния отбор с известни съкращения.
- Иване, в момента си най-актуалният български футболист.
- Да ви кажа честно въобще не обичам да се шуми около мен, не се навирам в медиите, не поддържам връзки с журналистите, нямам личен пиар. Благодаря на всички, които са оценили труда ми.
- Сега си в "Базел", преди това беше в "Партизан", "Алания", "Локо" (Пд), ЦСКА и "Македонска слава".
- Това е пътят ми до момента. Искам да се докажа в настоящия си отбор и един ден да заиграя в още по-голям. Трудно свикнах в Швейцария, защото до момента не бях играл в Западна Европа. В Сърбия е като в България, няма голяма разлика. В Базел първото, което ми направи впечатление, беше дисциплината. Хората са като роботи, на дъската в съблекалнята е написан планът на отбора за месец напред. На швейцарците всичко им е уредено, не срещат трудностите, през които например аз или друго момче от провинцията в България, е минало. Аз съм ритал на асфалта и не съм имал обувки
- Връщаш ли се често към тези детски спомени на лишения и трудности?
- Разбира се, все пак те не бяха толкова отдавна. Винаги ще смятам, че хората от провинцията са призвани да се трудят повече и да постигат успехи. В случая говорим за спортисти. Колко софиянци са легенди? Погледнете откъде са тръгнали Христо Стоичков, Димитър Бербатов... Естествено, навсякъде има и мамини дечица, на които всичко им е наготово.
- Ти от тях ли беше?
- Да ви се струвам такъв. Не казвам, че сме живели в мизерия, но родителите ми цял живот са работили, за да изхранват мен и брат ми.
Баща ми беше шофьор на камион зареждаше с гориво бензиностанции, пътуваше до Гърция. Майка ми, Бог да я прости, от дълги години имаше здравословен проблем и се пенсионира по болест. Работеше към общежития за настаняване на работници в Златица.
- Не избягваш да говориш за майка си. Каза, че сте имали силна връзка с нея.
- Защо да бягам, случилото се няма как да го върнем назад. Тя живя около 15 години с присаден бъбрек и беше добре. В един момент обаче се разболя, започна трудно да диша. Оказа се, че е хванала жълтеница, а нито един лекар така и не разбра. Имунната й система беше слаба и тази жълтеница доведе до най-лошото. За последно я видях и говорихме около 10-11 януари 2012 година, после заминах на лагер с "Партизан". През март нещата се влошиха и се прибрах. Вече беше в болница, бяха я вкарали в изкуствена кома само за да я поддържат (б.а. очите му се насълзяват). Беше ясно накъде отиват нещата, въпреки че лекарите разправяха, че може да се спаси положението с еди-каква си инжекция, с еди-какво си. Глупости, просто лекарска грешка погуби майка ми.
- Помниш ли?
- (прекъсва) Един ден имахме тренировка, свършихме към 18,00 часа. Прибрах се в съблекалнята и видях шест пропуснати повиквания от баща ми. Нямаше смисъл да му звъня, изпуснах телефона на земята и се разплаках.
- Можеше ли да не станеш футболист, майка ти сигурно е искала да учиш, например?
- Не, нямаше такава вероятност. Аз исках да стана футболист и станах. С майка ми се разбирахме с един поглед. Като ме видеше с усмивка на лицето, и тя беше щастлива, за нея това беше най-важното. Моята история е доста интересна. Един път баща ми, като минавал през Благоевград и купил местен вестник, в който прочел, че школата на "Пирин" набира деца от моя набор. Прибра се вкъщи и ми каза: "След два дни е изпитът, утре да ми кажеш ще ставаш ли футболист." Заминахме за изпита и като си подадох попълнения лист, ме питаха: "Това Златица къде е?" Майка ми, като видя, че имаше над 200 деца, ми каза: "О, дай да се прибираме, тука няма шанс." Казах й: "Мамче, вече сме дошли, дай да се пробвам." Приемаха директно три деца, а още 15 оставаха на допълнителен изпит. Аз бях сред трите. Подскачах от радост, бях на 11-12 години. Обясниха ми, че на 15 септември интернатът отваря и трябва да съм там. Помня като днес, баща ми натовари на един микробус целия багаж и ме заведе. Купи ми пералня, втора употреба, микровълнова печка, всичко необходимо. Взе инструменти със себе си, монтира всичко и стаята стана перфектна. А каква мизерия беше преди това...По-големите ученици все при мен идваха, перях дрехите на половината интернат.
