Сряда,

Бойната техника: Колко може да ни струва един американски подарък?

От: Стандарт, сн. deagel.com -
768
Бойната техника: Колко може да ни струва един американски подарък?
A
A
A

От няколко седмици темата за създаване на българска батальонна група стана особено актуална с идеята за поставяне на стратегически фокус върху Сухопътните войски, с оглед на ескалиращото напрежение между Русия и НАТО заради действията по границата с Украйна. След като бяха подписани договорите за 8 нови изтребителя и два модулни патрулни кораба, очевидно Сухопътните войски останаха онзи клон на въоръжените сили, който изостава по отношение на ново, модерно оборудване в синхрон със съюзническата техника.

Проектът за 150 нови бронирани машини за Сухопътните войски, които да осигурят "свежа кръв" за оборудването на пехотата, беше спрян миналата година, след като двете компании финалисти подадоха оферти доста над одобрения от парламента таван от 1,5 млрд. лв. с ДДС. Така при нарастващата криза в непосредствена близост до България, гръбнакът на въоръжените сили остава без модерна нова техника поне през следващите няколко години. В последно време Министерството на отбраната направи сериозни заявки, че ще рестартира проекта под някаква нова форма в рамките на тази година, но дори и да бъде подписан договор през следващите няколко месеца, новите бронирани машини и боеприпасите за тях ще дойдат поне след две години.

През това време правителството изглежда търси временен вариант за запълване на т.нар. дефицити в пехотата, докато се реализира проектът за модернизация на Сухопътните войски. Позовавайки се на собствени източници, „Капитал“ посочи в публикация преди няколко дни, че МО проучва закупуването на втора ръка американски бронирани машини Stryker по подобен модел на сделките за вече използвани американски бронирани машини, които наскоро сключиха съседите ни в Македония и Гърция. Наши източници потвърдиха, че наскоро е била проведена среща между представители на General Dynamics Land Systems - Canada с Министерството на отбраната, на която е обсъждана евентуална сделка за бронирани машини 8x8 от семейството на Stryker като решение за Сухопътните войски. По време на срещата са били обсъдени плюсовете и минусите на модела за реализация на проекта като междуправителствена сделка - вариант, с който нашето министерство вече има опит от сделката за американските изтребители F-16. Този вид споразумения имат някои важни предимства, като например предоставянето на така наречения пълен пакет, тоест страната продавач се ангажира на правителствено ниво да осигури всичко необходимо за експлоатацията и поддръжката на придобитото оборудването. Използвайки военния опит на САЩ и способностите за доставки, този подход изглежда като доста сигурен начин за придобиване на нови системи.

Активизирането на САЩ за проекта за Сухопътните войски точно сега, след дълги години липса на сериозен интерес към този проект, повдига интересни въпроси за какво точно ги е накарало да променят позицията си и – най-важното, какво точно се опитват да ни предложат.

Stryker, който изглежда е в основата на настоящия разговор, е бронирана машина 8x8, разработена през 90-те години на миналия век като сравнително лек бронетранспортьор. С екипаж от двама и максимум 11 войници капацитет, машината е проектирана с идеята да бъде сравнително лека и бърза за развръщане като бронетранспортьор.

Едно бързо преглеждане на новините в мрежата, свързани със Stryker, дава доста разнопосочни резултати. Машината е разработена първоначално на базата на LAV 3, използвана от канадските въоръжени сили и от американските пехотинци, с идеята да бъде лека разузнавателна бронирана машина с 25 mm купол като леко въоръжение, ако се наложи да се измъква от неприятности.

Първото поколение машини Stryker е само с дистанционни оръжейни станции с максимален калибър 12.7 mm картечница и  40 mm гранатомет. Първите машини са въведени в САЩ между 2000 – 2003 г. Оттогава американската армия защитава активно програмата и харчи цяло състояние в опити да отстрани недостатъците на Stryker.

От самото начало армията на САЩ заобикаля нормалния процес на придобиване, на техника, като нарича Stryker временно бронирано превозно средство (IAV). Базовият M1126 Stryker тежи 18 500 кг, с бронирана защита само от ниво STANAG 2 по стандарт на НАТО. Една от основните цели на американската армия е да може да транспортира машините в C-130 Hercules, което превръща теглото им в едно от най-важните изисквания. Това обаче не води до отличи резултати, когато Stryker влиза в реални бойни действия. Доклад от 2004 г. до американския Конгрес посочва, че добавеното тегло на бронировката създава сериозни ограничения за мобилността на машините в мокри условия поради недостатъци на окачването. В доклада се посочва, „че бронираният щит, инсталиран на машините Stryker за защита срещу неочаквани атаки на иракски бунтовници, използващи нискотехнологични оръжия (гранатомети), работи само срещу половината гранати, използвани при нападение“.  Щитът, инсталиран в база в Кувейт, е толкова тежък, че налягането в гумите трябва да се проверява три пъти дневно. Военнослужещи казват пред медията The Post , че всъщност до  „11 комплекта гуми и колела дневно“ подлежат на смяна. В този период са отчетени и много проблеми с офроуд представянето на машините. Има сериозни инциденти при преобръщане на Stryker-и.

