В съвременната музика няма капка талант, казва един от авторите на "Хотел Калифорния"
Барабанистът и вокал на "Ийгълс" Дон Хенли посрещна с шок смъртта на приятеля си и колега от бандата - китариста Глен Фрей. Двамата бяха неразделни приятели и моторите на една от най-великите рок банди за всички времена. Изпълнителите на "Хотел Калифорния" оставиха златна следа в музикалната история, но вече едва ли ще могат да продължат без златните ръце и блестящи сола на Глен. Ето какво заяви Хенли - думите му са събрани от няколко от последните му интервюта в медиите зад Океана.
- Мистър Хенли, как посрещнахте новината за смъртта на Глен Фрей?
- Глен...той започна всичко. Той бе искрата на групата. Човекът с план. Имаше енциклопедични познания за популярната музика. Беше забавен, благороден, упорит, дълбоко талантлив. Всички сме шокирани, обезкуражени и тъжащи. Не можем да повярваме, че го няма. Той беше спойката на всички нас.
- Как се срещнахте с него?
- Бе през 1970 г. Аз не вярвам в съдбата, но специално в това наше познанство сякаш имаше намеса на по-висша сила. Ние не подозирахме, че по-късно нашето познанство ще повлия на милион хора по целия свят. Ще ми бъде много трудно да продължа да живея в свят, в който него го няма. Но съм и благодарен за всеки ден, в който той бе част от моя живот. За мен той беше като брат, бяхме едно семейство...Фрей обичаше жена си и децата си повече от всичко друго.
- Какво ще разкажете за ранните години на "Ийгълс"?
- Какво да кажа...Бяхме банда калифорнийски хипита. Вземахме прекалено много наркотици през цялото време. Живеехме на ръба, но това не го казвам в добрия смисъл на думата.
Трябваше да си наемем психиатър, който да ни помага с цялата тази лудост
Но имаше и друго. Напрежението около нас бе огромно. Особено след "Хотел Калифорния". Лично аз изпаднах в депресия, не можех да се справя с тежестта на очакванията към нас. Ние не бяхме ангели. Но пък може би не сме били чак толкова лоши момчета, каквато бе репутацията ни, понеже никой от нас не умря преждевременно. Може би и защото всички от "Ийгълс" сме генетично късметлии, момчета от работническата класа, здрави кучи синове.
- Чувствахте ли конкуренция с другите големи банди по вашето време?
- Не бих казал. "Лед Цепелин", "Ролинг Стоунс", "The Who"...Между нас и тях имаше приятелство. Не сме се съизмервали чии песни ще отидат по-напред в класацията. Бяха великолепни времена за музиката.
- Излезе една биография, написана от бившия ви колега и китарист Дон Фелдър, който поддържа тезата, че вие и Глен Фрей сте били истински тирани в бандата...
- Това се вярва от много хора. Но са пълни глупости. Истината е, че на нас се дължи успеха и дълголетието на групата. Понеже ние
правихме нещата така както ни харесват, а не както другите мислеха, че трябва
А Дон Фелдър бе бесен заради това, че го изритахме от бандата и затова състави цялата тази евтина история за това как аз и Глен сме толкова зли. Истината е, че аз мога да кажа много по-ужасни неща за Фелдър, но ще си ги спестя.
- Какво научихте с годините?
- Едно от удоволствията на остаряването е, че вече най-сетне можеш да заровиш томахавката и да не се занимаваш с целия процес на състезанието, конкуренцията, борбите...Приемането на нещата измества гнева. Аз се чувствам добре и много спокоен.
- Вашият албум "Хотел Калифорния" бе продаден в 32 милионен тираж. Нещата обаче се промениха и музиката вече се слуша свободно в интернет. Какво мислите за това?
- Не съм съгласен, разбира се. Младото поколение реши, че музиката не струва пари, не заслужава уважение и не е ничия интелектуална собственост. Те гледат на песните като на един виртуален дар, на който имат право по рождение.
- Какво мислите за съвременната музика?
- В по-голямата част от нея няма капка талант.
- Дайте пример.
- Да кажем Кани Уест. Дето иска да става президент.
Изключително арогантен, а освен всичко несигурен в себе си, комплексиран човек
Той олицетворява цялата безидейност на съвременната музика.
- Ще пишете автобиография...Да очакват ли читателите скандални истини?
- Всъщност, не. Много неща трябва останат "в гардероба". Не си падам по издаването на пикантерии.
- В какво се състои магията на "Ийгълс"?
- Всичките ни песни са кинематографични. Съдържат сцени, видения. Нещата се развиват - от едно действие към друго, в някаква музикална реалност.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
