София. България ще се бори за 508 млн. по новата оперативна програма "Наука", съобщи вицепремиерът Зинаида Златанова. Много или малко са те за университетите ни? Как може вузовете да печелят с апаратурата, която притежават? Ще изнесе ли Медицинският университет обучение в Европа и как да се справим с недостига на лекари, "Стандарт" попита ректора на Медицинския университет и председател на Съвета на ректорите проф. Ваньо Митев.
- Проф. Митев, вицепремиерът Зинаида Златанова съобщи, че ще се борим за 508 млн. евро по оперативна програма "Наука и образование". Доколко ще ни стигнат тези пари?
- Тази сума няма да стигне за абсолютно нищо. Тя бе съобщена отдавна и ние категорично сме против нея, защото тя се дава и за образование, и за наука, и за иновации. В нея за наука има само 150 млн. Това е точно 10 пъти по-малко от сумата, която се отпуска за наука в Словакия, а в Румъния сумата е 4 милиарда. Тепърва ще се срещнем с председателя на БАН, за да решим как ще реагираме. Но многократно сме казвали, че това са трохи. Тази сума обезсмисля програмата.
- Каква научна дейност ще бъде спряна например при вас, ако няма европари?
- Проблемът не е само за Медицинския университет, а за всичките университети, които могат да правят наука. Но при нас е най-скъпо - апаратурата в световен мащаб е най-скъпа именно за медицина и космически изследвания. Тя може да е много полезна, ако ни се разреши стопанска дейност, за да извършваме диагностична дейност на много високо ниво. Може да провеждаме прекрасни микробиологични изследвания, даже да правим неща, които се извършват за първи път в света. Например хомоцистеинът е съединение, тясно свързано с редица заболявания, най-вече с атеросклеротичните процеси. Ние имаме публикувани изследвания, че той се среща в червеното вино, което се смята за много полезно. Можем да правим скрининг на хомоцистеина в червените вина и ви гарантирам, че това нещо ще има отглас в света. По простата причина, че всеки средноинтелигентен човек знае, че това е нещо вредно за здравето, както се знае за лошия и добрия холестерол. Можем да изследваме и куп други вещества и да сме полезни на хранително-вкусовата промишленост, която може да се окаже решаваща за развитието на индустрията ни - защото знаете, че търсенето на екохрани е огромно и ще нараства непрекъснато.
Въпросът е да се даде възможност държавните университети да развиват стопанска дейност. Това ще внася средства не само в университетите, а ще раздвижи и процесите в държавата. Сега има един много тежък закон за публично-частното партньорство. В момента ние се опитваме да депозираме в Министерския съвет един проект за базата ни в Китен. Искаме да направим там комплекс, в който ще може не само да почиват нашите служители, а и да се извършват целогодишно СПА процедури, диагностична дейност, да се използва за конгресен туризъм. Понеже почти няма такива проекти. Той възлиза на около 21-22 млн. Те ще бъдат от външен инвеститор, но ние трябва да решим проблема със земята, тъй като една част от нея е наша, но за по-голямата част в момента спорят в съда общината и областната управа.
- Вие имате проблем и със земята си в София, разреши ли се той?
- В момента се разрешава. Заради този проблем ние не можем да направим една крачка напред. По незнайно какви критерии преди 12 г. земята на цялото огромно каре - "Пенчо Славейков", "Здраве", "Пресиян", "Иван Гешов" и "Георги Софийски", е прехвърлена на Министерството на околната среда и водите (МОСВ). При това е дадена незаконно, с редица нарушения. А това ни блокира изцяло - аз дори не можа да отида и да кажа на МОСВ "Не ви искам земята, дайте ми само разрешение за строеж". Оформя се един "Параграф 22". Надявам се това нещо да се разреши, за да започнем да строим със собствени средства. Ние се задушаваме в момента от липсата на аудитории, на зали. Ремонтирали сме голяма част от това, което имаме, но то е малко съобразно обема, който се очаква от нас. На нас ни се вдигна два пъти капацитетът във връзка с изнесеното обучение в чужбина.
Стратегията на нашия университет предвижда да изнесем медицинско образование във високоразвити европейски държави. Освен в Швейцария, където вече има такъв център, искаме да се изнесем и в Австрия и Германия. Имаме конкретни предложения, в момента работим по тях и търсим как да се съобразим със сега действащите разпоредби. В момента унгарци и румънци изнасят цялото обучение по медицина навън, те могат да акредитират болници в Германия и го правят. На нас ни предложиха същото, но не може да стане от гледна точка на нашето законодателство. Искаме тези неща да бъдат решени законово. Членовете на комисиите по здравеопазване и образование ни казват, че процедурата, която ние предлагаме, е сложна. Съгласен съм, но нека тогава те да кажат как да стане.
