София. Георги Минчев е заместник-председател на управителния съвет на Българо-руската търговско-промишлена палата, както и на Българската асоциация за спедиция, транспорт и логистика. Има компания за транспортни и спедиционни услуги. Попитахме го какви са проблемите пред българския бизнес и как може предприемачите най-добре да общуват с представителите на държавното управление.
- Г-н Минчев, как ще се отрази на бизнеса ставащото в Украйна?
- От гледна точка на автомобилните превозвачи, в който бранш съм и аз, вече започнаха да заобикалят Украйна. Но много станаха местата, които ще трябва да заобикаляме - Турция, Нагорни Карабах, сега и Украйна. Това определено ни създава затруднения. Прави ми впечатление обаче, че медиите, особено западните, доста повърхностно пишат за истинския размер на трагедията там. Разломът в Украйна е много дълбок, такова нещо не се случвало в нейната история. Затова, без да се опитвам да давам съвети, ми се струва, че не трябва да се правят прибързани декларации, да се взема страна. Същото важи и по отношение на Русия.
- Господин Минчев, на срещата на правителството с бизнеса вие поставихте въпроса за по-голяма държавна подкрепа на износителите за Русия, а и за други държави. Какво по-конкретно имате предвид?
- България като член на ЕС има облекчен достъп до европейския пазар - няма мита, няма граничен контрол, имаме единни стандарти. Щом ги покриеш веднъж и продукцията ти е годна да се продава в една страна членка, тя автоматично се продава и в останалите. Обаче има държави, с които нещата не стоят така. Онези външнотърговски структури, които имахме по времето на социализма, вече ги няма. ВТО-тата (външнотърговски обединения) бяха замислени и осъществени като инструмент за икономическо проникване на България по света. Защото без такива окрупняващи структури, които осъществяват не само транспортна, а всякаква логистика и обслужват българския външнотърговски стокооборот, не е възможно да се конкурираме на свободния пазар. България е малка страна, българската икономика се преструктурира, тя не разполага с почти никакви логистични възможности. Те са скъпо струващи, искат специални кадри, които не се готвят за два дни - търговец не се става с курсове. И затова на пазар като руския ние не сме просто неконкурентоспособни, ние сме неспособни да стигнем до пазара. Не можем дори да имаме пряк сблъсък с конкуренцията. Не можем да се докараме дотам да ни набият. Това нещо си има и естествени причини - Русия в много области е десетки хиляди пъти по-голяма от нас. Съответно и руските фирми са така.
- Премиерът Пламен Орешарски също отчете тези негативи и призова фирмите да се обединяват, да се кооперират, за да са конкурентоспособни. Какво ви пречи?
- Нямаме банково обслужване, нямаме информационна система, нямаме система за събиране на маркетингова информация, за обобщаване и анализ на вкусовете на потребителите. Да не говорим, че световните марки имат не само такива системи за анализ, а и за манипулация на вкусовете. Ние се изправяме срещу тях с голи ръце, като малки деца. Няма как българският бизнес да генерира собствен ресурс в това отношение. Ако искаме да увеличим износа като сериозен шанс да компенсираме недостига на растеж вътре в страната, трябва да се положат усилия от държавата, за да компенсира тези дефицити.
- Как ще стане това?
- Не казвам държавата да направи всичко това на гърба на данъкоплатеца, а ние, предприемачите, да чакаме наготово. Държавата обаче има организационен потенциал и други ресурси, които могат да се използват ефективно в полза на българския бизнес. По-важно е обаче тя да стане проводник и инициатор на идеята за кооперации и окрупняване. Няма как да стане по линия на естественото окрупняване на капитала в България. Държавата трябва да е инициаторът, да е водеща страна при това съзнателно обединяване на усилията на дребния и средния бизнес.
- Специално за износа - трябва ли да се върнат и да се развият някогашните търговски представителства например?
- Като малка държава няма смисъл да се занимаваме с мащабни изобретателства. По-добре да се заемем с разумни подражателства. Да не се вторачваме в страни като Китай и САЩ, няма какво да вземем от тях. Да погледнем тези, които приличат на нас, да видим какви адекватни решения са намерили те и кое може да работи на българска земя. Както и по какъв удачен начин може да бъде побългарено съответното решение. Такива примери можем да намерим в Чехия, Унгария, Словения. Какво да се прави със службите за търговско-икономическо сътрудничество? Те трябва да получат по-ясен профил. Там трябва да отидат специалисти от сектори, определени за приоритети. Но те трябва не да пишат доклади на правителството, а да работят по 12 часа на ден за бизнеса. И чак след това за половин час да напишат до министерството какво са свършили. А сега е обратното и се получава преливане от пусто в празно. Държавният апарат си работи за себе си, бизнесът - за себе си. Гледат много да не се засичат, освен по линия на данъчното партньорство. Не става така, свързани сме. Единственият начин да се увеличат данъчните постъпления, е да имаме растеж в икономиката. Това няма как да стане, ако не се обединим и си разпределим работата. И след това всеки да носи отговорност какво е свършил.
