Ис­то­ри­я­та на пре­хо­да: от Ан до Крис­та­ли­на

Ге­ор­ги­е­ва пе­че­ли под­к­ре­па от Из­ток и За­пад за кан­ди­да­ту­ра­та си, но в Бъл­га­рия от­но­ше­ни­е­то е про­ти­во­ре­чи­во Доб­ре дош­ла е ви­на­ги у нас, но да не е по ра­бо­та. Фон­дът ви­на­ги е там, къ­де­то ми­ри­ше на фа­лит

От Крис­тин до Крис­та­ли­на. Та­ка све­тът ме­ри смя­на­та на ка­ра­у­ла в Меж­ду­на­род­ния ва­лу­тен фонд, чи­я­то до­се­гаш­на шеф­ка Крис­тин Ла­гард по­е­ма Ев­ро­пейс­ка­та цен­т­рал­на бан­ка, а ова­кан­те­но­то й мяс­то се очак­ва да бъ­де за­е­то от Крис­та­ли­на Ге­ор­ги­е­ва, до­се­гаш­на­та но­мер две в Све­тов­на­та бан­ка.

От Ан до Кри­си, та­ка бъл­га­ри­те ме­рят мъ­чи­тел­ния пре­ход, в на­ча­ло­то на кой­то най-та­че­на­та чуж­ден­ка у нас бе шеф­ка­та на ми­си­я­та на МВФ за Бъл­га­рия Ан Мак­гърк. То­га­ва дър­жа­ва­та ни зам­ра­зи пла­ща­ни­я­та по вън­ш­ния ни дълг, а Фон­дът се ока­за пос­лед­на­та ни на­деж­да и един­с­т­ве­ни­ят ни вън­шен кре­ди­тор. Днес фа­ли­ра­ла­та пре­ди 30 го­ди­ни дър­жа­ва съ­би­ра пог­ле­ди­те на све­та с най-рей­тин­го­ва­та кан­ди­да­ту­ра за шеф на МВФ - бъл­гар­ка­та, ко­я­то и ев­ро­пей­ци, и аме­ри­кан­ци, и рус­на­ци лас­ка­во на­ри­чат Кри­си.

Сто­ти­ци­те вис­ши чи­нов­ни­ци, уп­рав­ля­ва­ли ми­нис­тер­с­т­ва, ве­дом­с­т­ва и бан­ки през 90-те го­ди­ни на ми­на­лия век, още па­зят спо­ме­ни­те за

кош­мар­ни­те пре­го­во­ри с еми­са­ри­те на фон­да

По­не три пъ­ти в го­ди­на­та ду­зи­на теж­ко кос­тю­ми­ра­ни мъ­же с ку­фар­че­та в ръ­ка из­ли­за­ха от ВИП-а на ле­ти­ще Со­фия и в рам­ки­те на 10 дни по­тъ­ва­ха във все­ки фи­нан­сов до­ку­мент на дър­жа­ва­та, ка­то дър­жа­ха смет­ка за вся­ка по­хар­че­на сто­тин­ка в хаз­на­та.

На­че­ло на еки­па пър­во­на­чал­но бе сло­во­о­хот­ли­ви­ят ин­ди­ец Ануп Сингх, а след то­ва крех­ка­та шот­лан­д­ка Ан Мак­гърк, ко­я­то се ока­за дос­та кос­те­лив орех. Вбе­си ня­кол­ко пре­ми­е­ри, из­по­ти де­сет­ки ми­нис­т­ри и раз­п­ла­ка по­не 17 бан­ке­ри, ка­то на­ре­ди на власт­та да зат­во­рят кал­па­ви­те бан­ки и из­то­че­ни­те пред­п­ри­я­тия, а сет­не да въ­ве­дат ва­лут­ния борд. Док­ла­дът на Мак­гърч (как­то я на­ри­чах­ме) бе­ше по­ве­че от за­кон. А нес­паз­ва­не­то на пред­пи­са­ни­я­та в не­го оз­на­ча­ва­ше са­мо ед­но - па­ри ня­ма да има.

За щас­тие с но­вия век дой­де и про­мя­на­та. При­ва­ти­за­ци­я­та по­на­пъл­ни хаз­на­та, биз­не­сът жив­на, ца­рят се вър­на, а ние тръг­нах­ме по ев­ро­пейс­кия път. Там ня­къ­де

сме­них­ме от­че­ти­те за Ва­шин­г­тон с док­ла­ди­те за Брюк­сел

Днес ня­кой, ос­вен фи­нан­со­вия ми­нис­тър и гу­вер­ньо­ра, да знае кой е Дже­йу Лий - се­гаш­ни­ят шеф на ми­си­я­та на МВФ за Бъл­га­рия? Ед­ва ли. Пос­лед­ни­ят път, ко­га­то ни на­вес­ти, бе­ше по Три­фон За­ре­зан. Прег­ле­да как­во се е слу­чи­ло за го­ди­на в ико­но­ми­ка­та, т.нар. кон­сул­та­ция по член IV, и си за­ми­на с пап­ки­те. До­го­ди­на пак ще дой­де, но си­гур­но ве­че дос­та по-дру­же­лю­бен. Ще има ед­но на­ум, че Вла­дис­лав Го­ра­нов знае на ко­го да се оп­ла­че.

