Александър Йорданов: Българският преход стъпи накриво още в началото

10 ноември беше успешен цирк на комунистите да спасят кожата

Александър Йорданов: Българският преход стъпи накриво още в началото | StandartNews.com
  • 10 ноември беше успешен цирк на комунистите да спасят кожата
  • БКП бе ешелонирана партия с кадри и за убийци, и за реформатори, че дори и за опозиционери, казва Александър Йорданов, евродепутат от ГЕРБ-СДС
  • Станко Тодоров бе председател на комунистическото НС, а съпругата му играеше опозиционерка
  • Не са хубави дните за българската демокрация. Сиви са, лоши
  • СДС бе създаден против интересите на ДС и БКП

 

- Г-н Йорданов, 33 години след старта на политическите промени в България, започнали от прословутия пленум на БКП на 10 ноември 1998 г., как изглежда въпросното събитие - като дворцов преврат или като реално начало на демократични реформи?

- След като Михаил Горбачов застана на "кормилото" на КПСС и в СССР стартира т.нар. преустройство, бе повече от ясно, че властовите дни на Тодор Живков са преброени. Беше въпрос на време Москва да реши кога да стане това. Цел на комедията, която висшите български комунисти разиграха на 10 ноември 1989 г., бе тяхното оцеляване.

Впрочем такъв съвет им дава и политикономистът Иван Костов, бъдещ премиер на България, от страниците на партийния орган "Работническо дело" със статията си "Никаква отсрочка". Авторът казва, че "Ако не се решим сега, след една-две години политическият кредит от народа ще бъде безвъзвратно похарчен". Аз нямам спомен народът ни да е давал политически кредит на БКП, но явно Иван Костов е мислил по друг начин.

10 ноември бе успешен опит на комунистическата партия да спаси кожата си, да оцелее и постепенно да трансформира политическата си власт в икономическа.

- Възможен ли беше този прелом у нас без участието на чужда държава - тогавашният все още СССР начело с Горбачов?

- Целта на инструктираните от съветския посланик Виктор Шарапов "заговорници" е била да се овладее на първо време неизбежният процес на демократични политически промени. А след това и на икономическите.

Първото означаваше контрол върху новородените опозиционни организации. Впрочем в някои от тях като Клуба за гласност и преустройство, например, участваха лица от комунистическата номенклатура. Например Станко Тодоров бе председател на комунистическото НС, а съпругата му играеше ролята на опозиционерка. Такива пишман опозиционери бяха още Анжел Вагенщайн, Чавдар Кюранов и много други. Тяхното опозиционерство приключи със свалянето на Живков. След това грижата им бе да укрепят своята партия.

Тук е важно да се разбира, че БКП бе ешелонирана партия. Тя си имаше кадри за всички ситуации. Имаше си и за убийци, и за реформатори, че дори и за опозиционери. Това бе партия-държава. Затова борбата с нея не бе никак лесна. Неслучайно тя и днес все още се държи на политическата повърхност и винаги се намират лекокрили "демократи" като тези от ДБ и ПП, които да я подкрепят.

Докато в останалите бивши соцдържави от Централна Европа се приемаха закони за смяна на системата, ние загубихме цяла година в приемане на нова конституция. Така българският преход стъпи накриво още в своето начало.

Конституцията създаде много капани пред смяната на системата. Виждаме ги и до днес. Такъв капан е служебното правителство, както и пречките пред реформирането на съдебната система.

- Първата политическа демократична структура СДС се създаде почти месец след свалянето на Тодор Живков. Как и кой събираше организациите в съюза?

- Създаването на коалицията СДС бе историческа необходимост. Би било абсурд младата опозиция - граждански организации, независим профсъюз, възстановени стари и новосъздадени политически партии, да се явят разделени на избори. Обединението на антикомунистическата опозиция в СДС е действителното начало на прехода у нас. Това стана на 7 декември 1989 г.

СДС не е създаден от ДС, каквато лъжа и до днес се разпространява. СДС бе създаден против интересите на ДС и БКП. БКП и тяхната охрана ДС имаха интерес опозицията да бъде разпарчетосана.

Истината е, че коалиционната структура на СДС бе невъзможно да бъде контролирана от ДС. В нея нямаше еднолична власт. Естествено е, че ДС е внедрявала свои очи и уши в партиите от СДС. Но да овладее ръководствата на 16 партии и организации, които се избираха на публични форуми, не мисля, че е било възможно. Затова и СДС си остана за дълги години най-неудобният политически противник на БСП. Така е и до днес, когато сме заедно с ГЕРБ. Защото ГЕРБ е партията, която в последното десетилетие не допусна БСП на власт. Затова сме и заедно в десноцентристката ЕНП.

- Ваша е емблематичната фраза "Спечелихме с малко, но завинаги" на изборите след ВНС. Защо това "малко" трая само 2 години, а "завинаги" се сведе до 1 мандат на СДС между 1997 и 2001 г.?

- Първо една корекция. Моите думи бяха следните: "Демокрацията победи с малко, но завинаги". След това те бяха преиначени и вече звучаха глупаво.

Естествено е, че една партия не може да побеждава "завинаги". Но преди тези ми думи бе Националната кръгла в началото на 1990 година, когато се постигна политическо споразумение за разграждане на тоталитарната система. Участвах в постигането на споразумение за ликвидиране на партийните организации на БКП по месторабота. Това е моят принос. Но голямото решение бе да се легализира опозицията и да се проведат избори за ВНС. 

