В момента се оспорват главно нормативните текстове, които регулират провеждането на парламентарни избори, и това е основно частта, която трябва да се промени в Изборния кодекс. Едно от нещата, които хората очакват, е да се улесни участието на повече политически субекти в изборите, но и с това не трябва да се прекалява, защото прекомерното увеличаване на броя им няма да доведе до нищо хубаво. В миналото има случаи, в които в изборите са участвали по 100 партии и резултатът от това е разпиляване на гласовете между тях. Затова трябва много внимателно да се борави с тези неща. Един пример: ако на 12 май имахме 3-процентова бариера, сега щяхме да имаме 6-партиен парламент.
Друга разумна промяна е създаването на изборен район за чужбина. Трябва, ако има време за това, да се помисли и за разумно вкарване на мажоритарен елемент в системата по един от следните два начина: или чрез преференциални листи, т. нар. финландско-полски вариант, или чрез германската система, която е пропорционална, но половината й мандати се персонифицират мажоритарно. Това в общи линии е един много хубав опит да се съчетаят предимствата на двете системи.
Предимството на пропорционалната система е много добрата представителност: колкото хора гласуват за вас - толкова мандати получавате. При мажоритарната система пък има много добра връзка между избирателите и избраниците, защото депутатите се стараят да са харесвани и поддържат добри контакти с хората, които са ги пратили в парламента.
Освен това трябва да се регламентира участието на медиите в предизборната кампания, нещо, което сега не е направено. Трябва да се дефинира и понятието "предизборна агитация" , което в сегашния кодекс е зле дефинирано. Трябва да се помисли и за по-добро взаимодействие между избирателните комисии, в частност районните, защото в много случаи работата на тези комисии остава тайна и хората масово си мислят, че там се вършат някакви нечестни работи. Това, разбира се, не е така, но за да има повече доверие в изборния процес, избирателите трябва да са на ясно какво се случва. Като цяло бих обобщил нужните промени така: да се повиши доверието в изборния процес, да се разширят възможностите за участие на повече субекти и да се помисли за разумно вкарване на мажоритарност.
Нямам представа какви промени ще възприеме управляващата коалиция, но вероятно от ДПС ще искат да се премахне уседналостта, само че уседналост за местни избори не може да няма - не може човек да живее в една държава, а да избира кмет в друга. Но трябва да има някакви разумни срокове за уседналост и те да са приемливи за широката общественост.
Електронното гласуване е много стара идея, която не е никак лоша. Една от опциите е т. нар. машинно гласуване, т.е. гласуване със специализирани компютри в секциите. Проблемът е какво ще се случва с тези машини между изборите. Съхранението им ще бъде трудно и най-вероятно ще изчезват. Това означава, че всеки път ще трябва да се купуват нови 15 хил. машини, което си е един много сериозен разход. И за финал нещо много важно: както интернет гласуването, така и машинното гласуване трябва да стане след пилотни проекти. Не може да се въведе изведнъж в цялата страна, защото ще настъпи голям хаос. Всички държави, които имат такъв вид гласуване, са процедирали по този начин.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