На такова място се калява характерът. Тъй като ми беше ясно, че няма как да се прибирам всяка седмица, постоянно висях пред уличния телефон, който беше с импулсни карти. Едно друго дете не издържа и напусна. А на мен веднъж ми се случи да не се прибирам осем месеца вкъщи!
- Защо отказа на "Левски" и премина в ЦСКА?
- През есента на 2004 година няколко пъти "Левски" питаха за мен, но им казах, че искам да изиграя няколко мача с "Македонска слава" в "Б" група, за да понатрупам опит. Цанко Цветанов дойде и ми каза: "Заминавам да празнувам Коледа в Германия, като се върна, идваш в "Левски". Не им дадох дума, но им казах, че ако подновят интереса си, може да преговаряме. В този момент явно в ЦСКА са научили затова и ги изпревариха. Един ден седнах и си направих сметката. По това време в "Левски" играеха Илиян Стоянов, Георги Марков, Топузаков, Томашич - нямаше как да хвана ръка. В ЦСКА ми се стори по-лесно. Дойдоха, говорихме и подписах. Не можех да повярвам, че имам договор с ЦСКА и питах Лазар Василев: "Вече играч на ЦСКА ли съм?!"
- Играеш в ЦСКА, но...
- (прекъсва). Ще ме питаш от кой отбор съм, нали. Виж, няма какво да крия. Най-мразя някой, който като дете е бил от единия отбор и един ден казва, че е от другия. Като малък имах симпатии към "Левски". Нормално, баща ми беше и е луд левскар. Гонзо беше в апогея си, симпатизирах им. След това симпатиите ми се насочиха към ЦСКА. Изключително съм благодарен и признателен на този клуб. През 2005 година спечелих три шампионски купи - с мъжете при Миодраг Йешич и две с юношите.
- В ЦСКА в един период нямаше ден, в който ти и Иван Караджов да бяхте замесени в скандал.
- Не знам дали ще повярвате, но голяма част от написаното беше плод на журналистически измислици. Да, били сме по заведенията, но нас с Иван Караджов ни изкараха едва ли не най-лошите хора. Ние с него бяхме заедно още от интерната в Благоевград, после в една квартира в София.
- Да започнем поред с издънките. Наръгаха ви с нож пред столично заведение.
- Трябва да се оправдавам, но всичко стана не по наша вина. Ще ви припомня накратко, че след коледния купон на ЦСКА отидохме да се повеселим. Тръгнахме си и едно момче ни поиска 5 лева за паркинг, който не беше собственост на заведението, а синя зона. Караджов го попита, дали ще ни даде касова бележка и онзи взе да се заяжда. Опитах се да ги разделеча, но се подхлъзнах на леда и паднахме. Това момче извади нож и ми разряза крака, поряза и Караджата. Направих гьол на шофьорското място в колата ми, докато отидем в "Пирогов". И там една беля. Попаднах на някаква апатична медицинска сестра, която ми иска лична карта, а аз уплашен, кръвта ми тече. "Жена, закърпи ме, пък после ще ти дам, каквото искаш й казах. Така ме заши, че след три дни кракът ми загнояса. Друг лекар оправи положението. От едни пет лева стана егати скандала.
- Ти и отново Иван Караджов бяхте в групата на отстранените от Любослав Пенев футболисти от ЦСКА?
