"Фотофабрика" разказва за маргиналния човек
До 26 октомври в София продължава второто издание на най-мащабното събитие за съвременна качествена фотография - фестивалът "Фотофабрика". След като през 2014 г. той фокусира вниманието ни върху "Протестиращият човек", то през 2015 г. разказва за "Маргиналния човек". С шест изложби на различни места в града, серия от разговори и прожекции, фестивалът предлага среща очи в очи с хора, които често не искаме да видим и които по собствено желание или по стечение на обстоятелствата водят живот, какъвто обществото отхвърля. Пълната програма може да се види на www.fotofabrika.org, а повече от кухнята на фестивала, специално за читателите на "Стандарт", разказват Еми Барух и Боряна Телбис, част от екипа съмишленици, стоящ зад "Фотофабрика":
- Фабрика за какво е "Фотофабрика" и какво "произвежда" тя?
Боряна Телбис: "Фотофабрика" произвежда още няколко възможности за смисъл без непременно да има претенцията за това. Това е отбор от съмишленици, които живеят извън злободневния код и в същото време са толкова вътре в него, че не успяват, не успяваме да останем равнодушни. Иначе, "Фотофабрика" е фестивал, който празнува силата на фотографията да вижда нещата. Ама истински да ги вижда. И после да ни ги показва, а ние да се плескаме по челата и да цъкаме с език.
- Кои са основните акценти в програмата на фестивала тази година?
Еми Барух: Темата е една - "Маргиналния човек". На нея е подчинено всичко в програмата ни тази година - кадрите на "Ройтерс" и "Гети имиджис", които от вчера са разположени върху оградата на Музикалното училище; "Различните аз" - изложба в Националната галерия на Пиер Гонор - страхотен френски портретист; "Къде е моят дом?" - световна премиера на Индржих Щрайт в Чешкия център; дебюта на Мария Милкова "Изчезващи видове" в галерията на УниКредит Студио, авторският ни проект "Непознатият друг", правещ опит да установи задочен диалог между българи и бежанци, хора, не по волята си, изправили се едни срещу други, както и документалните филми, които ще покажем от 2 до 4 октомври в Чешкия център - селекция, озаглавена "Непотребни истории от вчерашния ден". Тези филми, събрани заедно, представляват концентриран разказ за историята на късния комунизъм в България. Това е най-достоверната картина на едно време, което смятаме, че е отминало, ама не е...Цялата ни програма отговаря на един споделен интерес - интересуваме се от алиенацията - доброволна или принудителна, която позволява на човека да съхрани своето достойнство.
- Споменахте "Непознатият друг". Още с второто издание на фестивала, той не само ни среща със световни фотографски образци, но и започва свой авторски проект. Защо?
Боряна Телбис: Създаването на авторския проект "Непознатият друг" не е защото трябваше нещо да се създаде, а защото екипът имаше тази потребност. Както каза един от хората, с които се срещнахме по пътя си - бай Йото от село Телиш, доста продуктивен писател между другото: "Човек пише, защото има потребност, а не защото много му се иска някой да го чете."
- Изложбата "Непознатият друг" е разположена навътре в сградата на някогашния "Дом на българо-съветската дружба" на бул. Евлоги и Христо Георгиеви. Защо точно там?
Еми Барух: С г-н Сашо Дончев, стопанинът на сградата, разговаряме за това пространство от миналата година. Мястото е уникално. Някои предричат това да стане едно от култовите места в културната карта на София. Претендираме да сме откриватели. И кръстници! Нарекохме го Непознатото пространство и тавтологията не е случайна...
- Темата с бежанците е особено актуална и противоречива в цяла Европа. Как се приема тази изложба тук и сега?
Боряна Телбис: Честно казано, не знам как се приема. Веднъж си мисля, че се приема по един начин и че повечето хора разбират какво сме искали да направим с този проект, друг път ми се струва, че нещо не сме се разбрали. Не съм сигурна дали актуалността на ситуацията с бежанците в Европа по някакъв начин не попречи на изложбата. Тя е чудесна и всичко е наред, но когато започна проектът искахме да изследваме настроенията на хората извън актуалността на конфликта, защото това дава възможност за нов поглед. Сега, когато темата е отново актуална, може би онзи ефект, който искахме да постигнем, а именно - да си помислим малко за самите себе си, какви сме и какво ни е направило такива, малко се разми покрай "бежанци, добре дошли!", "бежанци, ходете си!".
- Изложбата "Непознатият друг" приключва на 28 септември, но проектът продължава. Какво следва?
Боряна Телбис: Проектът продължава да разказва историите си в сайта: nepoznatiatdrug.org. Предстои да излъчим и три кратки видео разказа за събитията в селата Калище, Телиш и Розово. А в началото на ноември ще се върнем по тези места, за да се срещнем с хората, които ни посрещнаха така радушно там, и да им покажем и разкажем по-подробно за проекта - ще има видео прожекции, разговори, дискусии... Все неща, които обикновено не се правят по най-малките населени места. Или се правят само по избори. Ей това е най-тъжното и оттам идват редица проблеми.
Последвайте ни в Google News Showcase за важните новини
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
