94 на сто от хората ни искат да сме извън академията, казва проф. Христомир Брънзов
Професор Христомир Брънзов е директор на
Националния институт по метеорология и хидрология (НИМХ) при Българската академия на науките. Институтът съществува от 1890 г. и до 1962 г., включително, е бил извън БАН. От 1962 г. досега НИМХ е в състава на академията.
Пред "Стандарт" проф. Брънзов коментира преговорите с шефа на БАН акад. Ревалски и просветния министър Красимир Вълчев.
АКЦЕНТИ
- Все още не сме получили последните обещани пари.
- В рамките на протеста ще бъде поискано да има категорично решение на кабинета
- Министър Вълчев има желание решението да бъде взето по най-добрия начин за държавата
- Професор Брънзов, как протече Вашата среща с ръководителя на БАН академик Ревалски и просветния министър Красимир Вълчев по идеята за отделянето на НИМХ от академията?
- Срещата не бе само с председателя на академията, а и с председателя на Общото събрание, с представителите на настоятелството и заместник-председателя на Българската академия на науките. Форматът беше широк, разговорите започнаха още вчера, а днес БАН вече сякаш започна да разбира, че няма как да задържи института в своите рамки. Но в крайна сметка ние организираме своя протест утре и тогава академията трябва да вземе своето решение. Между другото колегите са организирали протест чрез създадения от тях щаб. Той ще се проведе от девет и половина пред Българската академия на науките и Министерски съвет. В рамките на протеста вече ще бъде поискано да има категорично решение на кабинета.
- А какъв процент са хората от Вашия институт, които предпочитат да излезете от БАН?
- 94 процента на този етап са заявили намерението си да напуснат Българската академия на науките и институтът да премине към Министерството на образованието и науката в този вид, в който е в момента. 6 на сто са тези, които се колебаят. Имайте предвид, че при създаването на НИМХ някога, той е бил част от Министерството на образованието и науката.
Дори е прекарал по-дълго под шапката на министерството, отколкото в БАН. Засега обсъждаме какви са перспективите за института,
ако остане в Академията, и начините му на управление. Това са все неща, несъвместими с дейността на института. И те няма да се оправят нито през следващата година, нито през следващите няколко години.
- Как по-точно Ви пречи начина на управление в БАН?
- Начинът на управление на БАН е демократичен и академията се управлява от няколко органа за управление- например Общото събрание. Те вземат решение като колективен орган, но както видяхме, подобен колективен орган никога не носи никаква отговорност за решенията си. А ние като Национална хидрометеорологична служба, работеща по българските закони, няма как да бъдем упреквани за каквото и да е. Средствата, които постъпват в академията, постъпват при нас по начин на разпределение, който не ни удовлетворява. При това дори, когато ни ги преведат целево, те преминават през БАН и идват при нас с огромно закъснение. Все още не сме получили последните обещани пари.
- Ще спрете ли прогнозата за времето?
- Ще направим всичко възможно да я продължим с наличните средства, въпреки че преведените от държавата пари до момента са достигнали само до академията, но не и до института. Ние искаме да изпълняваме ангажиментите, които сме поели към държавата, но за това наистина ни трябват средства. Те няма как да бъдат получени, ако останем в рамките на академията, независимо че ни бе предложена финансова автономия. В БАН няма разбиране за това, че при нас значителна част от служителите не са научни работници, а наблюдатели, които следят примерно нивото на речните корита и са на минималните работни заплати. Без тях прогнозата е невъзможна.
- А има ли начин някои от тях да бъдат съкратени и работата на института все пак да продължи?
- Не, тогава прогнозата ще бъде непълноценна. Няма начин да бъдат съкратени и научните работници.
- Ще има ли в такъв случай протест и утре?
- Да, колегите не са се отказали от излизането на протест пред сградата на БАН. Нашето желание да излезем от структурата на академията не е каприз - всъщност още при създаването си институтът е бил част от Министерството на просвещението. При това е бил в него много по-дълго, отколкото е бил част от Българската академия на науките, където е влязъл през шестдесетте години. В сродните ни държави значителна част от метеорологичните институти са част от държавни структури, включително и от просветните министерства. Едва в една малка част са били част от научни академии. Държавата би трябвало да разделя научните институти, които вършат работа в чисто прагматичен план и подават информация към цялата страна, от тези, които извършват чисто научна дейност. При нас средствата за институтите на БАН се разпределят основно на базата на това, кой е допринесъл най-много в научно отношение. А ние изпълняваме държавни задачи.
- Каква е позицията на министъра на образованието?
- Той има желание решението да бъде взето по най-добрия начин за държавата, но то трябва да се вземе не от него, а от правителството. Очаквам, че решението ще бъде взето утре /б.р. днес/.
Последвайте ни в Google News Showcase за важните новини
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
