Най-обичам да мразя! Винаги ме е впечатлявал този израз, който толкова често се превръща в дела, че човек направо го хваща страх. А уж всички знаем, че трябва да обичаме ближния като самия себе си. Дотук добре - звучи прекрасно, възвишено някак, а съвременният прочит на този библейски постулат може да бъде и "бъди толерантен".
Хайде сега да се позамислим колко толерантни са българите? Въпрос, особено актуален в настоящия момент, когато в страната ни има 5000 сирийци, бягащи от ужаса на гражданската война. С тяхната поява изведнъж се оказа, че май не сме чак толкова толерантни, колкото на нас самите ни се струва. Откакто се помня, това е една от големите гордости на българите и особено на политиците - че умеем да проявяваме търпимост към другия, че сме единствената страна от Балканския полуостров, успяла да опази етническия си мир и т.н., и т.н. Да, България избегна ужаса на кървавите конфликти в Югославия и срамните етнически прочиствания. У нас обаче омразата към другия, особено към различния, се трупаше бавно и полека с годините. Все още има хора, които смятат, че Възродителният процес е бил правилно решение. По стени и подлези графити призовават циганите да бъдат направени на сапун, а не един и двама политици са се заигравали с темата за българските турци, създавайки често изкуствено напрежение между двата етноса.
Та на фона на всичко това отново питам: наистина ли са способни да проявяват търпимост българите? Колко често сме виждали как избухва конфликт само защото някой изглежда, говори или мисли различно. Но защо да поставяме въпроса само на етническа основа? Защо да не си поговорим за различните хора, наречени инвалиди или както е модерно да им казваме сега - хора в неравностойно положение. За каква толерантност си говорим, когато извръщаме глава, виждайки как човек в инвалидна количка се опитва да се качи на тротоара. Или когато оставяме слепец да се лута измежду наблъсканите с коли тротоари? Ама, ще кажете, държавата трябва да се погрижи за тези хора, тя е виновна, че не им е създала подходящи условия за живот. Е, дами и господа, държавата не е само някакво имагинерно понятие, не са само институциите - ние също живеем в нея, участваме в нейното функциониране и имаме своите отговорности. Така че, нека да не си затваряме очите за тази истина и нека не се тупаме самохвално по рамото колко добър човек е българинът и колко обича да помага. Не оспорвам, че сигурно има много такива хора - които не се боят да подадат ръка, не подминават с отвращение просяка и не си затварят очите за болезнената истина, че различните съществуват.
Както не бива сега да си затваряме очите, че сирийските бежанци са тук и не можем просто да ги изгоним. Сигурно ще се намерят поне сто човека, които ще обяснят как тези клетници представляват опасност за социалния мир, как ще допринесат за покачване на престъпността и ще разпространяват зараза. Един евродепутат дори обясни как ще започнат да задирят не само жените, но и мъжете по улиците. Тези хора сигурно са прави за себе си и сигурно мнозина са съгласни с тях. Но нека, преди да дамгосваме сирийците, да се замислим, че те не са виновни, че в страната им има война, от която бягат. Нека поне за минутка си представим, че сме на тяхно място - че България е обхваната от кървав конфликт и търсим спасение в съседна Турция. Там обаче не ни приемат - защото сме християни, защото може да създадем проблеми или по сто други причини. Успяхте ли да си го представите? Дано това никога да не се случва, но замисляли ли сте се някога какво би било? Така че, нека се опитаме, колкото и да е трудно, да се опитаме да обичаме ближния си. Пък и бил той различен.
Последвайте ни в Google News Showcase за важните новини
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
