- Никоя технология няма да доведе до "рай на земята", ако вместо любов, хората са ръководени от алчност и гордост
- Добрият човек е и добър гражданин на страната си, казва Александра Карамихалева в специално интервю за вестник СТАНДАРТ
Александра Карамихалева над 25 години работи в Синода на БПЦ, като създава и ръководи дейността на отдела "Връзки с обществеността" на патриаршията, главен редактор е на "Църковен вестник", сред създателите е на официалния сайт на Българската православна църква. Автор е на книгите "През очите на вярата", "Като живи камъни", "Насаме", на сценарии за документални филми и статии, представящи православния светоглед върху различни проблеми. С госпожа Карамихалева разговаряме за новата й книга "Мисли по пътя".
- Госпожо Карамихалева, защо решихте да напишете "Мисли по Пътя" и към какъв кръг от читатели е адресирана книгата?
- Писането за мен не е самоцел, а още по-малко средство за придобиване на някакви облаги, популярност и т.н. То е моят начин да разбера случващото се в мен и около мен, да осмисля изпитанията и при сблъсъка ми с житейски проблем да възстановя нарушения си душевен мир, да усъвършенствам характера си и надграждам себе си като личност. Текстовете в тази книга - около сто есета и глава с по-кратки мисли - са писани от края на 2017 до края на 2022 година. За мен това бяха доста преломни години и в личен и в общочовешки план. Това са изводите до които съм достигнала, така са отекнали събитията в душата ми. В книгата ми са залегнали теми като измеренията на свободата, доверието и вярата, любовта в различните ? проявления, злото в света, силата на словото, Истината, времето и вечността, кои са истински важните неща, смисъла и крайната цел на човешкия живот и много други. Въпросите, които разглеждам, могат да се обобщят като "екзистенциални", защото във всички случаи съм търсила отговор на въпроса какъв е смисълът от случващото се и как да премина през изпитанията смислено, градивно. Тези текстове са изключително съкровени и същевременно общочовешки, защото касаят въпроси, които стоят пред всеки мислещ човек. Аз нямам претенциите, че отговорите, до които съм достигнала, са единствени и общовалидни, но това е моето виждане, основано на християнската ми вяра и православния ми светоглед и начин на живот.
- Много от темите, които засягате в книгата, са свързани с любовта и междуличностните отношения, по какъв начин тези въпроси касаят смисъла на съществуването ни?
- Според християнството, а и според човешкия ни опит, любовта е от изключителна важност за битието ни. От една страна, в личен и общочовешки план всичкото зло и страдание на този свят са поради дефицит на любов. Любовта не предполага и не върши зло: не убива, не ощетява другия, не го наранява, не му вреди нито с думи, нито на дело, не му завижда, не го клевети, не го оскърбява или злепоставя, не му мисли зло, не пожелава нищо чуждо, а прави всичко по силите си, за да е добре на ближния.
От друга страна, всяко наше дело на този свят има смисъл и стойност до толкова, доколкото сме го направили с любов, за да направим живота на хората по-добър. И каквито и придобивки, постове, знания и умения да придобием, щом любов нямаме, нищо не сме и нищо от това няма да ни е от полза. Всичко, направено не от любов към Бога и хората, ако не е откровено зло, то поне е суетно, напразно и няма да ни донесе удовлетворение, душевен мир и радост. Никакво технологично, икономическо, научно и т.н. развитие няма да доведе до така жадувания "рай на земята", ако вместо от безусловна и неотпадаща любов, хората са ръководени от гордост, алчност, честолюбие, стремеж към власт, слава, личен комфорт и т.н. Светът ще си остане все така несправедлив и носещ скръб и страдание, а хората - все така нещастни и самотни в егоцентризма си.
- Днес живеем в доста разделено общество. Как да се излекуваме от този недъг?