Оригиналните бронирани машини от семейството Stryker сега се наричат ​​ flat bottoms – това означава, че са с плоски дъна и не са достатъчно защитени срещу самоделни бомби и противотанкови мини. При мисиите в Иран, Ирак и Афганистан американската армия търпи сериозни поражения откъм личен състав, опериращ на Stryker-и, както по време на бомбени експлозии, така и при инциденти с преобръщания.

Последните технически изисквания, по които българското МО планираше да избере следващите модерни бронирани машини за българската пехота, предвиждаха бронировка от ниво 4 по STANAG с идеята машините да могат да участват и в бойни действия при нужда, не да функционират единствено като бронетранспортьори.

През 2015 г. Щатите променят основното въоръжение на Stryker поради растящите заплахи от нов конфликт в Европа и закупуват нови куполи с 30 mm въоръжение от Kongsberg. Новата конфигурация се ползва за пръв път през 2018 г. в Германия, като общото тегло на Stryker се увеличава с 2 тона, което допълнително допринася за проблемите с преобръщането на този модел бронирани машини.

В момента американската армия вече разполага с трета генерация машини Stryker, като най-новият модел е известен като DVH A1 или Double V Hull, версия A1. Той е с близо 8 тона по-тежък от така наречените „плоскодънни“ Stryker-и от 9-те, но все още е с ниво на бронировка 2+ по STANAG. Важно е да отбележим, че тази по-съвременна версия още не е разрешена за износ. С новите версии американците избират и нов 30 mm купол, който е близо до варианта на Rafael Samson II. Отбранителната медия Janes Defense отбелязва в публикации от 2021 г. обаче, че има сериозни проблеми с купола в тази конфигурация. Освен това програмата в Литва, където бронираните машини Boxer са в конфигурация със същия купол, изостава от графика вече с повече от 3 години.

Обновяването и ъпгрейдите на Stryker-ите струват на американските въоръжени сили огромни суми през годините – реално армията на САЩ е закупила три различни версии на една и съща базова машина, опитвайки се да отстрани проблемите. Това и високите оперативни разходи – около $50 за миля (43,25 лв. за км), може да е приложим модел за богата страна като Щатите, но за България може далеч да не е устойчив подход. Българските въоръжени сили със сигурност не разполагат с необходимия ресурс да работят по този модел, инвестирайки в по-стара техника и търсейки постоянно средства за ъпгрейди, които с времето да я модернизират. На фона на всичко това следва да се запитаме – какво всъщност могат да ни предложат американците?

В Северна Македония Щатите предложиха именно по-старата версия на Stryker с плоско дъно, комбинирана с малки автоматични оръжейни станции. Това може и да е уместен вариант за по-скоро паравоенна сила, което доближава модела на македонските въоръжени сили, но е съвсем недостатъчно за нуждите на българските Сухопътни войски, които имат сериозни ангажименти не само за гарантиране на суверенитета на страната, но и за опазване на една от външните граници на Европейския съюз.

Предвид ограничения ресурс, с който МО по традиция разполага за превъоръжаване, новите машини за Сухопътните войски ще са решение, което да служи поне в следващите 30 години. За разлика от американските въоръжени сили, които разполагат с огромни ресурси и са в постоянен процес на обновление и надграждане, ние едва ли можем да си позволим да закупим днес нещо, което е замислено и произведено през 90-те, разчитайки да ни служи вярно още десетилетия. Друг въпрос е и дали геостратегически е добро решение да разчитаме за толкова голяма част от отбраната си на Щатите – след като вече разчитаме на тях за военната авиация.

В крайна сметка едно евтино решение „втора ръка“ може и да излезе доста по-скъпо.


Всички новини от категория Общество.

Вижте всички актуални новини от Standartnews.com

Валутни курсове

По курса на БНБ
Валута Лева (BGN) Обратен курс за 1 лев
CHF 1.70725 0.585737
GBP 2.24388 0.445657
USD 1.71204 0.584099
Виж всички