- Защо СДС не се вгледа в историческия опит и последва жестоката констатация на френския революционер Пиер Вернио "Революцията изяжда децата си"?

- Някои от партиите в СДС си бяха повярвали, че са "гръбнаци" на коалицията, че СДС зависи от тях и че е време те да излязат самостоятелно на политическата сцена. Някои граждански организации пък решиха да трансформират СДС в "синя партия". И започнаха споровете.

Те се усложниха и от споровете ни за новата конституция. НКС на СДС задължи с решение сините народни представители да не гласуват за нея. За същото настояха 44 сини народни представители и дори 39 от тях проведохме 10-дневна протестна гладна стачка.

За зла участ на българската демокрация мнозинството от сините депутати не изпълниха това решение. И така се стигна до първото голямо разцепление. На изборите за 36-ото обикновено НС седесетата с тирета катастрофираха и не влязоха в парламента.  И когато с подкрепата на ДПС съставихме правителство, за първи път от близо половин век БКП/БСП се оказа извън властта. Поуката за днес е, че всяка атака срещу коалицията ГЕРБ - СДС връща БСП на власт.

- Споделяте ли мнението, че българският т.н. преход се е проточил и провалил, защото е бил безкръвен, защото е нямало лустрация и защото всъщност у нас никога не е имало истински дисиденти?

- "Кървави" преходи нямаше в никоя европейска страна, ако не броим разиграния от румънските комунисти театър с убийството на диктатора Чаушеску. Българското дисидентство не бе антикомунистическо. То бе само антиживковско. Те самите се възприемаха като "честни комунисти" за разлика от "нечестните" - живковистите. Затова и мнозина от тях решиха, че със свалянето на Тодор Живков промяната вече се е случила.

И съществуването на СДС ги дразнеше. Дразни ги и до днес. А лидерът на БКП тогава Андрей Луканов обичаше да казва, че на БСП е нужен не СДС, а СРС - Съюз на разумните сили. И визираше всички онези дейци от СДС, които изразяваха позиции за сътрудничество по "важни за страната проблеми" с БСП.

Днес чувам, че и от ДБ използват този лукановски израз - за разумните сили. Това е стара комунистическа мантра. В началото на прехода опозицията трябваше да бъде антикомунистическа и непримирима. Това бе нашият дълг към българския народ. Но тя не бе достатъчно такава.

Съсипниците на България станаха нейни първи приватизатори. А много от дечурлигата на бившата комунистическа номенклатура станаха либерали и зелени. За комунистите преходът бе едно чудесно преживяване. Истинска пълна промяна. Защото те станаха капиталисти. Но аз не приемам тезата за "вечния преход".

- Днес вие сте евродепутат от СДС в коалицията му с ГЕРБ. Заедно с ПП и ДПС сте категорични привърженици на евроатлантическите ценности. Защо обаче ПП провиждат във вашата коалиция най-лютите си врагове? Защо за "Промяната" беше възможно да управляват заедно с БСП и да работят заедно с представителите й в ЕП, но бягат от ГЕРБ-СДС като дявол от тамян?

- ПП е популистка и бизнес партия. Тя е политбизнес проект с видима цел - лично облагодетелстване от властта. Така си обяснявам и коалирането й с БСП. А БСП е като компас. През целия преход, където е червената партия, там е и далаверата. Това оправните харвардци много бързо схванаха. Помогнаха им и татковците им.

Само чрез ПП и чрез малката шарена коалиция ДБ БСП можеше да се върне на власт, след като повече от 10 години партията на Бойко Борисов я бе лишила от нея. И БСП се върна и естествено нейният лидер оглави икономиката. А ПП грабна финансите. Чудно преживяване. И започна голямата криза, в която все още се намираме и от която трудно ще излезем.

- Навремето президентът на СДС Петър Стоянов нарече Македония "най-романтичната част от българската история". Но събитията от последните месеци съвсем заличиха "романтичните" нюанси. Къде сбъркахме?

- В непоследователността на водената политика. В противоречивото говорене на политиците. В сравнително късното формулиране на позицията ни. В нескопосното представяне на тази позиция. В прекалената ни отстъпчивост и мекушавост.

В РСМ комунистическият разказ за историята стана официална държавна доктрина. Ние четвърт век не реагирахме адекватно. Защото македонизмът, който е продукт на комунистическа идеология, е антибългаризъм в постоянно действие. Затова е важно ние, българите, да не предадем себе си, своята история, култура, своя демократичен разказ за миналото си. В ЕС няма място за неокомунистически държави. 

- И накрая ще припомня още една ваша знакова фраза: "Днес е хубав ден за българската демокрация". Виждате ли хубави дни за българската демокрация в контекста на днешното разединение, смразяване, чегъртане и крещящо заявявана непоносимост между различните политически сили?

- Не са хубави дните на българската демокрация днес. Сиви са. Така наречената "промяна" върна България назад, пося в обществено ни омразата и ненавистта, създаде хаос буквално във всички сфери на националния живот. Това не е резултат на неопитност, на некадърност. Това се направи целенасочено.

Една дестабилизирана по този начин България автоматично се превръща в слабо място на ЕС. И то на неговата граница. Някой явно има голям интерес страната ни да е в хаос. Говорители у нас на този "някой" за съжаление станаха българският президент и партиите, които клекнаха пред него, т.е. партиите на "промяната". Тази "промяна" ни донесе политическа корупция в невиждани досега размери. А това вещае още лоши дни.

Вижте всички актуални новини от Standartnews.com

Коментирай