В събота в 18,30 часа в пловдивската галерия Sariev Contemporary ще се открие изложбата "Half-Life". Автор е Стефан Николаев, възпитаник на Софийската художествена гимназия, Парижкaта академия за изящни изкуства и на Школата в Уинчестър, Англия. До края на юни ценителите ще могат да видят някои от най-новите произведения и знакови творби на артиста, чийто живот е разполовен между София и Париж, а творбите му са пръснати по галерии и частни колекции из цял свят.
Когато баща ти е известният актьор Николай Николаев, а майка ти - режисьорката Маргарита Вълкова, логично е още в детските години да се видиш на театралната сцена. Най-добре като Ромео, Хамлет или друга някоя по-главна роля. Сигурно така си е представял бъдещето си и малкия Стефан, ако не е била бруталната намеса на баба му по бащина линия. Тя хладнокръвно отрязала актьорските му мераци с железния мотив, че с това негово скороговорене въобще не става за артист. Тогава ще бъде фокусник. Като чичо си Васил Николаев-Орфи. Още дванадесетгодишен Стефан гастролира в цирка. Играе няколко пъти и с това приключва сценичната му кариера.
Като ученик в Художествената гимназия Стефан няколко пъти пътува до Париж за лечение. Оказва се, че не е невъзможно и да се опита да продължи да учи там. Изпраща рисунките си, явява се успешно на изпит и ето го вече студент от Академията за изящни изкуства в ателието на Пиер Карон. Учителят, който го е избрал, е известен живописец и изящен рисувач. Късметът го следва още отначало. След две години при Карон вече самият Стефан избира при кого да се учи. Не се колебае много: скулпторката Анет Месаже му харесва като автор. Това надделява.
Четириметрова сграда, изградена от гигантски карти за игра, е дипломната работа на младия българин в края на следването. За нея пишат във вестника, един музей я купува. Показва я и до днес, а Стефан печели първите си пари от изкуство.
С престижната диплома в ръце, беден и свободен, артистът разполага вече с една галерия - улицата. Има обаче късмета да се включи в различни програми, да пътува до Англия, да продължи да учи. С приятели наемат помещение, което превръщат в пространство за изложби. Намира и своята галерия. Нарича се "Мишел" и се намира в сърцето на Париж. Там през 2003 година прави първата си самостоятелна изложба. Показва скулптури, инсталации, картини. Успехът е доволно голям за дебютант. Продават се много от работите му.
Една от най-интересните творби на младия Николаев е изработена за биеналето във Венеция през 2007 година. Освен от него там България е представена и от Иван Мудов и Правдолюб Иванов. В двора на ЮНЕСКО Стефан показва гигантска действаща запалка, висока 4,20 метра и тежка 1,3 тона. Изработена е от бронз в най-добрата, според него, леярна в Европа - тази на Марин Марков в село Требич. Не минава и без помощта на белгийския колекционер и меценат Уго Вутен. Доброжелателят на десетки наши творци дава рамо и на този проект.
Специален камион извозва запалката от малкото българско село до града с гондолите. Разтоварват я в покрайнините на Венеция. После "плува" с лодка. И накрая ръчно (в тясното пространство няма място за кран) е качена на предварително изградения постамент, под който се намират бутилките с газ. Пали се дистанционно. Шест месеца запалката на българина остава в центъра на Венеция. Днес тя е вече в Истанбул в резиденцията на една от най-мощните турски кампании - "Коч холдинг".
По идея на Стефан паметник на Ботев е пренесен от Враца в швейцарския град Куар. Монтират го на метри от един от символите му - мемориала на героите. Бронзовите фигури се "гледат" цял месец. Целият град се извървява да види революционерите, готови всеки миг да се хвърлят в боя. Композицията се превръща в атракцията на града, а швейцарците научават още нещо за България и поета Ботев.