- Какво правят сродните на нас държави, което можем да копираме?
- Да вземем, например, първата вълна от платежоспособни руски туристи веднага след разпадането на Съветския съюз. Докато се сетим какво да направим, докато се наканим... Ликвидирахме си консулските служби. Отивам по това време в Екатеринбург, гледам - седи един нещастен консул с никакъв бюджет, изоставен от всички, бори се като прасе с тикви, работи от тъмно до тъмно. А опашките за български визи - огромни. В същото време в Чешкото консулство работеха 20 души. И по линия на Българо-руската търговска палата и на други браншови и всякакви организации - пътека сме направили до Външно министерство. Те отговорят: "Нямаме пари". Ами няма и да имате! Парите идват от нас, от бизнеса, не от чиновниците. Ние ви казваме, че трябва да има сериозни консулски служби, вие не ги правите. Защо, бе? Навремето това се наричаше вредителство и се осъждаше по едни специфични членове от закона. И много правилно - това е тъпота с взлом. Имаме един никакъв ресурс и на този никакъв ресурс не щем да направим приоритети. Колкото по-малко пари имаме, толкова по-разумно трябва да ги харчим. Обаче да не излезе сега, че Външно ни е виновно на нас, стопанските субекти, че не сме прокопсали. Не е така. Просто давам пример какво може да направи държавата в рамките на съществуващия бюджет, и то като икономист. Но това вече е отминал етап, споменавам го като повод за поука. Вижте как проникват например руските икономически интереси зад граница - върви първо тежката артилерия - държавната машина, тя прокарва пътя и постига стратегически споразумения. После идват големите компании и след тях - малките, които запълват дупките. И това го правят всички, не само руснаците, с малки разновидности в подхода. България, разбира се, не може да си позволи такъв размах, но подобна схема трябва да имаме.
- Добре, нали постоянно министри и премиери водят бизнесделегации при официалните си посещения, какъв е ефектът?
- Нито нещо се започва от едно правителство или министър, нито нещо свършва с него. Според мен има сериозен прогрес през последните 10 години в контактите на правителствените структури с тези на бизнеса. Имаше време, когато не се познаваха, не общуваха, не знаеха как. Слава Богу, това се променя, но бавно. С всяко следващо правителство има напредък в тази област.
- Вие имате бизнес в транспорта, как си обяснявате проблемите с Турция?
- Оставили сме огромни позиции от обществени интереси на инерцията. Тя в много области е регресивна, за съжаление. В отношенията с турската транспортна система ситуацията е точно такава. Имахме мощен транспорт, който съвсем закономерно предизвикваше завист у съседите. Обаче за 20 г. нашата транспортна система, която беше прекрасен пример за подражание в цяла Европа, западна. Отначало спряхме да се развиваме, после започнахме да деградираме. От известно време тенденцията се обърна, но през времето, в което се чудехме накъде да вървим, другите дръпнаха енергично напред. И ние изостнахме от турската проблематика. Изводът е - трябва да се работи системно и сериозно. Много важен е проблемът с кадрите. По институциите се смениха много хора с опит, които бяха наясно с проблемите и имаха ноу-хау за решаването им благодарение и на личния си авторитет. Някои се пенсионираха, без да създадат свои заместници. Други имаха нещастието да заемат служби, изглеждащи привлекателно за новопартийни активисти, които си търсеха къде да седнат. И България от авторитетен и адекватен партньор, предизвикващ уважение, се превърна в неадекватен и невеж. Това са плодовете и по турска линия, които сега берем. Има няколко хиляди дребни български превозвачески фирми с 2 до 4 камиона, които си вадят хляба от обслужване на съседския трафик. Държавата не ги припознава по никакъв начин, освен да им вземе някой лев за лиценз, за данъци - каквото падне. Те нямат никаква защита, а са съществена част от икономиката в транспортния сектор. Никой обаче не работи за техните интереси, не им помага, не ги включва в държавната политика и затова се стига до драми на границата. В един момент пада таванът и ние почваме да тичаме хаотично...
- Имате ли впечатлението, че това правителство е обърнато към бизнеса, към решаване на неговите проблеми? То дойде с тази амбиция на власт и се опитва да я поддържа.
- Премиерът Орешарски знае за какво говори. Не съм имал пряк контакт с него, но това, което ми харесва в това правителство, е, че на експертно ниво говорим на един език. Нямаме нужда някой да ни "превежда" един на друг за какво става въпрос. Същото важи и за вицепремиера Даниела Бобева. Това ме радва, защото имаме нужда от правилни експертни оценки, от добри организационни решения. Вече нямаме време и сили да се лутаме по метода на пробите и грешките, няма за къде и за кога.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