- Есента на 2009 година беше кошмарна за нас, няколко месеца не спряха да ни заливат с помия. Екшънът с наръгването стана през декември. По-рано, някъде в края на октомври паднахме от "Миньор" с 0:3 на "Армията". Написаха, че аз и още мои колеги сме били продали мача. Казвам го веднъж завинаги, аз никога няма да продам мач. След това паднахме от "Литекс" в Ловеч с 0:2. Преди мача в Ловеч една вечер футболистите решихме да се съберем, за да си поговорим. Шефовете ни дължаха доста пари, имаше напрежение. След вечеря отидохме до един столичен клуб. Имахме вечерен час до 2,00. Бяхме 16, та и повече души. Голяма част останахме след вечерния час. На другия ден си тренирахме на Панчарево и нищо, треньорът Любослав Пенев не каза нищо. Заминахме за Ловеч, загубихме, а на прибиране в автобуса ни казаха, че Пенев ни чака на Панчарево. Явно вече знаеше, че сме излизали. Беше по нощите, привика ни на среща. Решихме да му кажем, че не сме излизали. Излъгахме го и ни отстрани девет души! Защо девет, след като бяхме 16 в заведението. И до днес смятам, че предишното ръководство си имаше свои играчи.
- Отстраниха ви и какво стана по-нататък?
- На следващия ден изгонените решихме да се срещнем с Любослав Пенев и да му се извиним. Казахме му, че го чакаме в ресторант "Окото" в Горубляне. Там обядвахме всеки ден след тренировка. Отидохме няколко минути преди срещата влязохме вътре. В този момент се появи Калоян Стоянов, един от приближените до предишното ръководство (б.р. "Титан"). Веднага ми стана ясно какво ще се случи. Как и от кого е научил, че сме в заведението, не знам, но не мисля, че е случайно. Той влезе и се насочи към мен с викове: "Копеле, ти ли ще даваш пресконференции да говориш против ЦСКА?" Отнякъде се появи информация, че аз съм щял да давам пресконференция, на която да говоря против ръководството, не знам, но не беше вярно. Бях с по-дебело яке, сложих си качулката и той ме удари по лицето, после в бъбрека. След това се обърна и удари Светльо Петров, който все още играеше в ЦСКА, потече му кръв от носа. Всички останали изпоналягаха, скриха се под масата. Две минути след това се появи Любослав Пенев и взе да го укротява.
- Името ти беше замесено и в гей скандал.
- Не ми се коментират тези простотии, какво ли не съм чел по мой адрес. Само ще ви кажа, че българин е казал, че съм гей и "Стяуа" не ме взе през зимата на 2010 година. Тогава румънският клуб имаше реален интерес към мен, но тази информация стигнала до президента на "Стяуа" Джиджи Бекали. По-късно, когато отидох в "Партизан" и подписах медиите съобщиха, че клубът взима гей. Не ми беше приятно, но всичко тръгна от българската злоба. Същата зима на 2010 година ЦСКА ме продаде в руския "Алания", въпреки че не исках да ходя там. Взеха обаче над 1 милион евро за мен и трябваше да отида, принудиха ме. Изкарах цялата 2010 година, после отборът изпадна във втора дивизия. Така през пролетта на 2011 година не играх, а само тренирах. През лятото на 2011-а ме взе "Партизан".
- Като юноша беше с дълга руса коса, откъдето идва и прякорът ту Русия. Защо я отряза?
- И тук пръст има Любо Пенев. Не обичаше футболистите с дълги коси и в един период от десетина дни все ме бъзикаше, че не спирам с пръсти да слагам косата зад ушите си. На сутринта, в която летяхме за Москва, за да играем с "Динамо", станах и се подстригах много късо, както съм сега. Трудно ме разпознаха на летището. Любо обаче ми каза: "Сега нямаш много коса, топката ще ти се хлъзга, внимавай!" Ако помните, вкарах победния гол за 2:1 с глава. Добре я хлъзнах нали!
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
