Болниците оцеляват с андрешковски номера

Докторите до 45 г. си отиват, зейва огромна дупка, алармира доц. Крум Кацаров

Болниците оцеляват с андрешковски номера | StandartNews.com

Как Военномедицинска академия-София ще се измъкне от капана на дълговете? Ще има ли светлина в тунела на здравеопазването през 2014-а? Може ли да се печели от медицина? И какво е общото между трансплантациите и "Формула 1"? "Стандарт" разговаря с новия началник на ВМА-София доц. д-р Крум Кацаров.

- Доц. Кацаров, свикнахте ли с новия пост, как се чувствате на него?

- Ако трябва да кажа, че се чувствам добре, ще трябва да излъжа, но не се чувствам и зле. Лека-полека свиквам с предизвикателствата - аз съм човек клиницист, а сега съм на мениджърска позиция. Като клиницист пак се занимаваш с някакъв вид мениджмънт - управление на клиниката, но мащабът сега е огромен.

- Какво ви изненада най-много?

- Две неща - доброто състояние на болницата като клиники, апаратура, за българския стандарт тя е много добре балансирана. Не че не го знаех, но го гледах от ъгъла на клиниката, а сега виждам цялата болница. Другото е, че финансовото й състояние е лошо, но това е обективно обусловено.

- Колко са дълговете към момента?

- Около 100 млн. лв., но те са натрупани за дълъг период от време - от 2009-а досега.

- Какви са обективните причини за това?

- Имаме недофинансиране на клиничните пътеки по здравна каса от порядъка на 30%, с инфлацията то стана 40%, а някъде - дори 50%. Нормално е, когато получавате 4 млн. по пътеки, а още 1.4 млн. не получавате, въпреки че сте ги изработили, влагайки консумативи, медикаменти, да трупате дълг. Защото не можеш да кажеш на пациента: ще те лекувам на 70%. Тъй като тази болница, с още няколко в страната, е последна възможност за помощ при определени случаи, тя има и социални функции. Има много ситуации, в които не можеш да разплетеш социалната от медицинската страна. Не може да не гледаме тежки пациенти, да не поддържаме тежка реанимация или клиниката по интензивни грижи, защото те спасяват хора. Имаме специфични клиники като тази по хематология, които също харчат много пари, да не говорим за хирургиите. На тях сега вдигат парите по клинични пътеки, но увеличението е козметично и не може да реши проблемите.

- Това плащане на 80% от НЗОК за октомври и ноември как се отразява?

- То веднага натоварва финансовото положение на болницата, но аз и колегите сме търпими към това, защото касата борави с публичен ресурс и няма откъде да вземе повече пари.

- От касата се оплакаха, че има голямо завишаване на хоспитализациите за последните 2 месеца в почти всички болници, при вас така ли е?

- Не, ние си имаме ритмика по разпределението на болните, която се задържа последните години. Правим 46 и 50 000 хоспитализации годишно и нямаме драматични спадове или повишения, профилът на пациентите е ясен.

- Държавата ще помогне ли на болницата?

- На този етап срещаме разбираме от нашето министерство и от касата, защото имаме доста специфични задачи - да осигуряваме нашия контингент, мисиите ни в чужбина, поддържаме и формирование, което е част от националната ни сигурност. За всичко това има допълнителни разходи, но мислим да икономизираме нещата. В близките 3 месеца ще въведем единна информационна система за цялата дейност на ВМА и ще знаем във всеки един момент колко ни струва даден пациент като лечение, медикаменти, продължителност, цивилен ли е. Това ще ни даде ясна картина какво се случва в болницата. Счита се, че с тази система ще спестим между 15 и 18 на сто от разходите.

- Но това няма ли да е за сметка на качеството?

- Не, има неща, от които няма да отстъпим и това е качеството на услугата и воинското осигуряване. Не можем да отстъпим от осигуряването на мисиите, защото всеки наш офицер или войник трябва да знае, че във всеки момент ще стигнем до него, ако не го знае, няма да бъде спокоен.

- Други мерки за подобряване на финансовото положение предвиждате ли?

- Другото, което прави мениджърът, е да търси печеливши дейности. В медицината трудно може да говорим за такива, но кардиологичните са близки до това. Ние сме може би единствената голяма болница, която няма инвазивна кардиология, а обслужваме много хора, особено пенсионираните военнослужещи от нашия контингент, които имат нужда от подобно лечение. Имаме кардиологична клиника, за интервенционална диагностика на сърдечно-съдовите заболявания, така че с инвазивната кардиология ще затворим цикъла. Трябва да закупим малко апаратура, има и колеги, които ще дойдат да работят тук. Реализацията зависи от одобрението на МО.

- Други нови звена ще откривате ли?

- Печелившите дейности са много малко, но мислим да подменим апаратурата за образна диагностика, защото е остаряла.

