Българската литература загуби един от своите ярки и самобитни творци - на 76-годишна възраст почина писателят, публицист и журналист Любомир Котев. Тъжната вест съобщиха в социалните мрежи негови близки и приятели, които се сбогуваха с човека, посветил десетилетия на българското слово.
Автор на 49 книги и основател на ямболския вестник „Делник“, Котев остави значима следа в съвременната българска литература, журналистиката и изследването на националната народопсихология. Кончината му идва само няколко месеца след като навърши 76 години.
Един живот, посветен на литературата и Ямбол
Любомир Котев е роден на 1 август 1950 г. в Ямбол - градът, който остава неизменна част от неговия живот и творчество. Завършва българска филология в Шуменския университет „Епископ Константин Преславски“ и журналистика в Софийския университет „Св. Климент Охридски“.
През годините създава впечатляващо литературно наследство, което включва романи, сборници с разкази, пътеписи, публицистика, есета и литературни изследвания. Сред знаковите му творби са поредицата „Народопсихологии“, „Оптимистична теория за Бай Ганьо“, трилогията „Записки върху записките“, посветена на Захарий Стоянов, както и книгите му за Йордан Йовков и Чудомир.
Котев е и създател и дългогодишен главен редактор на вестник „Делник“ в Ямбол, превърнал се във важна част от обществения и културния живот на града.
Признание за таланта и делото му
За своя принос към българската литература Любомир Котев получава редица отличия. През 2017 г. е удостоен с Националната литературна награда „Захарий Стоянов“, а през 2020 г. става почетен гражданин на Ямбол. През май 2025 г. получава и наградата за наука, образование и култура „Джон Атанасов“ на Община Тунджа.
Висока оценка за творчеството му дава и акад. Иван Гранитски, който го определя като един от най-талантливите съвременни български белетристи, съчетаващ класическата литературна традиция и модерните тенденции в прозата.
Последното голямо признание: Всичко дължа на моя град
Особено вълнуващи днес звучат думите на Любомир Котев, изречени през ноември миналата година на творческа вечер в Ямбол, посветена на неговата 75-годишнина.
Тогава писателят представя десетата книга от поредицата си „Народопсихологии“ и прави едно от най-искрените признания за връзката между собствената си съдба, литературата и родния град.
„Всичко, което съм написал през тези години, не бих написал, ако не беше този град мой и ако не ми бяха близки неговите хора“, казва Котев пред събралите се почитатели на творчеството му.
„Истината е, че всички ние описваме собствения си живот, собствените си страсти, собствените изживявания - с мъката и радостта, делникът - радостен, тревожен, или Бог знае какъв. Описваме своето битие тук и сега. Или спомените и мечтите си в миналото или в бъдещето“, споделя тогава писателят.
Думи, които днес остават като негово дълбоко лично признание за смисъла на литературата и за неразривната връзка между твореца и хората, сред които е живял.
