Александра Карамихалева: Щом преодолеем разкола в душите си, ще спре и разделението

Добрият човек е и добър гражданин на страната си, казва Александра Карамихалева в специално интервю за вестник СТАНДАРТ

Александра Карамихалева: Щом преодолеем разкола в душите си, ще спре и разделението | StandartNews.com
  • Никоя технология няма да доведе до "рай на земята", ако вместо любов, хората са ръководени от алчност и гордост
  • Добрият човек е и добър гражданин на страната си, казва Александра Карамихалева в специално интервю за вестник СТАНДАРТ

 

Александра Карамихалева над 25 години работи в Синода на БПЦ, като създава и ръководи дейността на отдела "Връзки с обществеността" на патриаршията, главен редактор е на "Църковен вестник", сред създателите е на официалния сайт на Българската православна църква. Автор е на книгите "През очите на вярата", "Като живи камъни", "Насаме", на сценарии за документални филми и статии, представящи православния светоглед върху различни проблеми. С госпожа Карамихалева разговаряме за новата й книга "Мисли по пътя". 

 

- Госпожо Карамихалева, защо решихте да напишете "Мисли по Пътя" и към какъв кръг от читатели е адресирана книгата?

- Писането за мен не е самоцел, а още по-малко средство за придобиване на някакви облаги, популярност и т.н. То е моят начин да разбера случващото се в мен и около мен, да осмисля изпитанията и при сблъсъка ми с житейски проблем да възстановя нарушения си душевен мир, да усъвършенствам характера си и надграждам себе си като личност. Текстовете в тази книга - около сто есета и глава с по-кратки мисли - са писани от края на 2017 до края на 2022 година. За мен това бяха доста преломни години и в личен и в общочовешки план. Това са изводите до които съм достигнала, така са отекнали събитията в душата ми. В книгата ми са залегнали теми като измеренията на свободата, доверието и вярата, любовта в различните ? проявления, злото в света, силата на словото, Истината, времето и вечността, кои са истински важните неща, смисъла и крайната цел на човешкия живот и много други. Въпросите, които разглеждам,  могат да се обобщят като "екзистенциални", защото във всички случаи съм търсила отговор на въпроса какъв е смисълът от случващото се и как да премина през изпитанията смислено, градивно. Тези текстове са изключително съкровени и същевременно общочовешки, защото касаят въпроси, които стоят пред всеки мислещ човек. Аз нямам претенциите, че отговорите, до които съм достигнала, са единствени и общовалидни, но това е моето виждане, основано на християнската ми вяра и православния ми светоглед и начин на живот.

- Много от темите, които засягате в книгата, са свързани с любовта и междуличностните отношения, по какъв начин тези въпроси касаят смисъла на съществуването ни?  

- Според християнството, а и според човешкия ни опит, любовта е от изключителна важност за битието ни. От една страна, в личен и общочовешки план всичкото зло и страдание на този свят са поради дефицит на любов. Любовта не предполага и не върши зло: не убива, не ощетява другия, не го наранява, не му вреди нито с думи, нито на дело, не му завижда, не го клевети, не го оскърбява или злепоставя, не му мисли зло, не пожелава нищо чуждо, а прави всичко по силите си, за да е добре на ближния. 

От друга страна, всяко наше дело на този свят има смисъл и стойност до толкова, доколкото сме го направили с любов, за да направим живота на хората по-добър. И каквито и придобивки, постове, знания и умения да придобием, щом любов нямаме, нищо не сме и нищо от това няма да ни е от полза. Всичко, направено не от любов към Бога и хората, ако не е откровено зло, то поне е суетно, напразно и няма да ни донесе удовлетворение, душевен мир и радост. Никакво технологично, икономическо, научно и т.н. развитие няма да доведе до така жадувания "рай на земята", ако вместо от безусловна и неотпадаща любов, хората са ръководени от гордост, алчност, честолюбие, стремеж към власт, слава, личен комфорт и т.н. Светът ще си остане все така несправедлив и носещ скръб и страдание, а хората - все така нещастни и самотни в егоцентризма си. 

- Днес живеем в доста разделено общество. Как да се излекуваме от този недъг? 

