Четвъртък,

Голяма актриса си отиде малко преди да навърши 89

От: Администратор -
A
A
A

"Хората няма да ни поменат. Бог ще ни помене", казваше героинята на Люба Алексиева в хитовия спектакъл на Младежкия "Вуйчо Ваньо". Голямата актриса в четвъртък вечер отлетя към рая, където заслугите й към театъра и киното ни със сигурност ще бъдат зачетени по достойнство. Люба си тръгна малко преди да навърши 89, но допреди няколко години не се отказваше от любимия си занаят. Беше на 80, когато старият й приятел Стефан Мавродиев я извика за "Вуйчо Ваньо". Преди четири години трябваше да влезе в "Столичани в повече" - ролята беше писана специално за нея.

Сценаристите младоци бяха оценили високо изключителния й рефлекс към смешното в контекста на националното. Но падна и това беше финалът на блестящата й половинвековна кариера. И понеже имаше страхотно чувство за хумор и сарказъм, което не й изневери до последния дъх, обичаше да се самоиронизира: "50 години бях на сцената, но републиканската ми слава дойде след рекламите, в които изрекох "Кажи, баба, тенкю" и "Пич, объркал си спирката". Само да се покажа на улицата, и се започва". Нейните връстници пък я спираха край дома й срещу хотел "Плиска": "Нали вие бяхте козата?". "Всички възможни животни съм изиграла в Младежкия - не само мама Коза", уточняваше Люба, абонирана за образите на дойки и няни в афиша на трупата. Тя беше единственият доайен, завърнал се в построения отново театър на "Дондуков".

Тогава, заради "Вуйчо Ваньо", излезе с огромен кеф пред зрителите, които я помнеха от триумфалните години
на "Мотопедът", "Чайка", "Варвари", "Еквус", "Амадеус", "Двамата веронци", "Дундо марое"... Люба владееше изкуството си - независимо дали пиесите бяха на български, руски или световни автори. Еднакво перфектно се справяше както с драматичните, така и с комичните персонажи. Двамата с мъжа й, Петър Незнакомов, бяха съвършената двойка на лакърдиите. Прочутият писател беше най-очарователният и любвеобилен мъж и сатирик за нея. Той едва ли не случайно влиза в живота й след срещи по улиците на Бургас и София. Но пък съвсем тенденциозно й предлага да зареже неправилните глаголи на френския език и да се отдаде на правилния, макар и неравен път в театъра и киното. "Винаги откриваше нови светове пред мен. С него никога не беше скучно. Абе, луда глава.

Съдбата ми подсказа, че той е за мен, още преди аз да осъзная това", казваше Люба. Неслучайно момичето от морския град взима диплома и се сбогува с филологията, за да влезе във ВИТИЗ. Там, където става ясно, че за нея няма тайни в превъплъщенията. Тя е Пък в дипломния спектакъл "Сън в лятна нощ". Кръстю Мирски, нейният любим професор, й казва: "Родена си за подобни роли. Ти си истински Мики Руни. И забрави за образи като този на Любов Яровая".

"През 1953 г. не заминах по разпределение в провинцията, защото първата ми дъщеря Маргарита беше съвсем малка. Мара Пенкова ме назначи в кукления театър. През 1954 г. Пенка Дамянова, съпругата на Добри Жотев, ме взе в Младежкия. Посрещнаха ме доста хладно, защото бях от първите випуски на академията. Чак когато Мирски дойде и доведе цяла група млади артисти, с които останахме близки за цял живот, трупата се промени и тръгна нагоре. Той беше изчел 600 пиеси, за да избере най-добрите за репертоара.

Научи ме на занаята още във ВИТИЗ - да знаеш откъде идваш и накъде отиваш в образа, това винаги е било най-същественото. Чувствата се появяват едва след това".

А емоциите в Младежкия винаги са били задължителни. Сред най-близките задушевни и бойни другари на Люба са Николай Бинев, Домна Ганева, Цонка Митева, Жана Стоянович, Маргаритка Пехливанова... Алексиева и Бинев правят фантастични дуети във "Вълка и седемте козлета", останали завинаги класика в историята на родния Бродуей. Когато я пенсионират през 1987-а, тя е в апогея си - точно когато вече можеше изглежда по-близо до десетките лели и баби от младостта. От творческата депресия я спасяват филмите на Мариана Евстатиева-Биолчева: "Горе на черешата", "Мигове в кибритена кутийка", "Мъже без мустаци". В телевизионния театър прави десетки образи. Там най-много работи с Павел Павлов ("Беше на 25, а косата му побеляла."). Любимата й героиня е Селямсъзката от "Чичовци" на Вазов.
Алексиева не си падаше по напудрените церемонии. Тя казваше: "В тях винаги е имало нещо измислено, фалшиво и неискрено". Затова на поклонението утре, от 15 часа в столичния храм "Свети Седмочисленици", вероятно ще дойдат хората, които най-много я обичаха. "Винаги е притежавала светла енергия, която въздействаше неописуемо", категоричен е Стефан Мавродиев. "Люба е партньор, с който си сигурен, че ти пази гърба. С нея ми е било адски спокойно", споделя Малин Кръстев.

Валутни курсове

По курса на БНБ
Валута Лева (BGN) Обратен курс за 1 лев
CHF 1.70725 0.585737
GBP 2.24388 0.445657
USD 1.71204 0.584099
Виж всички