- Като първо се вгледаме в себе си и преодолеем разкола в собствените си души, разкола между ума и сърцето, между изискванията на съвестта и актуалното ни нравствено състояние, разкола между онова, което трябва да бъдем като сътворени по Божий образ и подобие и това, което сме с всичките ни недъзи, недостатъци, несъвършенства; Като превъзмогнем своята себичност, егоизма и се стремим да обичаме безусловно всеки човек, независимо от убежденията му, различията помежду ни и дори независимо от неговата лична неприязън към нас. Истински великите обединители - мислители, водачи, които извеждат човечеството на по-високо стъпало в духовното му развитие, винаги са били хора, превъзмогнали този вътрешен разкол в душите си, хора, чиито дела отговарят на думите им, думите - на мислите им, а мислите - на високия идеал, в който вярват и на постигането на който са посветили себе си и живота си.
- Кога започва вътрешната промяна в човека?
- Променя ни съзнателното и целенасочено възпитание от страна на нашите наставници, както и несъзнателното такова; променят ни примерите, които избираме да следваме, личностите, на които избираме да подражаваме; променят ни изпитанията, през които преминаваме - болести, премеждия, загуби, разочарованияЕ; променят ни книгите, които четем, филмите, които гледаме, отношенията, в които влизаме, заниманията ни, социалната ни среда и статуса ни в обществото, обществената ситуацияЕ Променят ни мислите, идеите, вярванията, които позволяваме или избираме да проникват в нас, да се посяват в умовете и сърцата ни и да ни формират като личности. Въпросът е доколко осъзната е тази промяна, дали се държим като обекти на външно влияние или като субекти - хора разумни, със своя воля, виждания, преценки. Както и дали тази вътрешна промяна ни изгражда като високоморални, пълноценни, полезни за обществото личности или деградираме, а с нас - и обществото като цяло.
- Влияят ли личните ни взаимоотношения и на обществените?
- Общото между личните и обществените отношения е нашият вътрешен свят - светогледът, разбиранията, вярванията, идеалите ни, нашите представи за добро и зло, рано и нередно, допустимо и недопустимо, нашата ценностна система и моралните ни принципи, които се отразяват и върху нашите лични отношения и върху присъствието ни и ролята ни в обществото, и, които в крайна сметка определят целия ни живот.
Добрият, честен, морален човек съвсем закономерно ще бъде и добър съпруг, родител, приятел, колега, съсед, член на общността и гражданин на страната си. И обратното - човек, подвластен на алчността, завистта, гордостта, властолюбието, честолюбието, егоизма, без здрави нравствени устои и съвест, ще е такъв във всичките си проявления, и в личния си живот, и в обществото. И колкото по-голяма власт и влияние има такъв човек, толкова по-пагубно и на по-голям кръг от хора ще се отразяват нравствените му недъзи.
- Как да променим общественото говорене?
- Хигиената на общественото говорене започва с хигиената ни на мислене и хигиената ни на говорене в нашия тесен кръг на общуване. С това винаги да държим сметка как ще отекне всяка наша дума в душите на хората и какво ще породи в тях - добро или зло; утешение, радост, вдъхновение или болка, гняв, отчаяние, скръб. Колкото по-влиятелен е човек, толкова по-далече в пространството и времето отекват думите му и толкова по-голяма е неговата отговорност, по-внимателно трябва да подбира думите и посланията, които отправя към хората.
- Кой е Пътят, по който да вървим?
- Житейският път на всеки от нас е нещо строго индивидуално. Но каквото и да преживяваме, ние, християните имаме за свой образец за подражание и идеал Личността на Господ Иисус Христос, Който казва за Себе Си: "Аз съм Пътят и Истината и Животът". В своя личен и обществен живот ние се стремим да изпълняваме Христовите заповеди, обобщени и обединени в заповедта за любовта към Бога и ближния. И през каквото и да преминаваме, трябва да оглеждаме себе си в Личността на Христос, дали нашите мисли, чувства, думи и дела са подобни на Христовите, как би постъпил Той в аналогична на нашата ситуация. А ако става въпрос за човек без християнско самосъзнание, залог за достойно извървян житейски път е да има високи идеали, към които да се стреми, достойни личности, дали пример на саможертвена любов, на които да подражава или просто да се държи към т. нар. традиционни ценности.
