Дьорд Далош, известният унгарския писател, журналист и историк, натрупа сериозен рейтинг с новата си книга "Горбачов. Човек и власт", издадена у нас от "Ентусиаст". В нея изключително увлекателно, но и много точно той разказва за носителя на Нобелова награда за мир, който отпразнува 80-ия си рожден ден на 2 март 2011 г. Тогава се навършиха и 20 години от края на Съветския съюз. Далош признава, че е бил провокиран от двете събития, за да проследи живота на изключителния политически феномен. Томчето разкрива драмата на един човек, който се сблъсква с последствията от своите действия.
Далош следва история в университета "Ломоносов" в Москва от 1962 - 1967 г. През 1968 г. е обвинен в "маоистка дейност" и получава условна присъда за седем месеца затвор, както и забрана да публикува. В този период той работи като преводач. През 1977 г. е сред основателите на опозиционното движение срещу комунистическия режим в Унгария. През 1988-89 г. е съиздател на опозиционния източногермански вестник "Източен кръст". През 1995-1999 г. е директор на Унгарския културен институт в Берлин. От 1987 до 1995 г. живее във Виена, а от 1995 г. - в Берлин, където работи като издател и редактор. През 2010 г. получава наградата на Лайпцигския панаир на книгата за европейско разбирателство. Негови книги са преведени из цял свят. Далош отговори на въпроси на "Стандарт" по електронната поща.
- Кога за първи път чухте името на Горбачов?
- След смъртта на Леонид Брежнев през 1982-а. Западните медии, включително и радио "Свободна Европа", споменаваха Горбачов и ленинградския партиен лидер Романов сред вероятните наследници.
- Срещали ли сте се очи в очи?
- Не го познавам лично.
- Доказва ли още веднъж съдбата на Горбачов, че произходът влияе само донякъде по пътя към върха?
- Горбачов тръгва от най-ниското стъпало и се изкачва в съветската номенклатура - това е типичната кариера за официалната "близка до народа" идеология на режима. Въпреки това той успява, благодарение на някои личностни качества - като таланта му да общува с много хора.
- С Раиса са като "двете половинки на една ябълка". Каква е нейната роля в неговата политическа кариера? Цитирате Рудолф Колчанов, техен приятел, който казва, че от младини Горбачови изграждат свой, затворен свят.
- Раиса е била жена с много силна воля и с пряко влияние върху съпруга си. Тя се отказва от собствена кариера - като доцент по философия. Бракът и семейството за нея са сигурна опора, на която Горбачов може да разчита. Сигурно и тя е таяла от амбициите на съпруга си. По-късно доста уверено играе ролята на "първата дама" на СССР. През последните години на перестройката Горбачова вижда съпруга си обграден от врагове и фалшиви приятели. Може да се каже, че
Раиса рухва заедно със Съветския съюз
- Когато Горбачов започва да налага модела на "гласност", наистина ли държи да се каже цялата истина - това въобще възможно ли е да се случи в Русия?
- Горбачов сигурно е искал да се достигне до някои определени истини - например за ерата на Сталин, но само е можел да ограничи "цялата истина" за състоянието на страната и империята.
- Вашата оценка за "пуча" през 1991-а?
- Съгласен съм с британския историк Норман Дейвис, който казва за августовския пуч: "Може би това дори не беше държавен преврат, а само последното потрепване на опашката на един умиращ динозавър". Организаторите - всички много близки сътрудници на президента - искаха да спасят съветската власт, но с безразсъдните си нерешителни действия само ускориха окончателното разпадане на съюза.
- Щеше ли и кога СССР да се разпадне и без Горбачов?
- Дори и без Горбачов СССР и империята бяха изправени пред натрупали се икономически, социални и политически проблеми. Поради високите разходи за отбрана цивилната икономика се намираше в катастрофално занемарено състояние, което доведе до невъзможността да се издържа населението. Кремъл безнадеждно изгуби от САЩ надпреварата във въоръжаването. "Международните ангажименти" в Африка, Азия и Латинска Америка - както и войната в Афганистан - изискваха непоносима жертва. Страните от Източния блок вегетираха на ръба на фалита, въпреки западните кредити. Вътрешното напрежение не можеше да бъде контролирано. Ето защо бяха необходими реформи или дори премахване на системата. Горбачов навярно беше най-добрият вариант за промяна - защото той беше най-малко склонен към насилствени решения. (Макар невинаги да е успявал да разрешава конфликтите, без да пролее кръв.)