- Като първо се вгледаме в себе си и преодолеем разкола в собствените си души, разкола между ума и сърцето, между изискванията на съвестта и актуалното ни нравствено състояние, разкола между онова, което трябва да бъдем като сътворени по Божий образ и подобие и това, което сме с всичките ни недъзи, недостатъци, несъвършенства; Като превъзмогнем своята себичност, егоизма и се стремим да обичаме безусловно всеки човек, независимо от убежденията му, различията помежду ни и дори независимо от неговата лична неприязън към нас. Истински великите обединители - мислители, водачи, които извеждат човечеството на по-високо стъпало в духовното му развитие, винаги са били хора, превъзмогнали този вътрешен разкол в душите си, хора, чиито дела отговарят на думите им, думите - на мислите им, а мислите - на високия идеал, в който вярват и на постигането на който са посветили себе си и живота си.

- Кога започва вътрешната промяна в човека? 

- Променя ни съзнателното и целенасочено възпитание от страна на нашите наставници, както и несъзнателното такова; променят ни примерите, които избираме да следваме, личностите, на които избираме да подражаваме; променят ни изпитанията, през които преминаваме - болести, премеждия, загуби, разочарованияЕ; променят ни книгите, които четем, филмите, които гледаме, отношенията, в които влизаме, заниманията ни, социалната ни среда и статуса ни в обществото, обществената ситуацияЕ Променят ни мислите, идеите, вярванията, които позволяваме или избираме да проникват в нас, да се посяват в умовете и сърцата ни и да ни формират като личности. Въпросът е доколко осъзната е тази промяна, дали се държим като обекти на външно влияние или като субекти -  хора разумни, със своя воля, виждания, преценки. Както и дали тази вътрешна промяна ни изгражда като високоморални, пълноценни, полезни за обществото личности или деградираме, а с нас - и обществото като цяло.

- Влияят ли личните ни взаимоотношения и на обществените?

- Общото между личните и обществените отношения е нашият вътрешен свят - светогледът, разбиранията, вярванията, идеалите ни, нашите представи за добро и зло, рано и нередно, допустимо и недопустимо, нашата ценностна система и моралните ни принципи, които се отразяват и върху нашите лични отношения и върху присъствието ни и ролята ни в обществото, и, които в крайна сметка определят целия ни живот.

Добрият, честен, морален човек съвсем закономерно ще бъде и добър съпруг, родител, приятел, колега, съсед, член на общността и гражданин на страната си. И обратното -  човек, подвластен на алчността, завистта, гордостта, властолюбието, честолюбието, егоизма, без здрави нравствени устои и съвест, ще е такъв във всичките си проявления, и в личния си живот, и в обществото. И колкото по-голяма власт и влияние има такъв човек, толкова по-пагубно и на по-голям кръг от хора ще се отразяват нравствените му недъзи.

- Как да променим общественото говорене? 

- Хигиената на общественото говорене започва с хигиената ни на мислене и хигиената ни на говорене в нашия тесен кръг на общуване. С това винаги да държим сметка как ще отекне всяка наша дума в душите на хората и какво ще породи в тях - добро или зло; утешение, радост, вдъхновение или болка, гняв, отчаяние, скръб. Колкото по-влиятелен е човек, толкова по-далече в пространството и времето отекват думите му и толкова по-голяма е неговата отговорност, по-внимателно трябва да подбира думите и посланията, които отправя към хората.

- Кой е Пътят, по който да вървим? 

- Житейският път на всеки от нас е нещо строго индивидуално. Но каквото и да преживяваме,  ние, християните имаме за свой образец за подражание и идеал Личността на Господ Иисус Христос, Който казва за Себе Си: "Аз съм Пътят и Истината и Животът". В своя личен и обществен живот ние се стремим да изпълняваме Христовите заповеди, обобщени и обединени в заповедта за любовта към Бога и ближния. И през каквото и да преминаваме, трябва да оглеждаме себе си в Личността на Христос, дали нашите мисли, чувства, думи и дела са подобни на Христовите, как би постъпил Той в аналогична на нашата ситуация. А ако става въпрос за човек без християнско самосъзнание, залог за достойно извървян житейски път е да има високи идеали, към които да се стреми, достойни личности, дали пример на саможертвена любов, на които да подражава или просто да се държи към т. нар. традиционни ценности. 

Вижте всички актуални новини от Standartnews.com

Коментирай