- Мислите ли да затваряте непечеливши дейности, например трансплантациите са такива, тъй като често дори не се плащат от МЗ?

- Как да го направим, след като обществените нагласи са други, ако ние затворим - къде ще се правят? Трансплантациите изглеждат лесни, но в основата им трябва да има страхотен екип. Говорих преди време с един от колегите в Англия и той ми обясни, че имали проблеми с логистиката, затова пратили мениджъра си при шефа на екипите на един от големите асове във "Формула 1", който му бил приятел. Мениджърът седял там три тура, за да гледа как са се стиковали и каква им е логистиката. Тогава си казах - какво ми говори този човек, къде са тези хора, къде сме ние лекарите, но се оказа, че принципите на логистиката са еднакви. Защото във "Формула 1" всеки знае какво прави до последното винтче и с трансплантациите е същото. Ако това не е ясно, може да имаш великолепен хирург, трансплантолог, но нищо няма да стане без обща философия и организация.

- Имате ли срок от МО докога и с колко трябва да се редуцира дългът?

- Не, до 3 месеца ще представим план за развитието на академията и държавата ще избере каква болница иска.

- Няма ли да се дадат пари за дълга до края на годината?

- Дават се, срещаме разбиране засега, но не сме само ние в държавата.

- Избрахте ли си екипа?

- Работя в момента с проф. Белоконски, ще имам още един заместник, но чакам да приключи процедурата, защото в армията всичко се съгласува. След Нова година ще стане ясно кой ще е. Проблемът е, че има много качествени хора и изборът е труден.

- Вашето назначение се оказа за 6 месеца, това не ви ли притеснява?

- Министерски съвет (МС) решава какво да каже и има логика в решението - явно искат да видят накъде ще тръгне машината. В края на краищата човек трябва да покаже, ако не става... Никой не се е родил началник - всеки от нас си има професия и последната е "началник".

- С ген. Стоян Тонев чувате ли се, дава ли ви съвети?

- Постоянно се чуваме, той е много коректен човек. Академията е такава структура, че не може да няма приемственост, залогът е много голям. Чуваме се, обменяме мисли, има много неща, които са заложени и трябва да се продължат. Академията е на 122 г. и ще я има и след нас.

- ВМА може ли да затвори врати за цивилни?

- Не мисля, защото това е съпроводено с падане на квалификацията ни - колкото по-малко работиш, толкова по-малко можеш.

- МО ще прояви ли разбиране, за да успеете да запазите и екипа си, защото лекарите правят болницата?

- Да, така е, мисля, че всички проявяват разбиране, говорил съм за това с министъра, имам усещането, че отношението е добро и има разбиране.

- Рамковият договор се подписа вече, промените са малки, ще има ли подобрение в здравеопазването догодина?

- Не, ние седим в равновесно положение на дадено ниво. Когато говорим за нещо, трябва да го сравняваме с друго. Ако сравним медицината тук с парите, които се дават за нея, тя е във великолепно състояние. С 200 евра на човек се мерим със страни, които имат 800, 1200, 1600 евро на човек. Ако го оценяваме спрямо нагласите на гражданите, то е лошо, но и в богатите страни оценката обикновено е такава. Така че не очаквам да стане някаква промяна догодина, защото ние сме в положение на постоянна драма. Свикнали сме с нея, живеем в нея.

- Въпросът е колко още ще издържим?

- Лекарите до 45 г. си отиват. Mладите, които сега завършват, почти веднага си отиват. Tези, които тръгват на 35 г., са научени, знаят няколко езика и зейва огромна дупка. Специалистите тук са над 55 г., а опашката е много слаба и рехава и ако тази тенденция се задържи, не знам в демографски аспект какво ще се случи със здравеопазването. При сестрите положението е още по-лошо.

- Очаквате ли скоро да започне затварянето на клиники в някои болници заради липсата на сестри и лекари?

- Вероятно, защото във всяка специалност има стандарт и се казва колко лекари трябват за едно отделение. Когато те липсват, се започват едни андрешковски номера, характерни за България - да дойде отнякъде някой с лиценз, пък да идва веднъж седмично. Но как анестезиологът може да идва веднъж седмично в болницата? По естествен път ще се закрият болници в неатрактивните райони, които са грижа на държавата.

- Има ли излизане от тази криза, тя не е ли продукт на икономическата?

- Така е, докато не излезем от икономическата криза, няма как да се подобрят нещата. Всичко, което вкарваме в здравеопазването, е извън България, всичко купуваме, зависими сме от чуждите пазари, а нямаме пари, няма как да стане.

- Нямате ли надежда, че ще излезем от тази криза все пак?

- Винаги има оптимизъм, но не знам как ще стане. Вапцаров имаше едно стихотворение - като няма друго, ще ви нахраня с вяра. Това ни остава и на нас.

Вижте всички актуални новини от Standartnews.com

Коментирай