- Какво ще се случи, ако изнесете обучение?
- Това вдига имиджа ни и просто ще ни изстреля в друга орбита. Ще командироваме там наши преподаватели, ще имаме голям приток на студенти от много силно развити страни. Съставът на студентите ни вече се променя в полза на студенти от Евросъюза. Това автоматично води до качване на нивото на преподаване - вече имаме отзиви за италианските ни студенти, че са отлично подготвени. Изнасянето ще е от огромна полза и за българските студенти, защото ние ще ги пращаме за определен период да се обучават в Австрия или Германия. Ако имаме акредитирана университетска болница там, защо те да не изкарат в нея няколкомесечен стаж? Едно проникване в тези държави ще ни обогати при всички положения, защото там стандартите за болница са изключително високи.
- Знам, че Съветът на ректорите вече разглежда новите предложения за промени в Закона за академичния състав...
- Критериите вече са разпратени до всички ректори и събираме мнения. След това ще поканим министър Клисарова и председателя на БАН и ще подложим всичко на гласуване. Предложението е да има задължителни обективни критерии и този, който не ги изпълнява, независимо в кой университет е, да няма право да си подава документите за доцент или професор. Важното е тази масовка, която е в момента, да намалее. В момента всеки, който има докторат, смята, че трябва да стане професор. Натискът отдолу е много голям.
Освен това много ми се иска да запозная Съвета на ректорите с това какво се случва с турските студенти, завършили в България. Аз бях в Турция наскоро и при мен дойдоха младежи, завършили у нас, с осем писмени оплаквания как техният Комитет за висше образование ЙОК буквално се подиграва с тях. Миналата година 95% от завършилите техническите училища у нас са издържали така наречения тест, който се пуска от ЙОК. Като видели тази огромна бройка, те заявили, че тестът, изготвен от самите тях, е много лесен. И го анулират. А там един студент, на когото не признаят дипломата, го грози отиване в казармата. Аз съм им обещал да запозная министър Клисарова и външния министър с този проблем. Не може, от една страна, те да казват, че няма проблеми да бъдат признати нашите дипломи, а, от друга страна, да правят всичко възможно това да не стане. Турците искат да ограничат огромния интерес на своите студенти към образование в България. Защитават се с всички средства, а ние сме разграден двор - даже правим реклама на техни университети.
- Наскоро студентите по медицина протестираха срещу предложение на здравния министър Таня Андреева специализациите да се записват по успех, а не с изпит..
- Студентите са си взели това решение абсолютно автономно, мен само ме уведомиха. Но според мен приемният изпит е по-справедливо нещо. Успехът по време на цялото следване може да е един, но студентът да се засили на държавните изпити и да навакса изоставането си през годините. Миналата година около 70% от бройките за специализации бяха запълнени, а 30% - не. Имаше прекалено много желаещи за дадени дисциплини, а за други липсваха. Този проблем според мен е по-важен и той може да се реши само с финансово стимулиране в тези дисциплини, които не се търсят.
- Кое са те, много се говори за анестезиолози..
- Те са си били винаги едни и същи. Един анестезиолог няма пряка връзка с пациента, трудно може да получи допълнителни приходи. Патоанатомът - да не говорим. А педиатрията е една тежка дисциплина, там също няма желаещи. Според мен те трябва да се стимулират, ако трябва, и със стипендии за хората, които специализират в тези направления. Това съм го виждал в други държави, например в Гърция. Преди 10 г. на един малък остров гръцки лекар, завършил у нас, ми разказа, че е "интерниран" на острова, така да се каже. Трябва да изкара там 2 г., след което му дават право да запише специализация по каквото иска. Това е нещо като някогашното разпределение, обаче доброволно и срещу бонус. То също може да се практикува тук. Например в изостанали райони в България, където има малко лекари, да се въведат подобни привилегии за онези, които се жертват да отидат там. И да им се даде възможност след това да специализират каквото пожелаят. По този начин ще се реши и проблемът с липсата на лекари.
- Има ли промяна в най-желаните дисциплини?
- Винаги гинекология, очни, кожни, някои хирургически дисциплини са били най-търсени. А в последните години изведнъж нарасна интересът към инвазивната кардиология във връзка с доброто заплащане там. Което още веднъж показва какво означава финансовият стимул. Аз винаги съм бил за това с финансови лостове да се уреждат проблемите. Това може да стане. Какво пречи патоанатомите да почват с 500 или 1000 лева по-висока заплата? Те се броят на пръсти.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