- Кой е най-големият грях на Горбачов към руснаците?
- Понякога оставам с впечатлението, че много руснаци го обвиняват за унищожаването на Съветския съюз. Според мен обаче не заради Горбачов се разпадна СССР, Горбачов само го допусна в своето безсилие. Но на някои хора просто не им харесва свободата, която той им остави. И нека си признаем - свободата не е никак лесно нещо.
- Искаше ли той да бъде добрият цар? В кой момент, според вас, перестройката се обръща срещу него?
- Разбира се, че е искал да го обичат. Не му е липсвала суета. В един момент всичко се е обърнало срещу него - медиите, "освободени" от самия него, са го нападали всеки ден.
- Къде бяхте, когато падна Берлинската стена?
- Бях във Виена и гледах телевизия. Първата ми мисъл беше, че най-сетне отново мога да отида в ГДР, където
ЩАЗИ не ме пускаше да вляза
заради връзките ми с дисиденти.
- Вие сте не само писател и историк, но в голяма степен и бунтар по професия: през 60-те сте обвинен в "маоистка" дейност, през 70-те списвате опозиционен вестник. Защо, според вас, днес интелектуалците се дистанцират от политиците?
- Въпреки цялата ми наивна и романтична заблуда, за мен политиката е била важна през целия ми живот. Това е въпрос на социализация и темперамент. В Унгария представителите на културния и научния елит направиха духовната подготовка за промяната през 1988/89 г. Много скоро се оказа, че демокрацията не е интелектуална игра, а брутален конфликт на интереси. Вместо борци за свобода дойдоха авторитарни професионални политици
Вместо естети - мафиоти
- Всички говорят за новото икономическо чудо в Унгария...
- Единственото чудо, което аз виждам в Унгария, е, че обикновените хора все още са изобщо живи при тази икономика. Стотици хиляди млади хора напускат страната заради липсата на перспектива. Нашата демокрация не е изпълнена с надежда, но е изпълнена със страх.
- Как оценявате събитията в Украйна? Вашето мнение за вътрешната и външната политика на Путин?
- Аз съм стар приятел на Русия и руската култура. Бих искал Путин - или още по-добре неговият наследник - най-сетне да обърне внимание на социалните проблеми и на липсата на демокрация в собствената си страна вместо на геополитическите приключения.
- Има ли тиха война между морала на Европа и морала на Америка?
- Не вярвам да има подобен сблъсък. Навярно съществуват разлики в интересите и манталитета. Но има и прилики: преди всичко безпомощността пред глобалните проблеми на човечеството.
- Над каква книга работите в момента? Какво, според вас, чете съвременният човек? Има ли криза в културата и в литературата?
- Имам книга в печат - "Историята на немците от Русия". Става дума за потомците на германците, които императрица Екатерина Велика е завела в Русия и които имат своята драматична история в рамките на най-новото руско и съветско развитие. Повечето от тях днес живеят в Германия.
Старото поколение говори по-скоро руски
и спазва някои традиции от брега на Волга. Съвременният човек, бедният, чете това, което му дадеш. Не литературата, а издателският бранш е в криза.
- Защо избрахте да живеете в Берлин?
- През 1995 г. станах директор на Унгарския културен институт в Берлин. През 1999 г. организирах унгарското участие на Франкфуртския панаир на книгата - малко след като България беше център на Лайпцигския. Останах тук поради причини от личен и литературен характер. Както и по-рано, работя за популяризирането на унгарската култура в Германия - този път не като платена работа, а - да го кажем така - като хоби.
- Кой е любимият ви виц за Горбачов?
- Ще ви разкажа два - от сборника, който издадох с името "Пролетарии от всички страни, извинете ме!".
Москва, пролетта на 1991 г. Горбачов разговаря със собствения си портрет, закачен на стената в една от стаите на Кремъл. "О, бедният ти, скоро ще те откачат." А портретът отговаря: "А теб, приятелю мой, скоро ще те окачат".
По време на инициирана от Горбачов антиалкохолна кампания попитали Радио Ереван дали партийният лидер все още води полов живот. "Разбира се, иначе щеше да забрани и него", отговорило радиото.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
