Героят Кирпиков разузнава Одринската крепост като бозаджия

Храбрият офицер от Любимец печели ордени и слава в три войни

Героят Кирпиков разузнава Одринската крепост като бозаджия | StandartNews.com

На 24 август в град Любимец бе представено второто преработено издание на книгата „Духовните първенци на Любимец”. Тя е посветена на 50-годишнината от обявяването на Любимец за град. В предговора нейният автор Иван Цветков посочва, че първото издание е посрещнато много топло и с голям интерес от неговите съграждани и много скоро тиражът е изчерпан. От тогава до сега той е успял да издири и събере много нови факти и данни за живота и делото на описаните в книгата духовни първенци на Любимец. Добавил е и нови имена, които са част от културната история и слава на Любимец. Книгата съдържа биографични очерци за изтъкнати деятели на местното народно читалище „Братолюбие 1884 г.” Сред тях са имената на първия председател на читалището – учителя, краеведа и бореца за освобождение на Одринска Тракия Петър Митев, свещеника Васил Николов, Боньо Бонев една от най-забележителните личности в Любимец, големите имена на българския театър Стойчо Мазгалов и Венцеслав Кисьов, пазителката на народните традиции Велика Фердинандова и световно признатият учен и лекар Тодор Карчев.

В своята книга „Духовните първенци на Любимец” Иван Цветков е успял да възвърне от забравата на времето името на един достоен български офицер – полковник Иван Д. Кирпиков.

--------------------

Иван Кирпиков е бесарабски българин, преселник в Любимец в началото на 20-ти век. Той постъпва във Военното училище през 1895 г. и извървява достойно пътя от редови войник до полковник в българската армия, участва без прекъсване във три войни, в които, заради своята вярна служба и военните си умения и героизъм, е награден с два български и един германски кръста за храброст. Местните хора наричат полковник Кирпиков - Героя и това се дължи на неговите подвизи по време на тези войни.

По време на Балканската война Иван Кирпиков се бие при Бунар Хисар, при Чаталджа и при обсадата на Одринската крепост. Според легендата, разказвана от близки, познати и приятели на Кирпиков, той е един от българските разузнавачи, успели да се доберат до много ценни сведения за отбраната на крепостта, чрез които по-късно Одрин е превзет от българската армия. Според мълвата Кирпиков е влизал в крепостта, преоблечен като бозаджия и е събирал данни за състоянието на турските отбранителни линии от хлебарите – българи, които всеки ден разнасяли хляб по фортовете. Сериозно доказателство, че тази история може да е съвсем реална е това, че Иван Кирпиков по време на обсадата на Одрин е бил зам.-началник на специалната разузнавателна секция към щаба на 2-а армия.

В Междусъюзническата война той се бие на Македонския фронт срещу гърците по долината на Вардар, при Гевгели, Лахна, Кукуш, Серес, Калиново и Дойранското езеро. Когато гръцката армия обсажда Серес, майор Кирпиков успява да вземе със себе си част от боеприпасите и да изведе останалото живо българско население, спасявайки го от жестокия терор и кланета. По време на битката Серес пламва и е изгорен до основи. Гръцките власти обвиняват за палежа майор Кирпиков, но след проверка на всички факти, създадената международна Карнегиева комисия не намира доказателства и го оправдава. Ново потвърждение за неговата невинност е преведената наскоро от френски книга на швейцареца Луи Айер „За България”, в която той цитира записани от него показания на двама чуждестранни лекари, че майор Кирпиков и оттеглящите се български части не са подпалвачите на Серес. Заради успешното участие на Кирпиков в спасяването на българското население от Серес, той се превръща за местните хора от Любимец в истински герой.

Друг повод Иван Кирпиков да бъде наричан Героя е участието му в битката за защита на връх Каймак-Чалан по време на Първата световна война, едно от най-големите и най-драматични сражения в историята на нашето военно дело.

Кирпиков заедно с всички български офицери и войници проявява чудеса от храброст и героизъм, за да не падне върхът в ръцете на противника. За участието си в тези боеве е награден с орден за храброст.

След принудителното си уволнение от армията по силата на Ньойския договор, за кратко е зам.- директор на столичната криминална полиция, областен управител на Хасково, народен представител в 22 Народно събрание. След като се установява трайно в Любимец, възражда читалищната дейност и успява да събере чрез дарения пари, за да се построи нова, съвременна читалищна сграда. Постепенно той се превръща в едни от най-едрите земевладелци в района, а неговият чифлик се превръща в образцово земеделско стопанство.

След 9 септември заради политическите убеждения Иван Кирпиков е покрит със забрава. Иван Цветков обаче успява да възкреси от овразите на времето неговото име, за да ни убеди, че рано или късно историята възвръща от миналото забравени имена и дела и ако те са имали определена обществена значимост, висока гражданска стойност - заемат отново своето достойно място в паметта на хората.

Вижте всички актуални новини от Standartnews.com

Коментирай