Божков плащал по 2,5 млн. на ритон

Победил на аукцион дори Ермитажа, разказва проф. Маразов

Божков плащал по 2,5 млн. на ритон | StandartNews.com
  • Оценяват на над 1 млрд. евро античната сбирка
  • Победил на аукцион дори Ермитажа, разказва проф. Маразов

Митове и легенди, подобни на тези, които крият самите артефакти, обграждат античната колекция на Васил Божков. Милиардерът получи над 9 обвинения - от шеф на организирана престъпна група, през подкупи и изнудване, до убийства и изнасилване. Арестуван бе в Обединените арабски емирства и в момента държавата очаква екстрадицията му.

Откакто спецпрокуратурата и МВР влязоха в офисите на "Нове холдинг" и "Националната лотария", за да разследват най-вече спестяването на над 210 млн. от хазарт, най-коментираната тема около Божков е колекцията му от антики. Над 3000 артефакта, част от които на повече от 6000 години. Цял един музей.
Обясненията как Божков се е сдобил с най-ценните образци на тракийската торевтика у нас варират като всичко останало около бизнесмена от "Осанна" до "Разпни го". Историците и археолозите от фондация "Тракия" романтично разказват как меценатът Божков е закупил повечето предмети на аукциони извън България. Броял по 2,5 милиона евро за предмет. Археолози обаче твърдят, че още в края на 90-те всеки иманяр е знаел: открие ли нещо ценно, човекът, който плаща, е Божков. Затова отивали първо при него. С това археолози обясняват и защо колекцията на милиардера все още не е регистрирана.
На над 1 милиард евро по най-груби сметки се оценяват античните съкровища на хазартния бос. Самият той в едно от последните си интервюта заяви, че преди години държава, която искала да открие нов музей, му предлагала 600 милиона евро. Но тогава колекцията била много по-малка.
Въпросът защо тези предмети не са в музея, а в частна колекция, днес занимава всички. Въпреки че държавата безмълвно е одобрявала няколко изложби и каталог на Божков. През 2005 г. артколекцията му с експонати от древна и Римска Тракия бе представена в каталог с консултанти акад. Светлин Русев и проф. Иван Маразов. През 2007 г. 40 уникални експоната от колекцията на Божков бяха представени в Европарламента. Сред тях бе тракийски златен венец като този на Севт III и златна погребална маска. Следва изложба в Москва. През 2011 - НИМ, а през 2018 - в Националната художествена галерия.
Предполагам, че музеите не могат да отделят 2,5 млн. евро, за да купят ритон, а г-н Божков си го позволяваше, обясни пред БНТ проф. Иван Маразов, който е част от фондация "Тракия" и куратор на някои от изложбите на Божков.
Доколкото аз съм информиран, голяма част са купени на аукциони, каза Маразов. И сподели случка, в която за една антична ваза милиардерът му заявил: "Да им кажеш да твоите приятели в Ермитажа, че тази ваза съм я купил на аукцион, като наддадох повече от Ермитажа".
Учените около бизнесмена с основание треперят над всеки от предметите. Не толкова защото са "подчинени" на бизнесмена. А защото колекцията наистина е уникална. Тя е най-голямата в света антична сбирка от толкова стари артефакти в толкова добро експозиционно състояние. Колекцията не само е гордост за всяка държава, тя е особено ценна за науката. Артефакти като тези на Божков не могат да се видят в останалите музеи. Затова със сигурност имат основание хората, които казват, че мястото на тези предмети е в националните съкровищници, а не зад частните витрини.
Върху предметите има много изображения, които имат митологична стойност. Върху един от ритоните е единствената сцена от края на V век, инспирирана от една загубена трагедия на Еврипид, разказа още проф. Иван Маразов пред БНТ. И допълни: "И тъй като знаем датата на постановката, можем много точно да датираме и този предмет. Никой не знаеше, че тази трагедия по същото време може да се появи и в скъпоценен предмет". Това е най-добрата колекция на антична торевтика в света. В нея има много ритони, много повече, отколкото във всички световни музеи. Много киликси, много фиали. Тази колекция дава представа за развитието на това изкуство не само по тракийските земи, но и по целия древен свят, категоричен е проф. Маразов. Затова той смята, че изучаването й е изключително важно. Една от основните грижи на държавата е да запази тази колекция - не бива нито да се разпръсква, нито да се разпродава по мое убеждение. Трябва да остане като една от най-забележителните сбирки в българската музейна практика, категоричен бе Маразов.

Вижте всички актуални новини от Standartnews.com

Коментирай