То­ва, раз­би­ра се, е най-мал­ко­то пре­дим­с­т­во, ако бъл­гар­ка сед­не на вър­ха на фи­нан­со­вия Олимп във Ва­шин­г­тон. Друг е въп­ро­сът, до­кол­ко я бро­им за на­шен­ка. До­ка­то от Из­ток и За­пад про­дъл­жа­ват да ва­лят пох­ва­ли за ев­ро­пейс­ка­та кан­ди­да­ту­ра, у нас хей­тът сре­щу нея на­рас­т­ва ла­ви­но­об­раз­но. Ка­то се поч­не от при­пом­ня­не на въз­раст­та и сме­не­но­то й име, та чак до ко­мен­та­ри за ло­шия й ан­г­лийс­ки. То­ва, пос­лед­но­то, е мал­ко пре­ка­ле­но. Все пак Ге­ор­ги­е­ва, ос­вен че е би­ла сти­пен­ди­ант на Лон­дон­с­ко­то учи­ли­ще по ико­но­ми­ка, пре­по­да­ва­тел в Ма­са­чу­зет­с­кия уни­вер­си­тет, в пос­лед­ни­те 26 го­ди­ни ра­бо­ти за Све­тов­на­та бан­ка или Ев­ро­пейс­ка­та ко­ми­сия. Пред­по­ла­га се, че й ку­ца най-ве­че бъл­гар­с­ки. За раз­ли­ка от мно­го дру­ги ус­пе­ли на За­пад на­шен­ки, ко­га­то е в Бъл­га­рия, тя до­ри не из­пол­з­ва чуж­ди­ци. Но въп­ре­ки то­ва

Ге­ор­ги­е­ва ос­та­ва чуж­да за на­ша­та дейс­т­ви­тел­ност

Със си­гур­ност е да­ва­ла ра­мо на Бъл­га­рия в труд­ни мо­мен­ти, но ед­ва ли се е раз­да­ва­ла в по­мощ­та си. За­що­то ко­ре­ни­те й са тук, но жи­во­тът й - на­вън. Пи­ше, че пред­ци­те й са би­ли нег­ра­мот­ни, а тя е стиг­на­ла до фи­нан­со­вия пок­рив на све­та и за­то­ва се гор­дее с гло­бал­ния свят и въз­мож­нос­ти­те, ко­и­то той да­ва. Но ня­ма как да раз­бе­ре за­що то­ва нас ни обиж­да, по­ве­че до­ри от пос­т­на­та пи­ца на Дян­ков.

Въп­рос на раз­лич­ни чи­по­ве. То­ва оба­че не оз­на­ча­ва, че не й же­ла­ем ус­пех. Нап­ро­тив, ако ус­пее да се пре­бо­ри за пос­та, ще ос­та­не в ис­то­ри­я­та на на­ше­то вре­ме ка­то най-ус­пя­ла­та бъл­гар­ка. Доб­ре дош­ла ще е ви­на­ги у нас. Но да­но ни­ко­га не е по ра­бо­та. За­що­то още Ан Мак­гърк ни на­у­чи, че МВФ оти­ва там, къ­де­то ми­ри­ше на фа­лит. Справ­ка - Гър­ция.

Шан­со­ве­те й са ви­со­ки

Ни­ко­лай Ва­си­лев, бивш ми­нис­тър на ико­но­ми­ка­та

Шан­со­ве­те на Крис­та­ли­на Ге­ор­ги­е­ва да ог­ла­ви Меж­ду­на­род­ния ва­лу­тен фонд с ви­со­ки, тъй ка­то тя е кан­ди­да­ту­ра­та на Ев­ро­пейс­кия съ­юз, а през пос­лед­ни­те де­сет­ки го­ди­ни то­зи пост не­фор­мал­но ви­на­ги е бил да­ван на ев­ро­пе­ец.

Все пак има ня­как­ва, не­го­ля­ма ве­ро­ят­ност САЩ то­зи път да ка­жат "За­що пък та­зи по­зи­ция да се по­ла­га на Ев­ро­па?" и да про­ме­нят си­ту­а­ци­я­та, но се на­дя­вам то­ва да не ста­не. Кан­ди­да­ту­ра­та й е дос­той­на. Не са­мо за­що­то тя е бъл­гар­ка и за нас е доб­ре тя да ста­не шеф на МВФ, а за­що­то е при­ем­ли­ва кан­ди­да­ту­ра, вклю­чи­тел­но за САЩ.

Бъл­га­рия е до­бър при­мер, ние сме ед­на от мал­ко­то дър­жа­ви в Ев­ро­па, да не ка­жа и в све­та, ко­и­то за пос­лед­ни­те 20 г. имат мно­го по­ве­че бю­джет­ни из­ли­шъ­ци, от­кол­ко­то де­фи­ци­ти. То­ва не мо­же да се ка­же за го­ле­ми дър­жа­ви ка­то Фран­ция, Ита­лия, Ис­па­ния.

Про­пус­ка­ме оба­че злат­ни въз­мож­нос­ти да се мо­дер­ни­зи­ра­ме и це­ли сек­то­ри да се про­ме­нят.

По БНР

Последвайте ни в Google News Showcase за важните новини

Вижте всички актуални новини от Standartnews.com